ЗНАМ, МОГА, УСПЯВАМ

Триумф на Божидар Андреев

02 май 2019

 

2019: 22-годишният щангист стана европейски шампион в Батуми
Не е тайна, че заговори ли се за вдигане на тежести, през последните години, много хора в България, които обичат спорта, изпитват смесени чувства. Има и радост, и блясък в очите, и притеснение.
От една страна, като на филмова лента с flash back се пренасяме в миналото и спортната слава на България. От друга страна, изживяваме сложни усещания за раздвоение и за двойни стандарти. Кой как взима допинг в този спорт?
Минават години, изпъстрени с нееднозначни решения, скандали. Наказания получават не отделни спортисти, не и звезди, призьори в престижни спортни форуми, а цели федерации, заради употреба на допинг от спортистите.
От 2014 България не е имала тежкоатлет, който да е шампион в този спорт. Тогава злато за България спечелиха Иван Марков и Ивайло Филев.  
През 2019 България осъществи исторически пробив: 22-годишният Божидар Андреев  в кат. до 73 кг. триумфира на върха на Евро 2019. Младият щангист събра двубой от 345 кг.
След първото движение в Батуми Божидар бе трети. Успешно изхвърли 153 кг., което е нов европейски рекорд за младежи до 23 г. Не успя на 157 кг.
В изтласкването Божидар се справи със 181 кг., 187 кг. и 192 кг., което му отреди първото място в движението и в двубоя. С успешния си трети опит Божидар подобри и европейския рекорд в категорията.
 „Искам да прославям България, а не да вдигам под чужд флаг”, изригна Божидар Андреев пред медии.
Чак стряскащо категорично звучат признанията му. Колко силно той милее за Родината.
Азербайджан му предлага през…2014 да се състезава за страната. Офертата включва солидно заплащане. Той отказва.
Кой отказва? Божидар има сложна съдба. Израснал е в ромски квартал в сливенско село.
Младият спортист със страст и себераздаване тренира, трупа техника. За изразяване на светоусещане и морал в този момент дори не предполагаме…
За светоусещането роля играят не кварталът, не и младежки групировки, не и сърфиране из Интернет, а семейната среда и училището. Иска ни се да е така.
В момент на избор за кариера в спорта младият човек категорично ще каже: „Искам да се състезавам за България. България е моята Родина”.
След средното образование Божидар остава без общежитие. Живее в малка стая до залата. Тренира всеки ден. Работи в супермаркет, за да се издържа.
Община „Варна” наскоро…му е предоставила малко жилище. И това пак разбираме от медиите. Неговата мечта е да се състезава на ОИ в Токио. И там да покаже класа.
Пламен Братойчев сякаш е по-радостен и от Божидар. „Щастлив съм с това, което постигнахме”, изповядва треньорът на тежкоатлета.
Разбираемо е вълнението на треньора. Самият той е бил сребърен медалист от европейския подиум.
Ученикът надмина учителя. За Братойчев реално това си е сбъдната мечта.
Важно е за професионалния спортист, освен да остави светла диря с постижения, нататък в кариерата да зарадва нацията с успехи на негови възпитаници.
Веднага след титлата, Божидар пристига в ромския квартал. Пред медии ще говори за труд, Родина, взаимоотношения между хората…
Животът му е пример: за постоянство и целеустременост, за воля и характер, за почтеност и трудолюбие. И е Голяма Радост, че такива хора имат Успехи.
Димитър Карарусинов
Дирекция „Български общности и информационна дейност”