ПОСТИЖЕНИЯ

Кубизъм, хиперреализъм, модернизъм. Трима български художници в Париж

12 февруари 2019

 

Когато се заговори за български творци в Париж…имената на Никола Манев, Андрей Лекарски, Лъчезар Ошавков излизат на преден план. Изложбата им в края на 2018 г. в Пловдив е и събитие, и постижение.
Известни художници, реализирали се във Франция, те са почерпили много от културата и изкуството там.
За тях се знае , къде са и какво правят. Знае се в Париж, на място, и в арт-средите. Знае се за развитието на кариерата им, по продадени техни произведения, заради естетиката им.
Дълги години в края на 20 век тези големи творци се реализират във Франция. Видели творбите им - не си задаваме въпроси: защо там?
Приятели са от младежи. И са озаглавили изложбата: „Трима парижани в Пловдив”.
Те не са избягали от страната в годините на реалния социализъм. Не са разочаровани от критики или критици. Заминаването им във Франция е творчески импулс , пожелани специализации и е свързан с естетика.
Оттук насетне, повлияни от определени естетически или идейни течения, те творят, не изясняват . 
Хиперреализмът позволява да се обявяват състояния и извеждат смисли.
Реализъм, хиперреализъм, магически реализъм…Тези естетически течения насочват специалисти към интерпретации на смисли и динамика в търсенията на творци в модерното изкуство.
На откриването на изложбата на художниците в Пловдив ще стане ясно, че те не обичат интерпретации по естетиката:  хиперреализъм. Уважаващият кубизма Никола Манев не доживя няколко дена до откриването и.
… Изложбата е емблематична. Голяма рядкост е да бъдат събрани на едно място трима именити творци с кариера извън България. И уникална. Досега такава не е правена.
Родният почитател на модерното изкуство  може да види и преоткрива паралели в художествен стил и идейни търсения на творците, ще бъде отбелязано в медии за изложбата отстрани.
Бонус за зрителя към сложната естетика е насочването на вниманието към постмодерната философия с мисълта, че съществува хипотетична невъзможност на съзнанието да разграничи реалността от фикцията.
Хиперреалистът предлага творби, близки до фотографията, но с вариации върху детайла и чрез него изясняване на пожеланата и различна реалност.
Творбите на хиперреалиста са възможност да се докоснем, вникнем, проникнем и движим в загадъчния и мистичен свят на душевни състояния.
Хиперреалността е състояние. Реалното и фикцията са смесени. Трудно е разграничението къде свършва реалното и от къде започва фикцията.
Творци на подобни състояния, хиперреалистите те въвличат в съмнения/просветление какво точно виждаш/изживяваш, защото изживяването е важно за теб.
А от друга страна, изживяването е сложно да бъде детайлизирано. Някак или никак не върви да бъде банализирано, опростявано…и разяснявано…
Паралели? Картините на художника хиперреалист Густаво Силва Нунес изобразяват човешки тела, потопени във вода – басейн, вана или естествени водоеми. Постигнатият реализъм е просто невероятен, признават медии.
И други художници изобразяват човешки тела, красиви жени, потопени в басейни. Излагал е такива картини и Андрей Лекарски в галерия в България.
В картина на Лъчезар Ошавков, изложена в галерията в Пловдив, съзираме барда Висоцки, чиято пята поезия присъства в мислите му… в Париж.
Мотото на една изложба на творци хиперреалисти в България била мисълта на известния немски художник Макс Бекман:
" Ако искате да разберете невидимото, трябва да проникнете максимално дълбоко във видимото".
Димитър Карарусинов
Дирекция „Български общности и информационна дейност”