СРЕЩИ

Лъчезар Богданов. Повишението на лихвите ще свие потреблението

05 февруари 2019

 

Лъчезар Богданов е икономист. В началото на годината "Дневник" събра прогнозите на няколко наблюдатели за икономиката и бизнес средата.


Задава ли се нова криза през 2019 г. и как ще се прояви в България?


- Забавянето на растежа в еврозоната още през последните месеци на 2018 г. е видимо, индустриалното производство във водещи икономики като Германия също отбелязва влошаване. Промяната в паричната политика на ЕЦБ ще бъде основният фактор в средносрочен план, Брекзит със сигурност ще повлияе на търговията и инвестициите, дълговата ситуация в Италия не може да се удържа до безкрайност. България е малка и изключително отворена икономика - външната търговия със стоки и услуги надхвърля 130% от БВП - и е неизбежно да понесе ефекта от забавяне на растежа или дори рецесия в основния търговски партньор.


Единственият фактор, който ще действа в обратната посока е продължаващото релокиране на експортно-ориентирани производства и услуги в страната - така увеличеният капацитет може в известна степен да неутрализира негативния ефект от цялостния спад на външното търсене. Но дори това не може да спре неизбежното свиване на част от стопанската дейност, зависеща от подем в ключови "двигатели" на европейската икономика. Вътрешните фактори са относително ясни - рязката промяна в потреблението в последните 12-18 месеца е резултат в значителна степен от увеличението на потребителското кредитиране, инвестициите в имоти отново са зависими от достъпа до евтин кредит.
 
Очаква ли се осезаемо повишение на банковите лихви и в кои сфери това ще има най-голям ефект?


- Дали ще стане 2019 или от началото на 2020 - не се наемам да прогнозирам. Но Федералният резерв вече 3 години постепенно покачва лихвите, ЕЦБ ще трябва да последва. Нулевите лихви не могат да се възприемат като устойчива "цена", при която спестявания и инвестиции са в равновесие. Незабавният ефект ще бъде върху тежко задлъжнели правителства и финансови институции в самата еврозона, като това ще ускори процеса на "изпаряване" на виртуалния растеж, отчетен единствено заради монетарни стимули след 2014 г. Ще се окаже, че голяма част от стопанската активност е била възможна само заради количествените улеснения и ниските лихви.
 
Свиването на потреблението и особено на инвестициите, които бяха раздувани изкуствено с кредит ще се отрази, както и по-горе казах, на търсенето за български стоки и услуги на европейския пазар.
 
Що се отнася до вътрешното търсене, през 2018 г. разходите за лихви на домакинствата, като дял от доходите им от заетост, са 2.5 пъти по-ниски от тези през 2010. Всяко покачване на лихвите означава повече разходи за обслужване, оттам - по-малко оставащ разполагаем доход. При всички случаи, най-пряко засегнати ще са именно дейностите, разчитащи на заемно финансиране - покупки на автомобили, мебели, техника, ремонти за дома. В бизнеса съвсем очевидната "жертва" са строителството на нови сгради - инвестицията в търговски, офис или жилищен имот е почти изцяло функция на цената на финансиране. От друга страна, проекти, които са жизнени единствено при лихви от под 3% за инвеститора по-добре изобщо да не бъдат почвани.
 
Поредното повишение на минималната работна заплата ще повлияе ли на заплащането в частния сектор на фона на масовия проблем с кадрите?
 
- В регионите и производствата, в които има потребност от работна сила, работодателите така или иначе предлагат по-високи възнаграждения. За много сектори се оказва, че минималната работна заплата е нещо като осигурителен праг, сума, върху която се плащат данъци и осигуровки, а всичко друго - на ръка. Така че това повишение в голяма степен ми изглежда като мярка за борба с недекларирани доходи от заетост.
 
Каква е прогнозата Ви за инвестициите в икономиката?
 
- Със сигурност, основната разлика между растежа в последните 4 години и този през 2001-2008 г. е нивото на инвестиционна активност, сега имаме далеч по-бавен ръст на инвестициите в основен капитал, включително и заради доста по-ограниченото навлизане на външно финансиране. От една страна, това се дължи на факта, че растежът е движен от дейност с ниска интензивност на капитал, липсват и големи приватизационни сделки, няма го и строителството на ваканционни имоти, и т.н. От друга страна, дълго време кредитната активност към бизнеса беше подтисната от тежестта на лошите кредити от предходни периоди. Не е за подценяване и фактът, че особено при аутсорсинг услугите, на практика имаме бизнеси, които могат да оперират и създават стойност с нула капиталова инвестиция - само със знания, човешки труд и наети.
 
С други думи, 1 лев инвестиция в различните типове бизнеси има различен стопански смисъл и последици за просперитета. В този контекст, дори да има негативни тенденции в икономиката на еврозоната и едновременно с това, промяна в монетарната политика към по-труден и скъп достъп до кредит, у нас голям спад на инвестициите, подобен на 2009-2010 г. няма как да има просто защото инвестициите са с около 10 процентни пункта от БВП по-малко от 2007 г.
 
Оптимистичният сценарий включва нови инвестиции в дейности, които се възползват от средносрочни и дългосрочни предимства на България в рамките на общия пазар - тези бизнес решения зависят в малка степен от достъпа до кредит и лихвените нива, и те имат рационалност независимо дали Франция или Германия отчитат растеж или не. Ако в България има добри условия да се произвеждат автомобили, самолетни компоненти или електроника, ако средата и човешкият капитал позволява да се създават ИТ компании или центрове за споделени финансови услуги, те ще се случат почти независимо от моментната точка в бизнес цикъла.
 
Ще напредне ли България по пътя за членство в еврозоната?
 
- Както много пъти е коментирано, доколкото за членство в еврозоната има критерии, посочени и приети в официално законодателство на ЕС, участието на валутата в ЕРМ2 е в известна степен "бяло поле". Българското правителство се съгласи да извърши предварителни действия - които не са описани и посочени никъде, нито има предвидимост по това кой и как ще оценява изпълнението им - и само си даде срок. Предполагам, че този план ще бъде изпълнен. Дали след това ще последва формално искане за присъединяване на лева към ЕРМ2, и как ще действат ЕЦБ и страните-членки, не се наемам да прогнозирам.
https://www.dnevnik.bg/analizi/2019/01/13/3366015_povishenieto_na_lihvite_shte_svie_potreblenieto/