СРЕЩИ

Зорница Русинова:Пътят ни оттук нататък e: гарантираме качествени услуги и ефективно използване на държавния ресурс

07 януари 2019

 

 
Зорница Русинова: 1000 българи с увреждания ще подпишат договори с работодатели
5000 души ще се квалифицират по нова програма
Със зам.-министър Зорница Русинова разговаря Янина Марова
Общините ще получат 46 млн. лв. за патронажната грижа догодина, каза в интервю за "Монитор" заместник-социалният министър.
-Г-жо Русинова, скоро започна кампанията „Мисията е възможна“. Какви са нейните цели?
- Тя е част от инициативите на социалното министерство по отношение на най-голямата реформа, която стартира още през 2010 г. - това е закриването на всички институции за деца в България. Не трябва да забравяме примера от Могилино, макар че отдавна вече сме извървели пътя на затварянето на такъв тип институции, в които поради различни причини децата нямаха каквато и да е социална подкрепа. Дългият път на тази реформа ни показа, че ние ще сме успешни в това, което правим, ако получим истинска обществена подкрепа. Затова сме кръстили кампанията „Мисията е възможна“ - за да покажем, че няма различни деца.
- В кои региони на страната децата в домове са най-много?
- В област Стара Загора има най-много деца в специализирани институции. Те са 133. На второ място се нарежда област Бургас с 80 деца, следвана от област Варна – 68 деца, област Плевен – 65 деца, и Пловдив – 60 деца.
- Колко деца трябва да се изведат от институциите в страната и има ли шанс всички да бъдат интегрирани в семейна и обществена среда?

- До момента над 80% от всички институции у нас са закрити. Останали са около 687 деца, които трябва да бъдат изведени до 2025 г. За целта създаваме малки семейни къщички в кварталите, в които живеят децата. Около 221 от останалите в институции са деца от домове за деца, лишени от родителски грижи, а другите са от домовете за бебета от 0 до 3 г. Част от децата, които са в тези домове, са с увреждания. Затова е предвидена изцяло нова резидентна услуга, която предполага 24-часова грижа. Важно е да отбележим, че през тези години освен закриването на домовете и създаването на новите услуги ние успяхме да изградим една изцяло нова мрежа от модерни услуги. Става дума за „Приемната грижа“, която дава възможност средно на година около 2000 подрастващи да пребивават в среда възможно най-близка до семейната.
- „Приемната грижа“ се зароди като една нова алтернативна форма с цел превенция на изоставяне на децата в специализирани институции. Оправда ли очакванията, или се превърна по-скоро в бизнес?
- Категорично не е бизнес. „Приемната грижа“ е една от най-успешните услуги, които успяваме да осъществяваме благодарение на подкрепата на неправителствените организации през общините. Много често са ни питали дали не е по-добре средствата, които се отделят за заплати и издръжка на приемните семейства, да се дават на биологичните родители. Тук отговорът е и да, и не – защото за нас е важно да погледнем на всеки случай конкретно. Знаете, че нашата първа работа, когато става въпрос за дете, което поради някаква причина е извън семейството си, е то да бъде върнато или да бъде настанено при близки, в т.нар. широко семейство. Ако това не е възможно, чак тогава го извеждаме в специализирана услуга, като най-сходната със семейната е именно приемното семейство.

- Имате ли сигнали за злоупотреби?
- В Агенцията за социално подпомагане са постъпили два сигнала, свързани с качеството на предоставяната услуга от страна на приемни родители. След проверка информацията и за двата сигнала не е потвърдена. Единият е от 2016 г. и е за приемна майка от Търговище. Вторият е от 2017 г. и е за полагане на некачествени грижи от страна на приемна майка от област Плевен.

- Предстои да бъде изготвен изцяло нов Закон за детето и семейството. Какво се очаква да залегне в него?

- Заедно с Министерството на правосъдието работим по изменения на Семейния кодекс, това е част от законодателната ни програма за следващата година. Всъщност Законът за детето и семейството е залегнал още в предизборната ни кампания. В момента заедно с УНИЦЕФ работим по анализ, който ще ни покаже кои са основните предизвикателства пред съществуващата система за закрила на детето. На тази база ще набележим и конкретните стъпки в реализирането на целта. Със сигурност в закона трябва да се регламентират правата на всички деца, не само на тези, които са в риск. Освен това е нужна модернизация на системата ни на закрила. Ще се опитаме да гарантираме и това, че политиките, свързани с детето и семейството, не са отговорност само на социалното министерство, но попадат и в други институции - Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието. Мисля, че това е закон, който ще подлежи на доста сериозен дебат.
- България извървя дълъг път при създаването на мрежа на доставчици на социални услуги и на укрепването й. Какво следва оттук нататък?

- Пътят ни оттук нататък е да гарантираме качеството на тези услуги и ефективното използване на държавния ресурс, който се отделя всяка година за тях. С новия Закон за социалните услуги променяме начина на финансирането. Вече няма да говорим за субсидиране на домове или центрове, а за дейности, свързани с превенция, със специализираната подкрепа, която предлага определено място. Освен това за първи път говорим за надграждащи стандарти или за допълнителни стандарти. Ако в дадена резидентна услуга живеят деца, които нямат увреждания, и има едно дете, което е с увреждане, то услугата ще получи допълнителен стандарт, за да осигури необходимите дейности за детето с увреждане. Вече няма да се налага всички деца с увреждания да бъдат събирани на едно място.

- Какво отличава закона от досега действащото законодателство?

- Различното е, че всеки нуждаещ се ще може да получи съответната подкрепа, защото не всеки, който получава социални помощи, има нужда да ползва и социални услуги, и обратното. Социалните плащания са насочени към компенсиране на ниските доходи на хората, докато услугите целят получаване на специализирана подкрепа. За пръв път се регламентират и интегрирани мерки на едно и също място. Ако едно дете има нужда от социална, образователна и здравна подкрепа, то ще може да я получи на едно място. Ресурсът, който държавата всяка година отделя за социалните услуги, расте. Догодина той ще е 260 млн. лв., като стандартите на различните услуги са завишени средно с между 4% и 18%. Междувременно по програмите средногодишно от подкрепата на 11 000 асистенти се възползват около 40 хил. души. Сега обаче за пръв път я регламентираме като част от пълния пакет, който ние можем да осигурим чрез общината, а не чрез програма.

- По ОП "Развитие на човешките ресурси" ще бъдат ли обявени схеми догодина, насочени към хората с увреждания?

- Хората с увреждания винаги са във фокуса на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Те имат право и на обучения по процедурите „Обучения и заетост за младите хора“ и „Обучения и заетост“ (втората е за хора над 29 г.). Това означава, че когато работодателят заяви свободна позиция, ние им помагаме да се квалифицират. След това поемаме възнагражденията им в рамките на 24 месеца. Считаме, че това ще подкрепи над 1000 души. В момента имаме заявени над 8000 работни места в бюрата по труда. От агенцията вече са започнали поетапното сключване на договорите. Мерките ни през следващата година са свързани с плана за възрастните. Още през тази година стартирахме с първите етапи от изпълнението на плана за деинституционализацията им.

- Какво се очаква от плана за деинституционализацията по линия на оперативните програми?
- За съжаление финансирането, което имаме през този програмен период по линия на ОП „Региони в растеж“ и ОП „Развитие на човешките ресурси“, ще стигне само за закриване на част от домовете, които са за хора с деменция и с умствена изостаналост, като стартираме пилотно с 10 дома. Общините вече са подали своите проекти в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В края на този месец или в началото на декември ще дадем възможност на всички общини на територията на България да изпълняват своите проекти, така че да развият една нова услуга на общинско ниво, т.нар. патронажна грижа. У нас има много възрастни хора и хора с увреждания, които живеят в отдалечени населени места. Те имат нужда от домашни грижи, и то не само от личен асистент, но и от медицинска сестра, която да ги посети за превръзка, мерене на кръвно или друга манипулация. Много често в тези населени места няма обществен транспорт или той минава веднъж в седмицата. Считаме, че с тези 46 млн. лв., които сме предвидили за тази цел, ще дадем възможност на всички общини да разработят проектите си. По този начин ще допълним социалния патронаж с медицинска грижа. Очаква се от това през следващата година да се възползват над 17 хил. души.
- В началото на декември бюрата по труда ще отворят една изцяло нова схема - „Умения“. Какъв ще бъде финансовият й ресурс?

- Схемата е на обща стойност 30 млн. лв. и е насочена към българските работодатели. Те ще могат да кандидатстват с проекти, като минималният им праг е 15 хил. лв., а горен праг няма да има. С това се цели да обхванем както малките, така и големите предприятия. Всяко едно от тях ще има възможност да обучи своя персонал според професионалната квалификация, която е необходима. Освен ключови компетентности, като езикови и IТ умения, за пръв път ще дадем възможност и за комбинация с т.нар. специфични умения. Ако фирмата е в сферата на високите технологии или машиностроенето например, обикновено има специфична технология на самото производство. Ние ще дадем възможност на компаниите да обучат своя персонал спрямо собствените си програми, както и да привлекат неактивни хора или хора, които са в бюрата по труда. Създаваме възможност и за партньорство между предприятията. По-големите ще могат да обучат персонала на по-малките, така че да бъде задоволен гладът за кадри в даден сектор или район.

- Колко души очаквате да се възползват по програмата „Умения“?
- Програмата е насочена към всички предприятия на територията на България. Очакваме да обхване 1650 безработни и 3860 заети на пазара на труда.
Визитка:
Магистър по международни икономически отношения в УНСС
Магистър по българска и английска филология
Зам.-министър на труда и социалната политика (март 2012 - март 2013 г.) и (ноември 2014 – май 2016 г.)
Министър на труда и социалната политика (май 2016 – 27 януари 2017 г.)
Зам.-министър на труда и социалната политика от май 2017 г. до момента
https://www.monitor.bg/bg/a/view/zornica-rusinova-1000-bylgari-s-uvrejdanija-shte-podpishat-dogovori-s-rabotodateli-149686