ЗНАМ, МОГА, УСПЯВАМ

Младежките сдружения – воля, родолюбие, креативност, разисквания…

11 декември 2018

 

Създаването на младежко сдружение от млади българи в чужбина сигурно по-скоро е сложен момент, отколкото лесно решение.  Сдружението възниква в друга и различна културна среда.  
България е в ЕС. Средата в държави-членки на ЕС дава шанс да бъде представена в конкретна държава-членка друга и различна култура, национална културна идентичност.
Вярно, младите хора пътуват в чужбина с цел обучение. И това е кратък отрязък във времето от живота им. Приоритетите са уточнени.
Делниците са наситени с план и програми за обучение. Те мислят за знания и за реализация. И все пак. Духовното, културният хоризонт и родолюбието напират отвътре…
Младите хора, които се обучават в университети в ЕС, имат и предимства: повишен интерес в средата към културното многообразие, което се приема като ценност в обществото.
Регистрирането на младежко сдружение не е sine qua non и за университетската администрация, за да допусне на територията на университета един културен проект. Още повече, ако културен проект разработва темата за културната идентичност и представяне на културен продукт.
Културната идентичност се разглежда в контекста на културното многообразие. Запознаването с българската култура и духовност отваря врати за празници на културите.
Университетската администрация, тук и там, насърчава тези прояви. Инициативите включват главно представяне на българска култура и духовност.
Инициативите на сдруженията на младите българи в чужбина изхождат и от техни потребности, въжделения и предложения: ориентирани са към информация и комуникация.
Младежките сдружения изразяват воля към действия. За младите българи, пристигнали за обучение в чужди висши училища,  е важно да спестят време и не взимат решения в стил проби и грешки.
Настаняването, ориентирането в новата среда и в практики на администрациите в чужбина със сигурност изискват контакти, опит и време. И тук в услуга на младия българин са сдруженията.
Важен момент от комуникацията е непрекъснатото изучаване от сдружението на потребности и интереси, създаване на конфорт за младежки дейности и изяви.
Вглеждаме се във визитната картичка на организацията: младежко сдружение в Берлин предлага и информация, и културни дейности. Сдружението е обявило, че провежда дейност в помощ на новодошлите студенти, подпомага ги с информация и консултация. Развива и дейности по популяризирането на българската култура.
Ще си кажете, че това са най-вече форуми за култура и дейности за отбелязване на български празници. Така е, има и развитие. Създават се и формации за български фолклор. Така е и в Германия, и във Франция.
В Париж младите хора създават и клуб за българско кино… Издадени на дискове филми привличат и някои чуждестранни студенти, като има субтитри на английски, които да се пробват да разберат що за европейци сме.
Филмът, понякога, отвежда натам и по-нататък, където темите са порив към отворен прозорец, за свеж въздух в стаите на нашето мислене, може би и пространства, където без особен импулс си отказваме да пребиваваме.
Седмото изкуство има това предимство сред изкуствата, че е хипер демократично. Свързва по-лесно хората. Не налага пристрастеност към специализирана информация. Произвежда тук и там след прожекция разговор.
Много от произведенията на съвременното (българско) кино не са трилъри или ешкъни, с голям бюджет. Те са по-скоро произведения на авторското кино. И са подходящи за провеждане на разговор по най-различни теми.
Новите филми на кинорежисьорите Стефан Командарев, Ивайло Христов, Илиян Джевелеков, Ники Илиев наследяват славни традиции, заложени от филми на именити кинорежисьори, като Георги Дюлгеров, Рангел Вълчанов, Людмил Кирков, Бинка Желязкова…Филми, които са правени наистина в друго време. Но много от тях има защо да бъдат гледани с интерес от младите хора и днес. Киноклубът може да им предложи филми от различно време, освен произведения на съвременното българско кино.
В друго време, и в различна среда, битката на манталители и за светоусещане, битка или размисъл за промяната в себе си, като морал и хоризонт, особено при младите хора може да се води и чрез филми. Защо ли?
Партита, кинофоруми, фолклор, поп и рок музика – всичко това е в полезрението на младежките сдружения на българите по света. Изборът на форми на общуване - е на сдруженията.
Изборът за изяви и дейности при младежките сдружения следва традиции, изразена духовност, коментирани хоризонти, предложени теми за разисквания в по-широк кръг, заявени граждански каузи.
Димитър Карарусинов
Дирекция „Български общности и информационна дейност”