СРЕЩИ

Проф. Андрей Пантев: Учителите са новите будители, в тях е последната ни надежда

02 ноември 2018

 

  
Духовност, просвета и образование не се измерват с клишетата на пазарната икономика
От: Яна Йорданова
Влезе ли учителят в клас или пред една студентска аудитория, той трябва да очарова тези, на които преподава. А дали си с лаптоп или с тефтерче, няма никакво значение. За всяка една тема, независимо дали е технологическа или хуманитарна, може да се намери информация в интернет. Важен е личният контакт. Затова се казва преподавам - предаваш знания, които имаш. Иначе информация може да намериш отвсякъде,
казва проф.Андрей Пантев
 
- Проф. Пантев, има ли вече място за Ден на будителите, при условие че агресията превзе ежедневието ни? Трябва ли да отбелязваме 1 ноември?
- Отбелязваме 1 ноември като историческа проекция, като състояла се историческа реалност. Но не можем вечно да търсим будители след толкова спящо минало. Къде беше нашето книжовно великолепие, държавническо величие, изобретения и приоритети в славянската култура? Ами приносът ни към европейския свят, след като след това дълбоко заспиване от три века, ни трябват будители, които обикновено са хора среднообразовани, но величието им се състои в тяхната безкористност. Те не са ползвали нито грантове, нито стипендии или пък фондации. Така че ние честваме един тих подвиг, който е много по-значим от победата на меча.

- Какво да обясним на децата си? Какви хора са будителите?
- Трябва да обясним на децата си, че тези хора не са били нито милионери, нито тарикати. В килии и училищни стаички, в малки читалища са правили нещо, което честваме днес. Затова и на децата си трябва да кажем да ходят на дискотеки, да пишат любовни писма, но да не забравят, както е казал Вазов, че в нашето недавно има нещо славно. Това е анонимен подвиг. Във всеки град и село има един местен будител. Но тъжно е за народ след толкова славно минало да говорим тази година за будители.

- Казахте да обясним на децата си за тези хора, които съвсем не са били милионери. Толкова ли ни превзе консуматорският дух?
- Да. Парите не убиват България, те убиват света. За мен един писател не е значим заради това колко екземпляра е продал и какви хонорари получава. За мен е важно, когато съм го прочел, да остана впечатлен. Разбира се, това е личен мотив, не е задължителна щампа. Но не може нашите културни дейци да говорят само за пари и да ги възприемаме като възвишени хора. 

- Къде обаче да търсим будителите днес и имаме ли нужда от будители?
- Нямаме нужда, защото след като спим толкова често и дълго, вероятно и самите будители спят.

- Това означава ли, че обществото ни е заспало?
- Не искам да приличам на невротизиран старец, но май натам вървят нещата.

- Но това е доста сериозна диагноза, на какво се дължи?
- На един трагичен момент в нашата история, когато веднага след Освобождението се издига култът към парите. Само че тези, които са загивали по чукарите, не са мислели по този начин. Никой не е дал дефиниция какво означава български национален интерес и никой от нашите герои не е загивал с вик, че умира за него. Всички са умирали с мисълта, че го правят за святата майка България.

- От какво имаме нужда?
- Имаме нужда от напомняне, от една надежда, че горе-долу така е било през 17-и век, когато е имало безпросветен мрак. Но тогава са се намерили хора, които са заявили, че за тях дюкянът не е толкова важен, а друго - „да бъдем ний каквито бяхме“.

- Може би се нуждаем от ново възраждане?
- Какво означава дали се нуждаем? Когато имаме нужда от нещо, трябва някой да излезе и публично да го назове. Кой ще го направи сега? Бенковски ли? Или може би Левски? Щом се нуждаем от нещо, трябва да излъчим човек, който да го заяви.

- Често се казва, че учителите са новите будители? Съгласни ли сте с това?
- Напълно съм съгласен. Въпреки всички огорчения, аз съм трето поколение учител. От 20 години не се подписвам като професор, но учителят е част от живота на всеки човек. Той е оскърбяван, иронизиран, но в същото време е запомнян от всички. Спомням си, когато преди години срещах моята класна от Видин, аз се притеснявах от тази благородна жена. В учителя ни е последната надежда.

- Но има ли ги истинските даскали днес?
- Има ги, да. Но се питам защо след като са от най-възвишената професия, повечето говорят за заплати. Все пак учителят е вторият по значимост след родителя личностен фактор в живота на всеки от нас.

- А как гледате на тази дискусия около Деня на будителите и Хелоуин, която стана едва ли не традиционна всяка година? Толкова опасен ли е Хелоуин за нас?
- Не, разбира се. Не може празник да бъде заплаха за България. В етническата ни митология има достатъчно змейове и какви ли не други същества. Така че нека децата да празнуват Хелоуин, но да не забравят за Дядо Вазов и нашите книжовници.

- Това обаче не е ли работа и на родителите?
- Разбира се. Но родителите компрометират собственото си достойнство, като едва ли не препоръчват да се чества този празник. Аз съм празнувал Хелоуин още през 1979 година в Охайо. Но това не означава, че съм забравил магическите приказки на баба ми.

- Като изтъкнахте и ролята на учителите, смятате ли, че ще си върнат респекта? Ще стане ли на почит отново тази професия? Като че ли се правят стъпки в тази посока - може би плахи, но ги има.
- Не може да се възстанови възрожденското очарование и респект към учителя, но все пак може чрез малко по-добрите си заплати да покажат, че има и нещо друго. И да покажат, че духовност, просвета и образование не се измерват с клишетата на пазарната икономика.

- Нуждаем ли се от модели за подражание и виждате ли ги в световен мащаб?
- В момента има едно безвремие в историята на човечеството, което обаче не е голяма драма. Няма нито един културен абсолют, имам предвид като личност. Такъв, който да буди респект. Но все пак ще дойде друго време, защото хората ще бъдат уморени от индикацията кой какви пари реализира.
 
- Често говорим за реформа в образованието, но каква е тя?
- Признавам си, че не знам. Бих им повярвал на тези специалисти, ако съм ги видял как преподават в час. Това бюрократизиране на образованието не е за добро. Влезе ли учителят в клас или пред една студентска аудитория, той трябва да очарова тези, на които преподава. А дали си с лаптоп или с тефтерче, няма никакво значение. За всяка една тема, независимо дали е технологическа или хуманитарна, може да се намери информация в интернет. Важен е личният контакт. Затова се казва преподавам - предаваш знания, които имаш. Иначе информация може да намериш отвсякъде.

- Това означава ли, че учителят е актьор, който излиза на сцена?
- Разбира се, но трябва да личи, че той преживява една тема и затова я предава на другите.
 
Визитка:

Роден е през 1939 г. в с. Раковица, Видинско
Работил е в Института по история при БАН
Преподавал е в Софийския университет „Св. Климент Охридски”
Специализирал е в Англия и САЩ, където също така е и преподавал
Специалист по нова история на България и по история на международните отношения ХIХ-ХХ в.
Проф. Пантев беше депутат от Коалиция за България три мандата
https://www.monitor.bg/bg/a/view/prof-andrej-pantev-uchitelite-sa-novite-buditeli-v-tjah-e-poslednata-ni-nadejda-148353