СРЕЩИ

С откритията в Черно море сме на път да променим историята, казва проф.Людмил Вагалински

23 октомври 2018

 

 

 ПРОФ. ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ, ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ КЪМ БАН
 
Българите са плавали много по-рано, отколкото се смяташе досега 
Глобалното затопляне не се дължи на хората, а на слънчевата активност
- Проф. Вагалински, наистина ли пренаписахте историята след експедицията и откритите находки в Черно море?
 
- Е, още не сме пренаписали историята, но сме готови да го направим. Имаме нови факти, които касаят корабостроенето в миналото. Намерихме много добре запазени кораби, които дават много детайлна представа за конструкцията на плавателните съдове от Античността и от периода на Средновековието, и то от 10-и - 11-и век. Имаме и много интересна находка от 14-и в. на западноевропейски кораб.
 
- С какво вашите открития ще преобърнат историята на корабоплаването?
 
- В това отношение говорим за коригиране на някои моменти. Да речем, за историята на корабоплаването е ясно, че имаме факти за съществуването на българско корабоплаване в края на 8-и - 9-и век – времето на Първата българска държава. Тези факти показват, че българите са плавали много по-рано, отколкото досега се смяташе и както е написано в учебниците. Охранявали са морето, а не са били затворени във вътрешността. Българската държава се е възползвала от морето. 
 
- Какво друго разкри вашата експедиция за Черно море?
 
- За самото Черно море като водоем имаме интересни резултати как се е променяло през последните 20 000 години и как са реагирали тогавашните хора на тези промени. Това е свързано и с история на хората, които са живели по крайбрежието.
Имаме данни как се е променяло Черно море и какви са промените като краен резултат. През този дълъг период е имало вдигане и понижаване на нивото на водата вследствие на глобални климатични промени. Но в крайна сметка можем да твърдим, че ако сравним сегашното крайбрежие и другото отпреди 15 000 -
20 000 години - през ледниковия период, можем да кажем, че сега крайбрежието е „изядено“ с около 60 километра. Това е крайният резултат, но това е един много дълъг процес.
 
- От вашите изследвания може ли да се направи прогноза дали заливането на сушата ще продължи в дългосрочен план?
 
- Климатичните промени не са така лесни за прогнозиране, но в момента сме в едно глобално затопляне и то категорично не се дължи на хората, както масово се твърди, а се дължи на глобални процеси – като слънчевата активност и процесите в недрата на земята. Ако продължат да се топят ледниците, морското равнище ще продължи да се вдига и моретата и океаните ще продължат да заливат сушата. Но е възможно в един момент да настъпи и застудяване и морето да се отдръпне. Не бива чак толкова да се фокусираме, но е добре, като имаме данни за това какво се е случило в миналото, да се замислим по-рано за превенция с оглед покачване на морското равнище, което е приоритет на общините и държавата.
 
- Открихте ли наистина кораба на Одисей?
 
- Имаше такива изказвания в по-шеговит тон. Корабът, който открихме, е много добре запазен и датира от 5-и век пр.Хр., той прилича много на кораб, изобразен върху рисувани гръцки вази от същото време. Друг е въпросът дали тези рисунки отразяват вярно една епоха – говорим за Троянската война. Имаме точни паралели като рисунки от вази, но това не означава, че корабът на Одисей е бил точно с такава конструкция, защото е плавал доста по-рано - в края второто хилядолетие пр.Хр.
 
- По време на експедицията сте проучвали и потопеното селище до устието на река Ропотамо, какви тайни са скрити там?
 
- Да, правихме проучвания през юни там. Селището е доста интересно, има следи от различни периоди на обитаване, освен това е много удобно място за обучение на студенти и перспективно. Носи ценна информация, най-ранните следи от живот на това място са от бронзовата епоха. Под водата открихме керамични съдове от по-ново време, глинени лампи, интересна котва и брадва.
 
- Как е потънало това селище - случил се е природен катаклизъм, или морето е заляло сушата след рязко затопляне?
 
- Не мога да кажа точно как е потънало това селище. Има данни, че брегът е подронен от морето, вероятно са били активирани свлачищни процеси. Брегът е рухнал и заедно с него и селището. Намира се на около 500 метра навътре в морето и на дълбочина само 4 метра, затова е и много удобно за обучение на студенти. Вероятно е имало пристанищна стоянка, където са били товарени корабите.
 
- Намерихте ли кораб със злато, скъпоценни камъни или други съкровища?
 
– Не, такъв кораб не сме открили, но и не търсим такъв. Информацията, която събираме, е нашето съкровище. Ако изскочи кораб със съкровище, е добре дошъл, но ние не сме търсачи на съкровища. Нашата изследователска дейност не е фокусирана основно върху корабокрушения. Задачата ни е да видим как се е развивало Черно море и как се е променяло. Как са отговаряли хората по крайбрежието на тези промени и ако попаднем на корабокрушение, разбира се, го изследваме. Търсенето на златни товари не е наука, науката има далеч по-пространни задачи. Другото не дава информация за живота на хората. Нашата цел е да възстановим историята на хората в древни времена. За съжаление много хора смятат в днешна България, че археологът е човек, който намира ценни предмети. В очите на повечето хора това е злато, което се занася в музея. Индиана Джоунс не е археолог, а иманяр. Археолозите не се занимават с това. Археологията е сложна наука, която се занимава със събиране на информация, която се извлича трудно, методично и системно.
 
- Имало ли е оживено корабоплаване в Черно море в древността и Средновековието?
 
- Определено да! Затова има и толкова потънали кораби. Морето е връзка, а не преграда. Хората са плавали много отдавна, друг е въпросът дали ще намерим останки от още по-древни кораби. Засега най-старият, който открихме, е от 5-и в. пр.Хр. Но вярвам, че е възможно да открием и кораби, плавали 1000 години по-рано.
- Имахте ли критични ситуации по време на експедицията в морето?
 
- За щастие не е имало заплаха. Мерките за сигурност на хората са най-важните. Това е изнесено на преден план, издигнато е в култ и много строго се следи. Това не означава, че сме били като в затвор, дори напротив - когато някой не направи нещо както е по изискванията, веднага му се напомня изключително възпитано с много вежлив тон. Всеки си знае мястото, спазва изискванията за работно облекло и за безопасност - това се следи стриктно. Имахме проблеми единствено от време на време с изследователската техника, която е доста сложна. Но в екипа има изключителни специалисти, които реагираха незабавно и се справяха много бързо. Мога да кажа, че в екипа бяха най-добрите в света, а и ние не им отстъпвахме. Те затова са много доволни и искат да продължим съвместно работа и в бъдеще.  
С проф.Людмил Вагалински разговаря Елена Атанасова
Визитка:
Доц. д-р Людмил Вагалински е директор на Националния археологически институт с музей към БАН от 2010 г.
Постъпва в БАН през 1989-а година, след като защитава дисертация и е преминал през различни научни степени. Завършил е история със специализация по археология в СУ „Кл. Охридски“, а след това е завършил и второ висше в Софийския университет по специалност реторика
Има специализации в Мюнхен и Берлин. Научните му интереси са главно в античната археология, а сред най-любопитните му изследвания е темата за гладиаторските игри и спорта в Римска Тракия
Работи задълбочено по темата за римската лимес (граница) и темата за варварите в Римската империя
Ръководител е на археологическите проучвания в Деултум край Бургас, който е най-старият римски град в България и на гръко-македонския и римски град Хераклея Синтика край Рупите, Петричко
 http://www.monitor.bg/a/view/18810-%D0%A1-%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BC-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/