СРЕЩИ

Красимир Вълчев: Финансирането на БАН ще зависи от обществената значимост на изследванията

09 октомври 2018

 

В началото на новата учебна година "Дневник" разговаря с министъра на образованието и науката Красимир Вълчев за проблемите в образованието и трудностите при мотивирането на млади учители, както и за планираните промени в моделите на управление на университетите и на финансиране на Българската академия на науките (БАН).
 
Здравка Андонова


Министър Вълчев, как ще се справите с недостига на учители и неграмотността, които сам определяте като основни проблеми в образованието?


- Учителите са основният фактор за по-добри образователни резултати. Цел на всяка образователна система е да направи така, че децата да придобият базовите и новите компетентности, да бъдат подкрепени. Всички инструменти в системата са насочени към тези цели, но за реализирането им най-много разчитаме на учителите. Основното стратегическо предизвикателство, което трябва да разрешим, е с недостига на учители. Всички мерки са важни в системата. С механизма за съвместна работа на институциите гарантираме правото на образование на всяко дете. Тази година работата по механизма е далеч по-ефективна и фокусирана - самото връщане на децата в училище е малка крачка. По-важни са по-нататъшните усилия по включване на децата в образователния процес. Важни са също мерките за подкрепа, учебните програми, методите на преподаване и др.

Освен ново увеличение на учителските заплати обявихте и едногодишна програма за квалификация за учители. Ще успеете ли така да намерите и подготвите качествени и мотивирани хора за учители?




- Образователните системи и в другите европейски страни са изправени пред недостиг на учители. Днес е по-трудно да мотивираме млади хора да станат учители, както преди 50 години. В България очакваният недостиг на учители е още по-остър проблем заради възрастовата структура на работещите в системата и очаквания недостиг във всички сфери. Затова ние трябва да реагираме. Задължителна, но недостатъчна е мярката с увеличаването на заплатите. Необходим е консенсус възнаграждението на учителите в бъдеще да е поне 120% от средната заплата за страната.


Увеличаваме приема на студенти в професионалните направления, свързани с придобиване на педагогическа квалификация; даваме право на втора стипендия, но това също не е достатъчно. По-лесно е да мотивираме 30-годишните да се включат в учителската професия, отколкото 18-годишните. Затова предвиждаме да финансираме национална програма за придобиването на педагогическа квалификация след завършване на висше образование. Дисциплините с най-голям недостиг са математика, физика, химия.


Очаквате ли съпротива от страна на университетите заради промените в управлението им, които възнамерявате да направите?


- Говорили сме с всички университети за промените, които ще предложим. През 90-е години е регламентиран краен модел на затворено академично самоуправление на държавните висши училища, при който органите на управление се избират изцяло от академичния състав. Ако тогава такъв модел е бил реакция на страха, че ще се върнем към тоталитарна държава, то днес той води до затвореност и самодостатъчност на висшите училища, липса на отговорност към развитието и към по-широките обществени интереси. Ще предложим известно отваряне на този модел. Външни заинтересовани лица трябва да имат съвещателен глас в академичните органи за управление. Всъщност имаме съвет на настоятелите - хората, които участват в него, ще могат да участват в работата на академичния съвет, за да не се затваря управлението само до гласа и интересите на академичната общност.


С договорите за управление с ректорите, които предвиждаме, министърът няма да назначава ректорите - ще подписваме договори с избрани от академичното управление ректори. Целта на договора е ректорите да бъдат отговорни към изпълнението на стратегически цели и задачи, свързани с развитието на висшите училища. Например ректорите да преструктурират профили към професионални направления, в които има по-висока оценка за качество и по-голям недостиг на кадри; да инвестират повече в млади преподаватели, в дигитализация на обучението и в научни изследвания. Неща, за които в момента ректорите нямат достатъчно стимули да правят. По-скоро сегашният модел е направил ректорите заложници на статуквото. Въпреки че даваме повече финансиране за направления с по-висока оценка за качество и реализация, отколкото за тези с по-ниска оценка, вътре във висшите училища не се преструктурира финансирането.


Нужни ли са такива промени в модела на управление и на Българската академия на науките (БАН)? Покрай напрежението с института по метеорология се видяха доста проблеми.


- За БАН е регламентиран същият модел на крайно затворено академично самоуправление, с правомощия, изместени към колективните органи на управление, които в общия случай страдат от по-високо ниво на безотговорност, отколкото персоналните органи на управление. Аз нямам намерение да предлагам промени в модела на управление на БАН, но това, за което сме говорили с тях и правим, е в по-голяма степен да обвържем дейността на академията с обществените задачи и потребности. Това означава държавата да бъде по-активен възложител на научни задачи на БАН, а от друга страна - по-голяма част от дейността на институтите да бъде свързана с изпълнението на тези задачи. Това започнахме да правим тази година с националните научни програми - те са свързани с важни сфери на обществения живот и предизвикателства; те са на принципа на финансиране на един проект, в които са обединени всички висши училища и научни организации, които работят в дадена сфера.


Предвиждаме обвързване на дейността на различните институти на БАН с различните институции, които имат нужда от научно обслужване. В момента особеното за една научна организация е, че тя сама си възлага научната дейност или работи по проект. За разлика например от Националния институт по метеорология и хидрология, който е типичната държавна служба с перманентно възложена обществена задача. При него нямаме трудност да оправдаем средствата за дейността му.


БАН ще трябва да прави изследвания в определени сфери, за да получава финансиране. Така ли?


- Подхода отдолу-нагоре ще съчетаем с подхода отгоре-надолу - ние ще насочваме средствата тематично към определени области съгласно обществените потребности. Това има за цел да оправдае обществената възвращаемост на увеличените средства в науката, да обвърже научната дейност с потребностите на пазара на труда и да насърчи взаимодействието между държавата и БАН. Този модел на затворено самоуправление през годините доведе до нежелано раздалечаване между държавата и академията.


Трябва да се увеличават средствата за научни изследвания, но трябва да се оправдава и тяхната възвращаемост. Това е трудно при науката. Когато строиш мост, той се вижда, знаеш колко коли ще минат по него и можеш да изчислиш обществената възвращаемост. При научните изследвания може да инвестираш в 99 проекта и стотният да оправдае възвращаемостта на всички; може да търсиш божествената частица и покрай това да изобретиш световната интернет мрежа.


Следващата година бюджетът на БАН ще включва ли допълнителните 15 млн. лв., които отпуснахте тази година?


- Да, тези средства са в базата на проектобюджета за 2019 г.


Има ли риск от загуба на средства по оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" заради забавяне на проектите?


- Междинната цел до края на годината е да бъдат сертифицирани 195 млн. евро, а към момента има 160 млн. верифицирани и вероятно ще изпълним междинната цел. Нужно е да изпълним и други индикатори, сред които 11 хил. педагогически специалисти да са преминали квалификационни форми. По този проект има забавяне и може да имаме загуби, ако до края на годината не проведем обучения. Рискът обаче е значително по-малък, отколкото преди година.
·        
https://www.dnevnik.bg/intervju/2018/09/17/3311237_krasimir_vulchev_finansiraneto_na_ban_shte_zavisi_ot/?ref=home_main_news