СРЕЩИ

In memoriam: проф. Божидар Димитров

05 юли 2018

 

 
 
Почина проф. Божидар Димитров
 
Борисов: Почивай в мир, приятелю! Поклон!
Бившият директор на Историческия музей проф. Божидар Димитров е починал.
72-годишният историк, общественик и бивш министър, беше дългогодишен директор на НИМ, автор на десетки книги, посветени на българската история. Той е починал пред блока си на столичната улица "Елемаг". В Спешна помощ постъпил сигнал за човек, на когото му прилошало, но когато линейката пристигнала, проф. Димитров вече се бил споминал.
Съболезнования към семейството му изрази премиерът Бойко Борисов в пост във „Фейсбук”. "Почивай в мир, приятелю! Поклон", написа той. 
"Загубихме един голям българин. Сърдечни съболезнования на семейството и близките на Божидар Димитров. Почивай в мир, приятелю!", написа в социалната мрежа и зам.-шефът на ГЕРБ и председател на ПГ на партията Цветан Цветанов.
Съболезнования към семейството и близките на Божидар Димитров изказа и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. "Напусна ни един забележителен българин, човек със силна харизма, с ярко и неподражаемо присъствие в обществения, научния и политическия живот на страната ни", отбелязва председателят на парламента в съболезнователния адрес.  
„Загубихме един голям учен, който посвети живота си на каузата на България, загубихме великолепен човек с голямо сърце и широка душа! Поклон пред паметта му!“, се казва в съболезнованието на председателя на Комисията по културата и медиите Вежди Рашидов.
Божидар Димитров е роден е на 3 декември 1945 г. в Созопол. Той е доктор на историческите науки, старши научен сътрудник II степен от декември 1985 г., почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии. Работата му в Националния исторически музей започва през 1994 г., когато е назначен за негов директор. Четири години по-късно договорът му е прекратен от тогавашния министър на културата Емма Москова заради връщането в Зографския манастир на черновата на „История славянобългарска“. През 2001 г. Димитров се връща като директор на НИМ след конкурс. През септември миналата година обяви, че се пенсионира.
Преди изборите през 2009 г. Божидар Димитров напуска БСП и застава в подкрепа на ГЕРБ. Избран е за народен представител, а в първото правителство на ГЕРБ е назначен за министър без портфейл, който отговаря за Агенцията за българите в чужбина, Държавна агенция „Архиви“ и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.
През март т. г. учреди движение "Кубрат", но по-късно получи отказ да бъде регистрирано. 
Автор е на около 20 монографии и над 200 студии и статии в областта на българското средновековие, османския период и новата история. Специализирал е палеография в Париж и във Ватикана.
В последните години той бе и водещ на две телевизионни предавания, посветени на българската история.
На Божидар Димитров е именуван залив на Антарктида. Залив Димитров е широк 6,8 km и е разположен на полуостров Велинград на брега Греъм. В него се вливат ледниците Хук и Русалка. На входа на залива е разположен остров Камакуа. Според участници в Българската антарктическа експедиция, името е избрано заради приноса на Димитров към Българската антарктическа програма.
От юни 2011 г. Божидар Димитров е почетен гражданин на община Бургас. 
Eкипът на вестник и агенция "Монитор" изразява своите искрени съболезнования към близките на проф. Димитров.
https://www.monitor.bg/bg/a/view/pochina-bojidar-dimitrov-104214
 
Едно от последните обширни интервюта, дадени от проф.Божидар Димитров за българска медия
Проф.Божидар Димитров: Не името на Македония, а ребългаризацията е важна
 
 
Македония е сред любимите теми на професор Божидар Димитров. Бившият шеф на Националния исторически музей наскоро регистрира партия "Кубрат", чийто учредителен конгрес ще бъде на 16 септември тази година. Автор е на 20 монографии и над 200 студии и статии. Сред книгите му са „Десетте лъжи на македонизма", „Македония - свещена българска земя", „12 мита в българската история". Пред в. "Марица" проф. Димитров коментира сключения договор между Атина и Скопие, според който България вече граничи с държавата Северна Македония.
 
- Как оценявате подписването на споразумението между Атина и Скопие?
- Договор между Атина и Скопие може да има само когато парламентите на двете страни гласуват споразумението, постигнато между премиерите Алексис Ципрас и Зоран Заев.
В дълга скоба ще подчертая, че това е подхвърляне на една дъвка от съответните тайни щабове на правителствата на Белград, Атина, а донякъде участваме и ние, като наблюдаваме и се смеем на мъките на обществеността в Западните Балкани да измисли име на държава.
Давате ли си сметка колко е унизително за една държава и един народ да им търсят име?!
Не знам случай в световната история да се търси име на държава, а населението да се принуждава да се съгласява или да оспорва.
Смятам, че случващото се е дъвка, защото е важно не името на една държава, а съдържанието, какъв народ живее там. И веднага ще дам няколко примера в защита на тази теза. На северната граница на Македония от 10 години съществува държавата Косово. Това е българско, а не албанско име, за което няма и капка съмнение в световната наука. В държавата Косово живеят албанци, а не косовари, както някои пишат. И албанците в Косово не протестират срещу българското име на страната си. Това е историческото име на областта и толкова!
Малко по на юг се намира остров Кипър, който е островна държава. Хората, които живеят там, не се смятат за кипърци, а за гърци, както и целият свят. И никак не се притесняват от името Кипър. (От другото име на богинята Афродита - Киприда, родена от вълните -бел. ред.)
В Молдова 4.5 млн. души се смятат за румънци, пишат на литературен румънски език, а не на писмена форма на местен диалект, какъвто е случаят с Македония - където е измислена писмена форма на един български диалект и казват, че това е македонски език. За разлика от тях, молдовците казват, че това е румънски, а не молдовски език, без да имат притеснения от това.
Същото е и с Македония - не би трябвало да има притеснения от името, което и да е то. Важно е какво население живее вътре - това трябва да ни вълнува и да бъде крайъгълен камък на българската политика спрямо Македония.
 
- Какво следва от подобна позиция спрямо западната ни съседка ?
- Стратегическата ни позиция по отношение на Македония като държава и като население, което живее там, каквато отдавна трябва да имаме, но нямаме, е там да живеят българи. Може да го постигнем бавно, в момента имаме 10 процента от населението вече, което заявява, че е българско, има българско гражданство и паспорти. За 2 години можем да направим това население един милион със съответни поправки в закона, каквито отдавна съм предложил, каквито НФСБ предложи.
Икой знае защо прекрати тази дейност.
 
- Ще остане ли името Северна Македония?
- Не това трябва да ни вълнува. Мен като лидер на партия "Кан Кубрат" това въобще не ме вълнува. Интересува ме кога милион и 200 хиляди души в държавата Македония ще смятат, че са българи. Т.е. кога ще бъде осъществен процесът на ребългаризация, както казваше не някой друг, а бившият президент на Македония Киро Глигоров. Той измисли тоя термин, не Божидар Димитров. Това е важно за нас - в Македония да живеят българи. Пет пари не давам дали съседката ни ще се казва Северна Македония, Илирия или Югозападна България - все тая.
Да, властите в Скопие са под натиск - споразумение с Атина е условие, за да получат покана за членство в НАТО и ЕС. Впрочем Македония почти беше влязла в НАТО, но на срещата в Букурещ и Гърция, и ние гласувахме против и ги спряхме. Сега Заев е решен това да стане. Но от гледна точка на българските интереси то е без значение.
Ципрас и Заев обаче не управляват тоталитарни държави. Отдавна минаха времената, в които диктатори като Сталин и Мусолини се разбират помежду си. Въпросът за новото име Северна Македония трябва да бъде поставен в парламента в Скопие. Очакват се и референдуми, в които за името ще се произнесат гражданите на двете страни.
 
- Трябва ли да имаме опасения, че заради новото име съседите ще предявят териториални претенции към нас?
- Какви териториални претенции!? Нищо не могат да предявят - не са в такава позиция. Няма как двумилионна Македония, от която 800 хиляди са албанци, цигани и турци, да тръгнат срещу 8-милионна България. Веднъж присъствах на разговор с подобни заплахи, където патриотично настроен македонец, попрекалил с жълтата ракия, скачаше и се заканваше: "Ще тръгнем, ще ви прегазим!". А един по-трезв македонец му каза: "Стига, бе! Само София е два пъти по-голяма от Македония - като грабнат по една сопа софиянци, такъв бой ще ни хвърлят, че ще го помним до края на света!". Това е! Никакви претенции не могат да предявят - нали искат да влязат в ЕС и НАТО, какви претенции към страна членка, каквато сме ние?!
От 200 само 28 държави са в ЕС. Той да не е раят на света?
 
- Колко важно е за сигурността на региона Македония и други страни от Западните Балкани да станат членки на ЕС и НАТО?
- Разбира се, че колкото повече членки от Западните Балкани, толкова по-добре. За нас е най-важно Сърбия да влезе, защото оттам минава най-краткият път към Европа - той е с 277 км по-кратък, отколкото пътят през Дунав-мост. До Виена се стига за 8 часа, при това още нямаше магистрала Калотина-Ниш, а сега вече има. А и отсечката от Сливница до Калотина е магистрала, ще се стига по-бързо.
 
- Имат ли шанс Западните Балкани да станат по-сигурно място, след като поставихме региона в дневния ред на Европа по време на европредседателството ни?
- Имат шанс, ако народите тук се отърват от щампи. А те никак не са малко. На сръбските политици например им е съвършено ясно, че ако стане чудо и Косово се върне в границите на Сърбия, ще имат 2 млн. албанци. Обединени в една партия, те ще вземат властта в цялата Сърбия, т.е. Сърбия ще бъде управлявана от албанци. Политиците в Белград знаят това и не го искат. Но никой не смее да се откаже от Косово - наясно са, че първият, който обяви публично: Косово не е наше!, ще е жив политически труп, а може би и не само политически -ще го убият.
 
- Дойде ли краят на македонизма?
- Не е дошъл. Преди дни македонизмът беше в България. Идва президентът Георге Иванов и казва: Македония е всичко най-ценно, което имаме, не можем да се откажем от него! Питам - какво имате? Имате нещо откраднато от историята на Гърция.
Впрочем визитата на президента Иванов е била планирана отдавна. Може би трябваше президентът Румен Радев да договори отлагане. Бих постъпил като премиера Борисов, който отказа среща с македонския президент - не можеш за 120 секунди да ми гониш приятеля, с когото имам споразумение, и да очакваш на следващия ден да те посрещна с фанфари и почетни роти. Не става!
Македонизмът е измислен от сърбите, от Белград, за да задържат Македония извън ЕС и НАТО. Ние също потривахме ръце как се гаврят с македонците и тяхната глупост.
Все пак обаче македонизмът лека-полека ще отстъпи, това е ясно.
 
- Ще разреши ли двустранният ни договор със Скопие спорните проблеми помежду ни?
- Как очаквате двустранната комисия да уреди споровете ни? Македонците не искат да отстъпят нито на крачка, ние - също. Не можем да обявим Гоце Делчев за македонец. Можем да покажем поне 10 документа, включително лични писма на Гоце Делчев, доказващи обратното.
Какъв компромис да се направи с фактите и историята?! Компромис с нещо, което се е случило, е фалшификация. Ние фалшификации няма да правим!
от Хенриета Георгиева Интервюта
 
 
http://www.standartnews.com/mneniya-intervyuta/ne_imeto_na_makedoniya_a_rebalgarizatsiyata_e_vazhna-372773.html