СРЕЩИ

Ани Владимирова, психолог: Спойката на едно семейство е в ясната мъжка и женска роля

26 юни 2018

 

Психологът Ани Владимирова има шест години практика като детски психолог, през които създава авторската си програма за промоция на психично здраве при деца от 6 до 11 г., по която и в момента се работи в някои софийски училища.
- Българинът като че ли не прави разлика между религиозност и суеверие, защо?
- Всъщност народът ни е бил много религиозен. Спомням си разказите на моята баба, в миналото хората са носили вярата в сърцето си. Знаели са, че ако живееш праведно, ако си добър човек, имаш алтернатива след смъртта. Но през последните 50 години бяха положени големия усилия тази религиозност да бъде изтръгната и в момента виждаме последствията от това. Но това не е характерно само за нас, а за целия рационален и т.нар. цивилизован свят, в който няма базови ценности. Не можем да си изясним как едно камикадзе взривява някаква сграда. Вярата ти дава сигурността, че смъртта не е краят, и когато хората я носят в сърцето си, не се страхуват от нея.
- Суеверието ни обаче не е ли свързано с липсата на информираност, с отдалечаването ни от църквата? Вярваме, че черната котка носи нещастие, връзваме си червени конци против уроки...
- Много добре си спомням 90-те години в зората на демокрацията, когато хората бързаха да се приберат по-рано вкъщи заради страха, че домът им ще бъде обран или че може да им се случи нещо лошо по улиците. Когато обществото е много изплашено и няма ясни критерии за справедливост, то започва да се опира на такива ирационални ориентири. Ирационалното ни кара да вярваме, че всичко е под контрол. В момента отново сме в дългогодишна криза на ценности, сменят се правителства, станахме свидетели на мигрантска криза, никой не знае какво му предстои. Затова хората започват да вярват в такива неща, това обикновено се случва в момент на кризи. Сега сме в такъв период и е очаквано да се правят подобни грешки. Може би преди десет години хората нямаше да реагират по този начин. В момента се насажда пропаганда за спасители, мрежата е пълна с такива. Който и сайт да отворите, ще видите обяви за чудодейни разкрасявания, за отслабване и какво ли още не.
- Това не се ли дължи и на факта, че донякъде хората се разочароваха от здравната ни система?
- Тези хора не вярват в нищо, не само в здравната ни система. Не вярват най вече в щастливия изход, нито в справедливостта. Това ги кара да търсят чудеса. Чудото идва, когато всички други варианти за решение на проблема и за спасение са изчерпани.
- Казахте, че сте имали тежкоболни пациенти. Лутат ли се между крайностите - например от голям оптимизъм до отчаяние?
- Много е индивидуално, а и зависи от фазата на заболяването. Някои идват още когато научат диагнозата. Тогава са в шок, преживяват стрес. Не могат да повярват какво им се случва. Други пък се консултират с мен, когато са отчаяни и са преминали другите фази на приемането. Някои са загубили вяра. Идват и техни близки, за които това също е тежък период. Затова и има една приказка - „болен ли си, или болен гледаш?”. Знаете, че близките на пациента се съсипват, те буквално „умират“ с него всеки ден в безсилието и страховете си. Затова се работи на много нива. В началото, за да се запази духът на човека и да издържи в този труден път, след това - да не се откаже да се бори.
- Заговорихте за промяната на ценностите, на какво се дължи това?
- Причината е, че нямаме еднозначни отговори за правилност и за щастие. Преди години беше ясно, че трябва да си трудолюбив, почтен, че не бива да лъжеш - общо взето, това са десетте Божи заповеди. В момента всичко това е разчетено по друг начин. Ако работиш, си глупак, защото не си хитър. Ако си почтен, не си креативен. Не знаем кое е добро и кое лошо. Това означава загуба на ценности. Когато не знаеш кое е правилно е кое не, не можеш да вземаш решения. Тогава не можеш да излезеш от дадена ситуация, отчайваш се и започваш да търсиш външни спасители. Причината е, че нямаш център.
- Това объркване ли е причината за ширещата се агресия?
- Една от причините, защото това са първични човешки реакции. Ние или изпадаме в депресии и чакаме външен спасител, или се увълчваме и нападаме хората. Всъщност агресията е псевдоактивност, в която искаш да изхвърлиш всичко, което ти пречи, за да се успокоиш.
- Учудва ли ви агресията сред младите хора, случаите на насилие в училище?
- Не ме учудва. Тези деца гледат своите родители, които крещят и псуват в колата, докато ги карат до училище. Това е един модел на подражание, който не им показва друг тип решение на проблема. Агресията се насажда и от филмите, от интернет. Децата нямат добрия пример и не знаят как да се справят с проблемите.
- Защо семейството обаче загуби устоите си?
- Спойката на едно семейство е в ясната мъжка и женска роля. В миналото жените не можеха да са домакини, те трябваше да са труженички или т.нар. ударнички. Тогава трябваше да работят и да отговарят на очакванията на обществото. Живеейки по този начин, те не можеха да отделят време на децата си. Всъщност семейството се разби в момента, в който се загуби логиката на мъжката и женската роля. След 90-те години, в зората на демокрацията, децата започнаха да се отглеждат само от майки героини, които наслагваха у синовете си чувството на вина, че живеят заради тях. Съответно израсна едно голямо поколение момчета без мъжки пример. Затова и ще чуете, че днешните момичета често казват, че днес няма истински мъже. В същото време имаме момичета, които искат да правят кариера, не могат да готвят и да гледат деца.
- Доколко погрешен се оказа този модел на майката героиня?
- Вие сами виждате колко грешен се оказа. Днес имаме жени, които не знаят как да бъдат жени. И не знаят как да научат дъщерите си да бъдат жени. Мъжете пък са още по-слаби от нас. Те имат нужда непрекъснато някой да ги обича. Не е толкова просто това, което се случва днес, и то е заложено много отдавна. Причината е, че живеем в консуматорско общество. Азиатските и ориенталските общества нямат този проблем, защото ролите там са ясни. Справят се по техен начин, не казвам дали е добър или лош, но истината е, че там има деца, а тук не. 
Визитка:
Родена е на 6 април 1967 г.
Завършила е две висши образования в СУ “Св. Кл. Охридски” - психология и педагогика, с втора специалност история
С над 10-годишна практика в областта на практическата психология

http://www.monitor.bg/bg/a/view/30662-%D0%97%D0%B0%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D1%89%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8-%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0