ПОСТИЖЕНИЯ

Срещи с изкуството на известното сопрано Александрина Пендачанска

19 юни 2018

 

„Моят дом е София, независимо къде живея. Там съм си истински вкъщи”, ще каже известното сопрано Александрина Пендачанска.
 
Оперната прима живее още и в Париж. Там ходят на училище децата и. Харесва Париж защото е голям и космополитен. И в същото време това го правило труден за живеене.
 
Смята се за космополит. Професията и начинът и на живот и давали свобода.
 
Приключението и пътуването свързва с музиката, духовния кръгозор , възможността за контакт с различни култури.
 
Своя поглед към космополитизма оперната прима също отнася към музиката и композиторите. Музикантите пътуват, срещат различни култури и затова създават магическа музика.
 
В края на 2017 и през 2018 магическа музика и магически оперен вокал звучат за родните меломани в изпълнение на оперната прима в София и Пловдив.
 
Сопраното излезе на сцената на Софийската опeра в ролята на Тоска от едноименната опера на Джакомо Пучини. Диригент на спектакъла бе Григор Паликаров, режисьор – Пламен Карталов.
 
Всяка изява на звездата се превръща в изключително събитие от музикалния календар. Вместо два спектакъла – този път се изиграха три представления.
 
„Тоска” е втората опера след „Манон Леско”, която предопредели съдбата ми, казва пред медия Пендачанска. „Накара ме да осъзная, че за мен няма друг път”.
 
Тази роля я връща към мислите за майка й, много скъп за нея спомен. И за „вграждането в образ” – изключително трудна задача, според нея, за всеки изпълнител.
 
Съвършеното изпълнение на Тоска вижда в Мария Калас. И пак оттам идва и голямото предизвикателство – да не изпаднеш в имитация.
 
Пендачанска е една от най-големите звезди на родната оперна сцена, които осъществяват бляскава кариера в чужбина.
 
През последните сезони се изявява в Берлинската държавна опера (Агрипина) и  Брюкселската опера "Ла Моне“ (Електра, Вителия). Медии припомнят и други нейни появи – във Виенската държавна опера (Неда), Торонто (Елизабета), Екс-ан-Прованс (Дона Елвира), театър „Ан дер Вийн“ (Цирцея), Хамбург (Дона Анна), Санта Фе (Фиделио), Токио (Кундри) и на откриването на ремонтирания „Болшой театър“ в Москва с „Руслан и Людмила“ на Глинка.
 
Родена е в София, в семейство на известни български музиканти. Неин пръв вокален педагог е майка й - Валери Попова – сопрано с международно признание.
 
Изкуството и покорява. Излиза на сцената на Берлинската държавна опера. Представя се на престижни оперни сцени и във Вашингтон, и в Москва. Излиза като Саломе в театъра в Санкт Петербург и като Вителия – в брюкселския театър „Ла Моне”.
 
Поглеждаме и към дискографията. За Агрипина на „Хендел” за „Хармония Мунди” звездата има номинация за „Грами” за най-добър оперен изпълнител за 2013 г.
 
Меломаните могат да я чуят в „Семирамида“ на Росини за „Наксос“, „Сесостри“ на Тераделас, „Живот за царя“ на Глинка за „Сони“, поемата „Камбани“ на Рахманинов за „Дека“, „Паризина“ от Доницети за „Динамикс“, „Юлий Цезар“ на Сарторио за ORF.
 
Пендачанска държи и на гражданската позиция. Питат я в интервю: „Какво се случи със синята идея”? Тя отговаря така: Сините се разделиха, защото там, за съжаление, нямаше човек с визия, който да види голямата картина.
Като космополит обича срещите, запознанствата с нови хора, с различни култури и държави. Интересно и е да изучава как е устроен светът.
Пряма, директна, загадъчна и омагьосваща с таланта си. 30 години е на сцената.
Скоро може да чуете сопраното в Пловдив. На сцената на античния театър тя ще представи знакови за кариерата си оперни арии в мултимедиен концерт-спектакъл „Това съм аз”` (3 юли, 2018).
 
Пендачанска разсъждава, че на човек му е трудно винаги да остава добър. Може да се подхлъзне и отиде в мрака. И затова пожелава светли дни на близките си, любов и светлина на всички хора.
 
Димитър Карарусинов
 
Дирекция „Български общности и информационна дейност”