СРЕЩИ

Диян Стаматов: Дава се шанс на малките училища да вдигнат нивото

11 май 2018

 

 
Директорът на 119-о СОУ "Академик Михаил Арнаудов" в София Диян Стаматов беше и от другата страна на барикадата като зам.-министър на образованието. Пред "Стандарт" той коментира предложените от просветното министерство промени в начина на финансиране на училищата, както и яростните дебати около новите учебни програми за 10 клас.


- Г-н Стаматов, как коментирате огласените нови идея за финансирането на образованието? За първи път ли се случва бюджетът за училищата да е съобразен според регионите и социалните групи ?
- Да, за първи път. Това е нов начин за финансиране на средното образование, който се различава от предходните години, когато делегираните бюджети се определяха от принципа "парите следват ученика". Разликата е в това, че се допълват още 2 финансови стандарти. Единият е за брой паралелки в училището, а вторият е за средства, които отиват като "стандарт институция". Това означава, че всяко училище, независимо от това дали е малко или голямо, получава твърда гарантирана сума, която през 2018 година е 33 000 лв. Третият стандарт се запазва за брой ученици, но неговата тежест значително се намалява спрямо другите два стандарта.
Което означава на първо място, че по-големите учебни заведения с повече ученици ще имат по-малък финансов ресурс, сравнено с парите от предишни години. Но за сметка на това пък е по-справедливо към малките училища. През годините те винаги са чувствали много силен финансов дефицит. С новия начин средствата в някои райони чувствително ще се увеличат, в други - по-малко. Това важи и за по-малките училища в София, които ще имат малко по-голямо финансово спокойствие.


- Какъв е смисълът от тази реформа ?
- Смисълът на всичко това е съвсем елементарен. В големите училища освен повече ученици има и много качествени преподаватели, което води до по-качествено образование. В малките училища нещата не са така - поради финансов дефицит имат проблем с набирането на учители и тяхното задържане. Основната цел на тази промяна е да могат малките училища да привлекат повече и по-добри млади специалисти.


- Ще се случи на практика този замисъл?
- Мисля, че да. В момента върви финансовото разпределение от общините за отделните училища. В София малките училища ще имат между 7 и 11 на сто по-голям бюджет от миналата година. По-големите училища ще имаме същия бюджет или най-много 0,5-1 на сто повече. За голямо училище от над 1600 ученици не е проблем, но такива не са много.


- Значи няма опасност големите училища с добри кадри и много ученици да загубят от обучителния си капацитет ?
- Идеята е да се създаде конкурентноспособност и за малките училища. Те да могат да увеличат чувствително заплатите на учителите си. Сега разликата във възнагражденията на преподавателите в големите и малките училища достига 300-400 лв. Това е твърде чувствителна разлика.


- Готови ли са учителите да пътуват 40-50 км от мястото, където живеят, до училището, където преподават ?
- Това не е много лесна крачка, но когато се създават механизми, които да стимулират тези действия в дългосрочен план, очевидно е, че учителят би направил подобна крачка. Министерството даде възможност да се заплащат транспорта на учителите, независимо дали от голям град към по-малък или обратно. Това е още една добра преференция. В тези отдалечени и малки училища учениците вероятно не са толкова добре мотивирани, но точно заради тази липса на мотивация би следвало да се заплаща по-добре трудът на учителя. Нещо, което не е правено с години. Така, че крачката на министерството в тази посока е много смела, малко позакъсняла, но е добре, че се прави.


- Какъв е аргументът да има допълнително пари за за т. нар. уязвими групи - деца на родители с по-ниско образование.
- Ясно е, че децата на родители с по-ниско образование са с по-големи обучителни затруднения. Обучението на такива деца, особено с пълни класове, е изключително голям проблем. И той трябва отново да намери финансово изражение, за да може учител, който работи с такива деца, да не се чувства постоянно неудовлетворен, неоценен, да е на социалната опашка. А по-скоро трябва да усети, че държавата го подкрепя. Затова подобна философия е за адмирация. Така, че да не се говори за затваряне на училища, да няма училища с усещане за фалит, а да може да стимулират по-спокойно учителите си.


- Трябва ли специфично обучение за учителите, които работят с такива групи деца?
- Със сигурност голяма от учителите са много добре подготвени, но това не означава,че не трябва допълнителна квалификация към специфичната група. И то най-вече в местата, където децата не знаят да говорят български по различни причини. Тогава учителят се чувства тотално изолиран, защото децата си говорят на своя си език, който остава неразбран от преподавателя. Или трябва да се търсят учители, които знаят съответния език, или да са местни хора. За да бъде достъпът между учител и ученик по-лесен.


- Третото направление в готвените промени е да се дават повече пари за професионалните паралелки в подкрепа на дуалното образование.
- Адмирирам ситуация, в която няма да има т.- нар. "маломерна паралелка", и няма да има минимален брой ученици. Което намира финансово подкрепящо въздействие от новата схема. Както и самото обстоятелство, че не би трябвало да има закриване на професионални паралелки заради по-малък брой обучаеми. Важно е да се вижда, че държавата подпомага такива паралелки, защото ако те не са "интересни", то това не означава, че държавата няма нужда от даден вид специалисти.


- Повече пари ще доведе ли до повече контрол върху качеството на преподаване?
- Изключително необходим е този контрол и той трябва да се прави постоянно. На много места делегираните бюджети се компрометираха поради недобро управление и занижен контрол. Тези бюджети са прекрасна идея, ако се използват правомерно и ефективно. Контролът трябва да върви не само от образователното ведомство, но и от местната общност на училището. Защото на много места общностите остават безразлични към уродливи и разпределения на средствата. Няма деца, общността знае това, но не предприемат стъпките, за да се спре това и да накарат децата да ходят на училище и да останат там. Това трябва да е местно усилие, заедно с местните неформални лидери на общността, които имат влияние сред родители и деца.


- Получиха се бурни дебати около новите учебни програми по история за 10-и клас. Защото това се случи едва след като програмите бяха приети от МОН? Колко чувствителна е тази тема за експертите?
- Изключително чувствителна е, но тя стана такава, когато се политизира. Имаше повече от година за обществена дискусия, но историците не намериха сили и енергия за дебат, а започнаха да го правят едва след като програмите бяха приети. Което означава, че се продължава в посоката да е минал последният срок, а после да ревизираме вече взети решения. Хората от академичните среди, запознати с историческите проблеми, неглижираха ситуацията. Очевидно е, че тази исторически период след установяване на комунистическата власт, е чувствителен, понеже се е случил съвсем скоро. Няма ясно изчистени изводи. Отделните политически сили се надпреварват да казват кое е истина, кое - не. Десетокласниците са родени малко след 1989 г. и е много важно да се използват съвременни термини, без да се изпада в крайности и да се представят фактите и събития обективно, доколкото е възможно. Винаги учителите са много чувствителни как представят съответните теми, защото ги преподават на деца, чийто родители са живели в този период преди 1989 г. Най-важното е учителите по история да накарат учениците да мислят, да пресъздават исторически събитията, без да се изпада в конкретност за кой период от време се отнася дадения проблем. Това е важното, докато дебатите наблягат на друго - дали е имало това или онова. Нещо, което няма значение за образованието.


- Как ще се отрази новото райониране на учениците спрямо училището?
- Районирането е много важно заради това, че през последните години има свръхконцентрация на родителски интерес към отделни училища, които не могат да удовлетворят желанията им. Новото райониране създава равномерен разпределителен механизъм детето да бъде до най-близкото по местоживеене училище. не казвам дали е справедливо или не. Но е добра крачка на столичната община към решаване на един наболял проблем. Защото обратното е сегрегация на някакъв признак, не знам дали на богати или бедни. Но всяко училище по своему си е квартално и основната му функция е да обслужи интересите на родителите в този квартал. Няма училище, което да е мегаквартално, освен националните училища, чиято функция е съвсем различна.
от Димитър Илиев Интервюта
Копирано от standartnews.com
http://www.standartnews.com/mneniya-intervyuta/dava_se_shans_na_malkite_uchilishta_da_vdignat_nivoto-367523.html