СРЕЩИ

Мария Габриел: В най-висока степен хората в ЕС смятат, че фалшивите новини са проблем

12 април 2018

 

 
МАРИЯ ГАБРИЕЛ, ЕВРОПЕЙСКИ КОМИСАР ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЦИФРОВАТА ИКОНОМИКА И ОБЩЕСТВО:
Мария Габриел: Очаквам около 8 хиляди общини в ЕС да изградят WiFi на обществени места
 
Инициативата позволява на хората да се възползват от възможностите на цифровизацията * Трябва да се борим с нещо доста по-голямо - онлайн дезинформацията
- Комисар Габриел, получихте наскоро доклада на Групата на високо равнище за фалшивите новини. Кои от препоръките и мненията от доклада могат реално да имат ефект според вас?
- Едно от най-важните неща, които исках да видя в този доклад, е даването на определение на явлението, с което се борим. Невъзможно е да измислиш успешен план, стратегия, а и каквото и да е, ако нямаш яснота срещу какво се бориш, как изглежда то. Заради това мога да кажа, че съм доволна от доклада, който получих. В него ясно се казва, че трябва да се борим не с фалшивите новини, но с нещо доста по-голямо, което наричаме онлайн дезинформация. Може да видите, че в доклада се избягва израза фалшиви новини, като един от аргументите е, че този, да го нарека термин, не може да обхване проблема, който стои пред нас. Затова бих казала, че една от заслугите на този доклад е, че имаме определение на термина дезинформация. Тя е дефинирана като: невярна, неточна или подвеждаща информация, предназначена, представена и оповестявана с цел печалба или умишлена вреда на обществото. Като се замислите върху тази дефиниция, ще видите ясно огромния мащаб на пораженията, които има. Не само се нанася щета върху демокрацията и нашите ценности, но това са удари и върху различни области на живота ни - върху образованието, здравеопазването, парите и обществения ни живот. Това изисква и всеобхватност на мерките, които ще са ефективни при преодоляването на явлението. Има много предложения - създаването на кодекс на принципите на платформите и социалните мрежи, засилване на саморегулацията на медиите, както и работа с журналистите, с всички заинтересовани страни, по-лесен достъп до истинските новини. Имаме много, и то много добри предложения, важното е всички заедно да работим, защото само мерки от една или друга страна няма да е достатъчно. Затова има и предложение да се учреди многостранна коалиция, която да гарантира, че договорените мерки се прилагат, наблюдават и редовно преразглеждат.
·         - В тази група събрахте на едно място платформи, журналисти, бизнес, всичките заинтересовани страни. Това ли е правилният подход и какво би било решението на проблема – министерство на истината?
·         - Винаги съм давала предимство на подхода "отдолу-нагоре". Най-добрите резултати получаваме тогава, когато се вземат предвид различните гледни точки на всички заинтересовани страни. Работата на експертната група на високо равнище вече повдигна много интересни теми. Видях истински ангажимент от страна на нейните членове за сътрудничество, за да бъдат намерени устойчиви резултати и инструменти за справяне със ситуацията. Извън тази група ще трябва подход, основаващ се на участието на множество заинтересовани страни, за да бъде разгледан въпросът в още по-голяма дълбочина. Но не бива да забравяме, че това е сфера, в която субсидиарността означава, че държавите членки ще трябва също да изиграят своята активна роля. Сред частните заинтересовани страни целта е да се развие споделен подход за идентифициране на ефективните начини за подобряване на положението, набор от оперативни и саморегулаторни принципи за ключовите играчи на пазара. Предизвикателството през следващите няколко месеца ще бъде да стигнем до ефективни, съразмерни и съществени решения, за да се противопоставим на фалшивите новини и на онлайн дезинформацията. Резултатът не трябва да засяга свободата на изразяване - основно право и съкровена ценност за всички европейци. Няма да има министерство на истината, нито ще давам мандат на частния сектор да прави такова от името на публичните власти.
·          
·         - Публичната консултация по фалшивите новини събра рекорден брой участници. На какво се дължи това според вас?
·         - Това се дължи на мащаба на проблема. Фалшивите новини не са нов феномен. Нови са обаче неговите мащаби и областите, до които се простира. Няма застрахован срещу фалшивите новини. Още по-опасно е това, когато засяга демократичните устои на обществата ни. Това е и един от основните изводи в консултацията, в която получихме около 3000 отговора. Такова масово участие на хората в обществена консултация е рекордно за рамките на Генерална дирекция Конект. Очевидно е, а то излиза и по резултатите не само от консултацията, но след това и от Евробарометъра, че тази тема е от изключителна важност за европейците във всичките 28 страни членки. Според анкетираните двете сфери на влияние, където фалшивите новини могат да причинят вреда на обществото, са умишлената дезинформация, целяща да повлияе на изборите, и миграционните политики. Според обществената консултация всеобщото мнение е, че разпространяването на дезинформация в социалните мрежи е лесно, защото фалшивите новини действат на емоциите на читателите (88%), разпространяват се, за да дават определена насока на обществения дебат (84%) и се смята, че водят до печалба (65%). Половината анкетирани смятат, че проверяването на фактите след публикуването на дезинформацията не е решение на проблема, тъй като не достига до хората, прочели първата информация. Това са данни, които предстои да анализираме.
·          
·         - Къде е България по отношение на възприятието си на фалшивите новини, какви са основните изводи, които може да си направим от изследването на Евробарометър?
·         - България е сред страните, в които хората в най-висока степен в ЕС смятат, че фалшивите новини са проблем - 89% от българите са на това мнение при 85 средно за останалите 28 държави. България определено казва ясно, че фалшивите новини са проблем за страната. Четирима от всеки 10 души се сблъскват с фалшиви новини всеки ден, а към това добавете още трима, които се сблъскват всяка седмица. Това се потвърждава и от още данни от изследването. Българите не са сред най-уверените европейци, че могат да разпознаят или да идентифицират една новина като фалшива, 71% е нивото на доверие в това умение за всичките 28 страни. Най-високо е в Дания, където то достига 87%. В България този процент е около 57. Това е ясен сигнал, че има много да се работи, за това да могат хората по-лесно да отличават фалшивата от истинската новина. Затова и един от моите категорични приоритети е развитието на умения, това е просто необходимост.
·          
·         - Кой вярва на фалшивите новини и къде са онлайн и печатните медии в битката с това явление?
·         - Трудно е да се каже, че излиза някакъв ясен профил. Като цяло и млади, и стари имат почти едно и също възприятие. Младите повече вярват на социалните мрежи, докато като цяло по-възрастното поколение - на традиционните печатни издания. Особено това е валидно за България, която е сред страните с най-високо доверие в печатните медии. И още нещо, което мисля, че е важно – изключително високото доверие в радиото, изпреварвайки практически всички останали със 78%. Профилът, който обаче може да кажем, че категорично съществува, е на основата на връзката „образование-разпознаване на фалшивите новини“. Връзката е еднозначна. Хората с по-ниско образование казват, че почти не се сблъскват с фалшивите новини, като имат и най-слабо доверие по това да отличат едно нещо като истинско или фалшиво. Това е като омагьосан кръг: не четем новини (особено онлайн), не знаем как да отличим вярното от невярното, съответно не се сблъскваме с подобно явление. По-високо образованите по-често се сблъскват с фалшиви новини, но имат и доста високо доверие в това да ги разпознаят. Въпреки че ползват в по-голяма степен социални мрежи и онлайн издания в сравнение с хората с по-ниско образование, тези с по-високо такова не им вярват. И още нещо изключително важно, а именно възможността и необходимостта да се ползва многообразие от източници на информация.
·          
·         - Дадохте началото на инициативата WiFi4EU. Защо тя е важна и как ще може общините да се възползват от нея?
·         - Тази инициатива е един добър пример за това какво прави Европейската комисия за подобряване на свързаността в различните региони на съюза. Представете си едно българско селце, което ще има безплатен интернет чрез тази програма и което ще стане част от голямото семейство WiFi4EU. Всеки един гражданин, регистрирал се в една точка на WiFi4EU, ще може да ползва и останалите, така например вие ще можете от България да научите какво интересно се случва или какво може да направите в друга такава точка, например в Испания или Германия, или която и да е друга страна от ЕС. Ние имаме нужда да бъдем по-свързани едни с други, да знаем повече едни за други, да обменяме информация. Именно тази инициатива е част от това да изградим по-голяма свързаност помежду ни. Всяка община може да кандидатства, като първият етап е регистрация на портала. До 2020 ще има 5 покани за кандидатстване. Финансирането ще се разпределя на база „първи дошъл, първи обслужен“, но географският баланс между всички участващи държави ще бъде спазен. Достъпът до финансиране е изключително улеснен, порталът за кандидатстване е на всичките 24 официални езика. Финансирането ще става чрез даване на ваучери от по 15 000 евро, като общината сама ще избере компанията, която ще доставя интернета. Очакванията ни са между 6 и 8 хиляди общини да се възползват и да имат изграден безжичен интернет на обществени места като паркове, библиотеки, детски градини, болници. WiFi4EU реално дава възможност на хората да се възползват пълноценно от безкрайните възможности на цифровизацията.

 
Мария Колева, Брюксел 
Визитка:
Мария Габриел е родена на 20 май 1979 в Гоце Делчев
Има бакалавърска степен по българска и френска филология в Пловдивски университет
Продължава образованието си в Института по политически науки в БордоФранция, където изучава международни отношения, история на европейските институции, политическа социология, сравнителна политика
Завършва магистратура по сравнителна политика и международни отношения в Докторската академия по политически науки в Бордо през 2003
Била е депутат в ЕП от групата на ЕНП (от 2009), зам.-председател на ЕНП Жени (от 2012) и заместник-председател на Групата на ЕНП в ЕП и ръководител на българската делегация в групата (от 2014). На 10 май 2017 е номинирана от третото правителство на Бойко Борисов за български еврокомисар
На 7 юли е официално назначена в ЕК за еврокомисар по цифровата икономика и общество
http://www.monitor.bg/a/view/41155-%D0%9E%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BC-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE-8-%D1%85%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%B4%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D0%95%D0%A1-%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%8F%D1%82-wifi-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0/