ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Ваня Велкова. „Базар Берлин“

23 януари 2018

Смайващият „Базар Берлин“ или да обиколиш света за един ден

Знаете ли, че само за един ден можете да обходите целия свят? Предполагате ли, че за часове можете да обиколите шест континента? Да..., но това можеше да стане само в дните от 8-12 ноември 2017 г. на „Базар Берлин“. Никога обаче не е късно! Сега ще Ви разкажа какво можеше да се съгледа там, за да Ви убедя следващата година през ноември и Вие да посетите този - на пръв поглед „базар“, но базар – чудноват, огромен и богат, изпълнен с пъстрота, музика, екзотична реч, хора от Бенин, Мексико, Гана, Мали, Иран, Монголия, Либия, а също така от Виетнам, Индия, Брега на слоновата кост, Перу, Боливия, Египет, Мароко, Индонезия, Руанда, Ботсвана...
На състоялия се преди броени дни в немската столица „Базар Берлин“ над 500 производители и търговци от 60 страни по света представиха традиционни предмети, произведения на изкуството, накити, стоки за бита, облекло, музикални инструменти, подправки, козметични продукти... Трудно би могло да се изредят изложените стоки. В няколко палати на Панаирния град щандовете бяха наредени като броеници, посетителите щъкаха навред, а погледът ти привличаха и африканските маски, и пуловерите от камилска вълна, и перлените колиета, и индийските коприни...
Пред щанда на Монголия, например, се бе събрало множество хора. Чуваше се музика, а тя една красива, не толкова позната за нас... Двама музиканти, дошли специално от далечната Монголия, свиреха на традиционни инструменти. Kонската гъдулказвучеше с нисък тембър..., публиката слушаше в захлас. Тя ту засилваше ръкопляскането, ту поспираше... Послевълнуващият концерт привърши и всички се втурнаха да надзърнат в монголската шатра. Все едно си в полупустинята, във времето на великия Чингис хан... В тази пъстра шатра – уютно..., забравяш модерния живот. В шатрата - изложени пуловери, шалове, шапки, чорапи – и всички те от камилска вълна. Разказваха ни за производството на тези стоки, за камилите в Монголия... И в повечето случаи, ако не с пуловер, то гостите излизаха от шатрата, държейки в ръката си чифт чорапи от камилска вълна и мислейки:  „Как бих искал да отида в Монголия – в тази... през 13 век най-голяма държава в света, да яздя на воля в степта...!“
Щандът на Еквадор бе отрупан с дрехи: пончо, шалове, шапки, рокли... накити от вълна с искрящо розови и светлосини шарки. Децата се скупчваха и чакаха ред. За миг посочваха с ръка една лама, грабваха я бързо и притискаха от радост към себе си. Тези лама играчки привличаха като с магнит малките палавници. Оттук нататък се започваха разговори за това къде живее ламата, с какво се храни...
Индия бе представена на няколко щанда – бляскави, цветни, ухаещи... Индийците вежливо ни „въвеждаха“ в света на коприната и кашмира. Показваха ни бързо един след друг шалове, шалове, шалове... Очите ти се замайват от красоти и форми... На този щанд най-вече жените пооставаха... После всяка си тръгваше с няколко шала и грееше от радост.
На щандовете на Индонезия можеха да се съгледат най-различни облекла, изработени от коприна, извезани на ръка... Тези произведения на изкуството бяха истински бижута! При това можехме да ги видим облечени на индонезийките, които елегантно-чаровни ни посрещаха на щанда и не спираха да разказват за страната си. Не пропускаха с вълнение да обяснят и това, че везането на техните традиционни дрехи продължава половин година, а понякога и една година. Но... повдигнеше ли очите си нагоре, виждаше на етажерките съдове - не от порцелан, не от керамика или дърво, а от черупките на кокосови орехи... Как ли човешката ръка е шлифовала тези дарове на природата, за да ги пренесем в дома си и да красят с чара на Азия?
По-нататък виетнамци ни поздравяваха с поклон и веднага „разкриваха“ света на седефа. Светеха и перлени накити, светеха и предмети за бита, и прибори. Да, изящно изработени прибори за хранене от естествен седеф, с декорации и без декорации от охлюви... На щанда възклицавахме също така от многообразието на накити и прибори за хранене, изработени от кост.
Недалече бяха представени и други седефени красоти – кутии за бижута, табакери, подноси – всички те от дърво, но с орнаменти от седеф. За тях, както и за традиционната керамика, ни разказваха тунезийците. Колко приятное да чуеш как се майсторят подноси и кутии, кани и купи – при това да научиш повече за обичаите и културата на тази северноафриканска страна.
Африканският континент бе представен с цялата си пищност и многообразие!  Пред африканските щандове се танцуваше, свиреше, барабанеше,  тропаше с ръце и крака... Сбираха се купища хора, за да чуят ритми от Гана и Камерун, Танзания и Кения, Того и Мадагаскар... Глъч и врява като на панаир... Песни, танци, цветове от Сахара, Килиманджаро, савана и джунгла...
Щандът на Мадагаскар бе отрупан с кошници и плетени изделия за дома. Толкова много кошници и сътворения от треви! А до тях коли, велосипеди, тротинетки – истински, но измайсторени от капачки на бутилки! Весели „творби“, които посетителите отнасяха с усмивка.
Оказа се, че Мали и Мавретания са недостатъчно познати за посетителите. На щанда първо се получаваше един „курс“ по история и геграфия на тези страни, после култура, а след това те „разхождаха“ из света на накити от сребро и корали, кожа и месинг, полускъпоценности и стъкло... Дамите леко въздишаха, повдигайки с ръката си колиета от Мали: „Толкова тежки!“ – изричаха те. След това вежливите гости от Мали и Мавретания разясняваха кога и за какви случаи се носят тези или онези колиета и гривни...
Кения и Танзания дублираха отчасти накитите, изработени от масаите. Тези, в общия случай, леки и в преобладаващ червен цвят гривни, гердани и обици, така бързо се харесваха на дамите, че те с любопитство ги пробваха и след бърз поглед в малко огледалцекупуваха „частица“, сътворена от ръка на масаи.
На щанда на Ботсвана бе тихо, тихо, необикновено тихо... Но тази тишина, бе толкова привличаща посетителите, както и музикалните ритми на Африка. „Тишината“  на Ботсвана бе съпроводена от необикновено интересна презентация! Там, долу, на земята, седнала с приведена глава, красива африканка, топеше във вода сухи треви и с тях плетеше подноси и купи. Бързо, тъй бързо се движеха пръстите й... И тъй трудно изглежда майсторенето на тези „плетива“... Тревите са жилави и твърди – бежови, медено-оранжеви и кафяви. Натиска се силно с пръстите... Нужни са два дни, за да се изработи една малка плетена купа! Не откъсвайки очи от жената, която плетеше, дочувахме разказите за Ботсвана, за децата и живота там. Колко интересно е да се узнава за света! И как на едно място са събрани хора от близки и далечни, от познати и непознати страни...
Руанда е страна в Централна Африка. Разположена в близост до екватора, тя няма излаз на море, столицата е Кигали... Но искахме още и още да научим за тази страна, за хората в нея, за културата и традициите... Разговаряхме дълго с жените и мъжете на щанда на Руанда, а те любезни, кротки, семпли... После ни показваха ръчно изработени накити и покривки, дървени маски, фигури, кукли, картини...
А знаете ли къде се намира Карелия? Може би някои от Вас знаят, други – не. Може би някои от Вас са били там, други – не. Аз също не съм била, но след като изслушах с любознателност разказа за Карелия, възнамерявам някога да отида там. Карелия е република в Русия. Намира се до границата с Финландия, на юг граничи с Ладожкото и Онежкото езеро, на изток – с Бяло море. В тази северна република има както необичайно красива лечебна природа и необятни гори, така и интересни традиции, кухня, култура... На щанда за Карелия ни приветстваха миловидни жени. Разказвайки за страната им, те разгръщаха с фини движения ленени покривки и салфетки... После изреждаха едно след друго наименованията на фигурите в традиционната им шевица като вмъкваха в разказите си цитати от легенди и чудновати герои... Една от жените на щанда грациозно се разхождаше в традиционната си дреха. „Бяло и червено са типичните цветове за шевици и дрехи.“ – каза тя.
родължихме разходката си нататък. Стигайки до друга палата, усетихме аромата на кафе. Бързо направихме асоциации с Бразилия и Колумбия. И бяха правилни. Пред нас се виждаха големите пакети с колумбийско кафе. Обсипвани с информация за кафените плантации, отпивахме кафето с още по-голяма наслада. Следваха въпросите за обработката на кафе, Кафения триъгълник в Колумбия... От този щанд погледът ни се промъкваше към съседния, с изложени на него бижута от злато. Изработени по модел на накитите в музея на златото в Богота, но от сребро, покрити с 24 карата злато, тези произведения на изкуството бяха прелестна гледка и покупка за всяка изискана жена. „От коя предколумбийска епоха са обиците?“„Какво означава птицата в кръга на колието?“„Каквa e символиката на жабата и гущера?“„Каква е легендата за трите жени на бог Слънце?“ – бяха само няколко от редицата задавани въпроси, свързани колкото с накитите и бижутерията, толкова повече с митологията и историята на Колумбия.
„Заповядайте, заповядайте, заповядайте! Вземете си фурми от Иран! Можете да ги закупите в опаковка, за 10 евро!“ На щанда на Иран, подредени като по конец, бяха поставени редици кутии с фурми. Можеш да опиташ и си подсладиш, можеш да си закупиш – огромни фурми, вкусни, с цвят на шоколадово кадифе. Към пакета с фурми, на посетителите се предлагаше и опаковка шафран. Известна е славата на иранския шафран, затова и жените си вземаха по няколко грама от най-скъпата подправка на света.
Мароканците канеха посетителите на чаша зелен чай. Поднасяха го с прясна мента и захар. Наливаха го в чашите след едно... толкова дълго „разхождане“ на чайника във въздуха... След уютната „чайна церемония“ те ни показваха керамика и фенери, стъклени съдове и килими, предмети от кожа и дърво... И тази година „хитът“ на техния щанд бяха продуктите от арганово масло. За козметични цели или за кулинария можеше да се закупи от „бялото злато на Мароко“.
Маски, маски, маски... В Африка маските са толкова различни! Как да ги разпознаеш коя от коя страна е? Изчерпателна информация за маските получавахме на щандовете на Гана. Танцуващите африканци разказваха, ли разказваха... После започваха едни такива истории – и смешни, и сватбени, преплетени с легенди, митове, песни... Получаваше се жив театрален спектакъл... Толкова естествен, нерепетиран, пред много посетители... Представен с живост и звук, ритъм и танц, слово и песен...
И след като изслушахме разказите на слънчевите африканци, „поехме“ към Камбоджа. След това към „страната на щастието“ - Бутан... Питат се всички: „Възможно ли е да се измери щастието?“ „Възможно е.“ – отговаря малката хималайска нация, но с неповторима култура, манастири и природни красоти. В Бутан, освен бруто вътрешния  продукт, се изчислява също благоденствието на народа –посредством така наречения „Индекс на национално щастие“. „Индексът обхваща няколко показателя за щастие...“
„Радвай се на малките неща, защото един ден може да се обърнеш назад и да разбереш, че са били големи.“ – бе казал някой. И ние се радвахме на малките неща, на малките разговори с хората от света, пристигнали в немската столица... Радвахме се, че поемахме толкова много порции история, география, култура, музика... Радвахме се и малката радост се множеше, тя ставаше голяма и обща. Базарът в Берлин отново откриваше света пред нас...


Д-р Ваня Велкова, Берлин
в. „България СЕГА“, Берлин
Снимки: Д-р Ваня Велкова