СРЕЩИ

Иска ми се да върнем Европа на световната технологична карта, казва Мария Габриел, еврокомисар по цифрова икономика и цифрово общество

15 януари 2018

 

Иска ми се да върнем Европа на световната технологична карта, казва Мария Габриел, еврокомисар по цифрова икономика и цифрово общество
Обмисляме нови цифрови инициативи за улесняване на свободното движение на пациенти
С Мария Габриел разговаря Яна Йорданова 
- Г-жо Габриел, наскоро заявихте, че ресорът, който поехте, е всъщност ресорът на бъдещето. Защо?
 
- Цифровата икономика и общество засягат всички. Напредъкът ни е пряко свързан с цифровите технологии. Ефектът на тези технологии вече е толкова широко разпространен, че не можем да мислим само за сектора на информационните и комуникационни технологии, а по-скоро за всички аспекти на икономическия и социален живот с цифрово измерение, като един от най-важните са работните места. Вероятно всеки един от нас иска да съкрати времето, в което трябва да подаде или получи даден документ, да усети комфорта на свързаните автомобили, да има високоскоростна интернет връзка, да се чувства защитен в киберпространството, да управлява климатика в дома си от разстояние от своя смартфон, да има по-добри възможности за развитие и реализация, придобивайки цифрови умения. Това са само малка част от примерите, които можем да дадем за важността на ресора, и защо го наричаме ресорът на бъдещето. Но бъдещето ще бъде такова, каквото в настоящето го предопределим. Ето защо са нужни усилията на всички ни в изпълнение на амбициозната и всеобхватна стратегия за единния цифров пазар. Нямаме време за губене, ако искаме да доставим навреме на гражданите и бизнеса всички онези ползи и възможности, които ни предоставят новите технологии.
 
- Оказва се, че близо 77 000 компютъра у нас са ударени от хакери само тази година. Наскоро пък Агенция „Монитор“ бе подложена за пореден път на такава атака. Как можем да противодействаме на киберпрестъпленията?
 
- Киберсигурността е предизвикателство както за физическите лица, така и за организациите. Както заяви президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, кибератаките могат да бъдат по-опасни от оръжията. За да отговорим по-решително на киберпрестъпността, през септември представихме пакет от мерки, които да засилят нашата европейска киберсигурност. В основата е да укрепим способността на институциите за защита от кибератаки както на равнище ЕС, така и на ниво държави-членки. От друга страна, е нужно да инвестираме повече в технологиите за киберсигурност, а в ЕС трябва да направим това съвместно, т.е. да обединим ресурси. Нуждаем се от силни участници на всички нива, които си сътрудничат, обменят информация и осигуряват координирани отговори. Европейската комисия препоръчваме на държавите-членки да си сътрудничат с институциите на ЕС, за да създадат рамка за реагиране при кризи. С две думи - общ европейски механизъм за координация в случай на мащабни кибератаки. Нуждаем се от повече професионалисти и технически експерти в областта на киберсигурността, на които трябва да предложим перспективи. Ето защо разгръщаме мрежа от центрове за изследвания и компетенции в областта на киберсигурността в Брюксел и държавите-членки. Независимо дали става дума за сигурни комуникации, криптиране, анализ на данни или защита на мрежата, във всички случаи са необходими значителни инвестиции. Други харчат повече от нас и не можем да си позволим неефективност. Ще представя законодателно предложение за тази цел през 2018 г. и ще започнем възможно най-скоро с пилотен проект от 50 млн. евро. Също така трябва да обърнем внимание на слабостите на нашите системи и мрежи. Ето защо ще имаме нова европейска рамка за сертифициране в областта на кибернетичното пространство. Тази рамка е много важна за продавачите, които ще имат нужда само от един сертификат за целия ЕС и от съществено значение за всеки, който желае да купи безопасни продукти на единния цифров пазар.
 
- Лично вие предложихте създаването на Агенция за киберсигурност. В какво ще се състои дейността й и кога може да бъде факт?
 
- Моето предложение е за нов мандат и засилване на ролята на сега съществуващата агенция - Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност ENISA, която накратко наричаме агенция по киберсигурност. Това е включено в пакета с нови мерки в областта на киберсигурността. Нашето настояване е за засилване на нейните функции, за да бъде по-мощна, с 50% повече персонал и важни нови мисии. Агенцията ще осигурява координацията на мрежата от центрове за реагиране при инциденти в кибернетичното пространство в държавите-членки. Същевременно тя ще работи в сътрудничество с други органи в целия ЕС като Центъра за анализ на разузнавателните служби и Центъра за киберпрестъпления. Това е един от стълбовете на нашата стратегия за киберсигурност.
 
 
- Как изобщо си обяснявате зачестяването на кибератаките?
 
- Това е предизвикателство, на което трябва да отговорим с координация и, както вече посочих, с укрепване на сътрудничеството на всички нива, с човешки и технически капацитет, с инвестиции в кибернетичната сигурност. С всеки изминал ден в интернет има все повече свързани цифрови устройства - до 2020 г. очакваме в ЕС да бъдат повече от 26 милиарда. Цели системи, нашите общества зависят от функцията на свързаната инфраструктура. Например светофарите в града или ескалаторите на летището. Ето защо е наложително да напредваме преди следващата криза.
 
- Наскоро заявихте и че въпреки технологичната революция, която преживяваме, не бива да позволяваме да загубим човешкото. Какво точно имате предвид?
 
- Това означава технологичната революция да работи за хората, извеждайки на преден план онези човешки качества, които никоя машина или робот не може да замести: креативността, новаторските идеи и социалните отношения. Цифровите технологии преобразяват нашата икономика, обществото, днешния свят, а със сигурност още повече утрешния. Технологичната революция създава безспорни възможности – улеснява свързването, спестява време, отваря хоризонти. Да се възползваме максимално от тези преимущества, но да не позволяваме например чатът чрез смартфона да се превърне в основно средство за комуникация и да забравим близостта и емоцията от разходка със семейството или приятелите. Балансът е напълно постижим и от самите нас зависи как ще успяваме да съчетаваме традиционното с новото. Гражданите да улеснят своето ежедневие чрез технологиите, компаниите и стартиращите предприятия да имат достъп до повече пазари чрез онлайн търговията, бизнеса и правителствата да се възползват напълно от цифровата революция - това са цели в основата на технологичния напредък, който всъщност е движен от хора, каквито трябва да останем.
 
- Затова ли изтъкнахте, че връзката ви с хората е най-големият ви капитал?
 
- Контактът с хората винаги ми е давал много сили, кураж и увереност. От всяка една позитивна среща съм получила енергия и нови идеи, които и до днес се стремя да превръщаме в резултати заедно с гражданите. Контактът ни е ежедневен и с новите технологии – социалните мрежи и имейлите, например. Удовлетворението е голямо, когато виждаш резултатите от съвместните усилия с гражданите. Тук е моментът да благодаря за постигнатите заедно с тях каузи, за начертаните нови такива, за постоянната размяна на мнения и идеи.
 
 
- ЕК има намерение през следващите две години да направи достъпни електронните здравни досиета. Това ще улесни пациентите, но не създава ли все пак и риск за злоупотреби?
 
- Това ще улесни не само пациентите. Ще бъде много по-лесно и за практикуващите лекари и болници. Право е на всеки гражданин да има сигурен достъп до информацията за своето лично здраве. Според проучванията повече от 52% от гражданите на ЕС искат онлайн достъп до техните здравни досиета. Електронните здравни досиета ще улеснят пациентите и ще спомогнат за подобряване на грижите за тяхното здраве, като предоставят на здравните и медицинските специалисти по-цялостен поглед върху медицинското минало и историята на пациента. И не само това – по този начин пациентът ще може да контролира целия процес, като следи какви манипулации са му правени, какви лекарства са прилагани. Това ще спомогне и за намаляване на недобрите практики и измамите. На 20 юли Европейската комисия стартирахме обществена консултация относно здравното обслужване в контекста на цифровия единен пазар, благодарение на която ще можем да открием начини, по които да осигурим на гражданите, медицинските специалисти и изследователите по-добър достъп до здравни данни, превенция, бърза реакция при опасности от пандемии, персонализирано лечение и грижи. Обмисляме нови цифрови инициативи за улесняване на свободното движение на пациенти и данни, за подпомагане на модернизацията на националните здравни системи. Защитата на данните е ключова и искаме такива електронни здравни досиета да бъдат максимално защитени.
 
- Накъде върви Европа според вас, откривате ли нови тенденции?
 
- В речта си за състоянието на ЕС председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер много ясно очерта визия за свързана, приобщаваща и по-силна Европа. От институциите, правителствата, гражданите зависи дали ще задържим Европа на правилния път. Съюзът ни постигна много - растеж на икономиката, по-ниска безработица, но имаме и оставащи предизвикателства. Някои от тях са свързани с ресора, който ръководя. На мен лично би ми се искало да върнем Европа на световната технологична карта и на наша територия да имаме суперкомпютри, които ще ни дадат в ръцете инструмент за отговор на редица от предизвикателствата в областта на климата, превенцията на епидемии, киберсигурността и т.н. Европа да бъде технологичен лидер е тенденцията, която бих искала скоро да постигнем, като обединим усилия за завършването на единния цифров пазар и погледнем отвъд хоризонта.
 
- По-близо ли е наистина България до приемането ни в Шенген след гласуването да получим пасивен достъп до ШИС?
 
·         - България е заслужила отдавна правото си да бъде в Шенгенското пространство. Не даром, а въз основа на изпълнени критерии. Истински вярвам, че това несправедливо отлагане скоро ще намери своето решение. И председателят на Европейската комисия, и председателят на Европейския парламент излъчиха много ясен и силен сигнал в тази посока. Всички признават водещата роля на България при охраната на външните граници на Съюза – отговорност, с която страната се справя много успешно. Осигуреният достъп до шенгенската информационна система е послание, което вярвам, че ще бъде разчетено правилно от всички и България скоро бъде приветствана в Шенген.
 
Визитка:
Родена е на 20 май 1979 г.
От 2005 до 2008 г. е асистент научен изследовател в Института по политически науки в Бордо, Франция
Преподавателската й дейност е свързана с темите за процеса на вземане на решения в ЕС, политическа социология и международни отношения
От 19 януари 2012 г. е координатор на ЕНП в Комисията по права на жените и равенство между половете на ЕП
Била е ръководител на наблюдателната мисия на ЕС на президентските и парламентарните избори в Демократична република Конго
На 14 септември 2017 г. положи клетва като евроковисар
http://www.monitor.bg/a/view/12073-%D0%9A%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/