ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Проф. Георги Карасимеонов Неравенството срещу демокрацията

05 декември 2017

 


Многобройни са изследванията, които показват недвусмислено, че след голямата рецесия от 2008 г., социалното неравенство е нараснало значително, включително в най-развитите капиталистически държави. "Нарастващото икономическо неравенство е най-голямата заплаха за световната икономика през 2017 година", става ясно от проучване на Световния икономически форум. Новият доклад на "Каритас Европа" констатира, че бедността и социалното неравенство в Европа нарастват. 123 милиона европейски граждани живеят в бедност. Това е почти по един беден на всеки четири души. Много от гражданите на Европейския съюз са в риск от бедност или социално изключване (в България 48%, Румъния 40,4%, Гърция 35,7%, Латвия 35,1% и Унгария 33,5%).
 
За това развитие на нещата основен "принос" има неолибералната политика, която се базира на пазарния фундаментализъм и доведе до значително съкращаване на социалните разходи, особено в южноевропейските държави (Португалия напоследък прави изключение, залагайки на кейнсианската политика). Доктрината на пазарния фундаментализъм се основава на догмата, че пазарът е винаги "прав", а държавната намеса в икономиката винаги вредна. Тази доктрина се наложи през 80-те години на миналия век като отговор на кризата на кейнсианската икономическа политика, която имаше основен принос за установяване на социалната държава в Европа, но се сблъска с инфлационните кризи от 70-те години и провокира т. нар. неоконсервативна революция, свързана с имената на Тачър и Рейгън. Основните насоки на неоконсервативната политика бяха намаляване на данъците, преди всичко в интерес на големите корпорации, съчетано с ограничаването на социалните разходи, дерегулацията на държавната намеса в икономиката. Същевременно процесът на глобализация доведе до ограничаването на прерогативите на националните държави. Те се оказаха изправени пред невъзможността да влияят на мултинационалните компании, които чрез така нар. офшорни зони съумяха да избегнат "опекунството" на националната държава, особено при данъчното облагане, и да наложат максимизирането на печалбите като водеща линия в тяхната дейност. Съчетана с неолиберализма, глобализацията доведе до увеличаване на печалбите на най-богатите за сметка на ограничаването на доходите на значителни групи от работниците и средната класа. Според Бранко Миланович, автор на добилата световна известност книга "Глобалното неравенство: един нов подход в епохата на глобализация", основните печеливши от глобализацията са 1% от най-заможните хора. Така например в САЩ 1% от домакинствата в рамките на последните 20 години са увеличили богатствата си от 10 на 20% като дял от националния доход.
 
Основна причина за това състояние на нещата е и кризата на левите, предимно социалдемократически партии, които до ден днешен не могат да намерят адекватна алтернатива на неолибералната политика. Нещо повече, социалдемократите в редица страни се "предадоха" и де факто подкрепиха някои аспекти на неолибералната политика. Това доведе до загуба на доверието сред основната им социална база - работническата класа, така нар. сини якички, чийто доходи спаднаха съществено вследствие на глобализацията. Голяма част от тях се насочи към популистките партии, които издигнаха лозунги в защита на протекционистката политика и антиглобализацията. Много от популистките партии и политици оспорват ценностите на либералната демокрация, като й противопоставят авторитарните призиви за "силна" държава. Кризата с бежанците и неспособността на ЕС да намери адекватни решения, допълнително подхранват популистката платформа.
 
Видно е, че ЕС се нуждае от преосмисляне на обществения договор с гражданите, който осигури след Втората световна война изграждането на така нар. "държава на благоденствието", основана на съчетаването на пазарната икономика с ефективна социална политика. Както пазарният фундаментализъм, така и "старата" кейнсианска политика на преразпределение на ресурсите чрез държавата се нуждаят от сериозни корекции, за да се преодолеят социалното неравенство и кризата на демократичните ценности. Новата доктрина и практика трябва да гарантират на мнозинството от европейските граждани, че ще имат възможност да споделят благоденствието, което не е само привилегия на най-заможните слоеве.
 
Нужен е сериозен дебат за преосмисляне на ролята на държавата като инструмент за преодоляване на социалните неравенства и като генератор на нова икономическа политика, ориентирана към качествено развитие на човешкия капитал, напр. нови форми на образование и публични услуги. Нужен е нов поглед към опита на скандинавските държави, които според нобеловия лауреат Стиглиц съчетават успешно икономическия растеж със социалната сигурност. Налагат се нови решения в отговор на компютризацията и дигитализацията, които коренно променят трудовия пазар и в близките десетилетия ще доведат до закриването на множество професии. Изисква се много по-голяма социална отговорност от мултинационалните компании в унисон с националните държави за посрещане на предизвикателствата на бъдещето.
http://paper.standartnews.com/bg//article.php?d=2017-09-16&article=288935