СРЕЩИ

3х8000 планира алпинистът Боян Петров през 2018 г.

02 ноември 2017

 

 
Алпинистът Боян Петров завършва успешен сезон с два изкачени планински гиганта, което го доближава на четири осемхилядника от това да се сдобие с така наречената Хималайска корона и да изпълни проекта си "Българин на 14х8000". От финала го делят най-високият на планетата връх Еверест (8848 м), четвъртият Лхотце (8516 м), тюркоазеният Чо Ойю (8201 м) и джуджето Шиша Пангма (8027 м). Еверест и Шиша Пангма Петров вече обяви, че ще атакува през пролетта, а през есента се готви за Чо Ойю. Ето какво каза още пред "Дневник".

Татяна Димитрова
 
Докато беше в подножието на Даулагири, изведнъж от други експедиции съобщиха за лошо време, лавини и отказ от атака на върха. Имаше ли момент, в който си помисли, че и ти може да се върнеш, без да го изкачиш?


- Тези изкачвания винаги са 50:50 и никога не живея с усещането, че всичко ми е в кърпа вързано. Даже, напротив. За да се държиш жив, в готовност да скочиш като звяр, имаш нужда от несигурност. И така го усещам - че трябва да положиш усилие, за да не си го представиш изкачен. По-скоро обратното – да стои като мигаща червена лампичка до финала.




Другите защо се отказаха?
 
- Испанецът Карлос Сория е за седми път на Даулагири. Оплакваха се от прекалено много сняг, лека лавинна опасност. В началото имаше много сняг наистина, но той беше до лагер 3 и там изведнъж се оказа, че вятърът е отвял всичко. Имаше обаче смазани палатки, които стават почти неизползваеми. Затова моят подход е да държа винаги събрана палатката си и като пристигна, я разпъвам наново. Просто се чудя защо си оставят разпънати палатките.


Колко алпинисти с решение за атака на върха бяхте в базовия лагер?


- Не беше голямо присъствие, имаше един ирландец и австралиец, но те рано се отказаха. Върхът изкачихме аз, руснакът Юрий Круглов и наскоро един италианец и швейцарец. Четири изкачвания за целия сезон.


Следиш ли дейността на твоите конкуренти да влязат сред 20-те в света, изкачили всичките осемхилядници без кислород?


- По всяка вероятност има поне пет-шест души с 10 или повече осемхилядници. Въпросът е дали в момента всички те полагат усилия да ги свършат. Сега правя това проучване. Следя конкуренцията, но няма достатъчно информация, не е ясно дали не са се отказали.


Не само ти, но и други алпинисти, които катерят без кислород, много държите това да се подчертава. В базовите лагери има ли неприязън между вас и тези, които си помагат с бутилки кислород?


- Няма противопоставяне, нито перчене или пренебрежение един към друг, но в един момент всичко лъсва. В деня на атаката става ясно кой как дърпа. Накрая няма поздравления за безкислородните, че са го направили по-бързо и по-чисто. Повечето снимки на върха са без кислородни маски и раници и от снимката може да заключиш, че това е изкачване без кислород.


Не е ли странно по тези височини да има хитруване кой ще върви пръв и ще бие пъртина или пък да се краде оборудване от палатките във височинните лагери?


- Явно тези слабости, характерни за низините, си продължават и там. В случая човек не се пречиства от планината и усещам, че какъвто си е долу пренася поведението си и горе. Ако е скатавка долу, горе е още по-голяма. Ако долу се раздаваш, и горе го правиш. Установил съм, че планината не ги прави по-добри. Така се получава.


Две изкачвания имаше наскоро от други българи на Манаслу. Смяташ ли, че това е знак за някакво възраждане на алпинизма макар и не във вида му с национално финансирани експедиции, каквито е имало в миналото?


- Времето на държавно спонсорираните експедиции отдавна приключи, няма и да се върне. Последната национална експедиция беше за Еверест през 2004 г. В малките групи е настоящето и бъдещето, които си намират собствено финансиране и собствени прозорци за изкачване. Това лято беше много успешно с изкачения от Богдан и Иван Манаслу и Наско Скатов с Лхотце и Еверест. Четирима души на пет осемхилядника за една година. Отдавна не сме имали такова постижение. Тук помогна и времето през есенния сезон в Хималаите и всички се възползвахме.


Какво добави от Даулагири към колекцията на природонаучния музей?


- Не може да се каже събрах еди-колко си бройки от насекомите, просто добавих и Даулагири към списъка с изследваните върхове. Няма музей в света, който има толкова богата сбирка насекоми - от десет осемхилядника. Описвам последните находки и скоро ще са разпратени по специалистите за разпределяне.


През пролетта планираш да качиш най-високия осемхилядник и най-ниския, не е ли по-логично да комбинираш Еверест с Лхотце?


- Шиша Пангма е изцяло в Тибет, а на Еверест ще направя опит по тибетския му северен ръб.
И двата върха може да се комбинират спокойно без сериозни логистични комбинации. Главният връх на Шиша Пангма все още няма българско изкачване, така че ако го изкача, ще знаем, че българите вече сме стъпвали на всички осемхилядници.


Не се ли изкушаваш догодина да направиш 4х8000 и да си изпълниш целия проект?


- Не мога да го направя, защото Лхотце е в Непал, а пролетта съм в Тибет и става много скъпо, ако пролетта се опиташ да направиш и Лхотце. За него и за Еверест, погледнати от юг, трябва да се премине през ледопада Кхумбу. Екипът от шерпи, които проправят пътя там, искат по около 10 хил. долара, които ако трябва да се платят от един човек, много оскъпяват експедицията. Затова реших Еверест и Шиша Пангма през пролетта, а за Чо Ойю се готвя наесен. Ако имам късмет, края на проекта го виждам през 2019 г.
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/10/12/3057679_3h8000_planira_boian_petrov_prez_2018_g/