КАЛЕЙДОСКОП

Българска духовност в Лондон

26 октомври 2017

 

В българското училище "Иван Станчов" към Посолството на
България в Лондон пристигна делегация, водена от кмета на гр. София -         г-жа Йорданка Фандъкова
 
На 18.10.2017 г. в българското училище "Иван Станчов" към Посолството на
България в Лондон пристигна делегация, водена от кмета на гр. София - г-жа
Йорданка Фандъкова. Като министър на образованието тя бе първият
правителствен човек, който посрещна с отворени обятия идеята да приобщи
българските училища в чужбина към образователната система на България. И
затова винаги ще е желан гост във всяко българско училища в чужбина.
 
В този ден имахме часове с 5 и 6 клас. Гостите ни влязоха усмихнати и
започна часът ни по приятелство. Г-жа Фандъкова се заинтересува какво учим вмомента с 5 клас. Алекс Йорданов я информира, че сме на легендите за сътворението на света...
 
Г-жа Фандъкова похвали Алекс за краснописа му. Сподели, че е запозната с
материала за 5 клас, защото и вкъщи си има един петокласник Алекс.
Позаинтересува се какво учат в момента 6 клас (учителят си е учител, каквото
и да се случва с биографията му - важеше и за нашата усмихната гостенка).
 
Винаги ще сме признателни, защото г-жа Фандъкова първа подаде ръка на
Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) и това ни помогна да се утвърдим. За радост след нея и други продължиха делото й. Като министър Сергей Игнатов, който въведе Постановление 334 на Министерския съвет. С това постановление училищата зад граница станаха част от образователната системана България. Сегашният ни министър, г-н Красимир Вълчев, също е голям наш съмишленик. Г-жа Фандъкова спомена, че именно тя го е поканила за главен секретар в МОН и това е друго поредно добро.
 
Исках да споделя важни неща с гостите ни. Първо ги запознах с малка част от
30-годишната история на училището и гордостта ни, че носим името на жив
възрожденец - г-н Иван Станчов, нашия съхранител. Изтъкнах факта, че 20
години сме били единственото училище в Обединеното кралство. Днес училищатав Лондон са 15, а в цяла Великобритания - 38 и непрекъснато се създават нови. Преподавателят ни по история, д-р Валентина Александрова, в момента пише обзорна статия на английски за българските училища във Великобритания.
 
Тя допълни, че с филиалите си всъщност имаме 55 български училища. За
разлика от румънците, които имат само 9. По последни статистически данни
румънците и българите във Великобритания наброяват общо 413 000. 4/5 са
румънци, т.е. 330 400, а останалите 82 600 са българи. Добре е това да се
знае, защото и тази статистика показва, че образованието за българина е
първостепенно.
 
Като говорител на нашата асоциация отправих апел да се подкрепи по всички
възможни начини Петицията на АБУЧ в Европарламента за издигане статута на българския език и на другите така наречени "малки езици" в рамките на ЕС, за да могат и нашите ученици да ползват привилегиите, които имат децата, закоито майчини езици са английски, френски, немски, испански и др. Казано по-достъпно - да има възможност да се държи българска матура в страните членки на ЕС. Или да се признава изпит и издаден след него сертификат за владеене на съответно ниво на българския език. Това ще дава предимство заприемане в колежи, университети и при наемане на работа. Подобно предимство за българския език нашите колеги вече извоюваха в много щати на САЩ. Трябва да бъде възможно в Европейския съюз, за да са равнопоставени официалнитеезици на страните членки и да няма дискриминация за мигрантите.
 
Изтъкнах факта, че сме подели национална кампания за подкрепа на тази
петиция и най-верни поддръжници са ни президентът Радев и неговата съпруга, г-жа Радева, вицепрезидент Йотова и целия й кабинет, българските евродепутати, много народни представители в Парламента, МОН, МВнР, ДАБЧ и др. Само преди седмица получихме подкрепата на националния ни омбудсман - г-жа Мая Манолова, която също посети нашето училище.
 
Г-жа Фандъкова сподели, че за нея винаги е било пределно ясно колко важна е ролята на учителите в чужбина, на родителите, които искат децата им на всякацена да са българи, където и да се намират по света. И докато записваше своите добри пожелания в почетната книга на училището, разказах запостиженията на АБУЧ, за форумите и конференциите ни по света и у нас, за добрите ни взаимоотношения с Българската патриаршия и най-вече със Западно и Средноевропейския митрополит Антоний, с чиято помощ в три поредни години професионалните ни семинари се провеждат в Троянския, Бачковския и Рилския манастири. През април тази година посетихме, водени от митрополит Антоний, светите земи на Божи гроб, гостувахме с него и в българското училище "Патриарх Кирил" в Тел Авив. А преди 3 години делегация от 300 души ученици, родители, учители и ръководители на различни български училища по света побългариха Рим на 24 май. Поклониха се на гроба на Кирил и подариха на папата от името на АБУЧ икона на Паисий Хилендарски, създадена от члена наУС на АБУЧ, д-р Адриана Любенова. Оригинално копие на тази икона се намира и
в нашата класна стая.
 
Разказах за един отдавнашен проект за реадаптация на завръщащите се от
чужбина българчета на училищна възраст, които трябва да бъдат улеснени привключването им в българската образователна система. Нещо, което в чуждите страни е практика. Това е проект на г-жа Боянка Иванова (директор на БУ"ДжонАтанасов" в Чикаго) и на АБУЧ.
 
Поискахме съдействие да ни бъде предоставено и помещение в София, където
нашата Асоциация на българските училища в чужбина да получи свое (макар ималко) седалище. И ни бе обещано.
 
Получихме чудесни подаръци от г-жа Фандъкова - книги за български царе и
ханове, както и книжки за най-малките ни възпитаници. За благодарност
изпяхме химна на училището ни, написан по текст на преподавателя в
гимназиалния ни курс, г-жа Здравка Момчева. Споменахме заслугите на г-жа
Момчева за издаването на две помагала за преподавателите в чужбина по
български език в 9 клас. Похвалихме се с почетните медали на училището и с
факта, че учителите ни са носители на почетната грамота на МОН "Неофит
Рилски". Г-жа Фандъкова сподели, че и тя е носител на тази грамота.
Подадохме си ръце - учители, приносители!
 
Не знам доколко тази информация успява да разкрие факта, че срещата беше
много мила и оптимистична. Защото бе среща на хора, които мислят и говорят еднакво. И когато виждаш, че си разбран, че усилията ти, колкото и да са трудоемки, получават подкрепа - малко неща ще останат несвършени.
 
А това е най-важното. Доверие, труд, безотказност. Който иска - може.
 
 
Дейността на Асоциацията на българските училища в чужбина доказа, че каквото решим - правим! Заедно, ние колегите, но и с помощта на Държавата. Няма по-добър урок срещу неверието, че това е възможно. Възможно е. Иска се кауза. А нашата е най-значимата: Българското да живее. Но трябва Мъдрост и Доброта.
 
В този ден , в нашия клас, в нашето училище те бяха сред нас.
 
Снежина Мечева
 
директор на БУ"Иван Станчов"към Посолството в Лондон
 
говорител на АБУЧ