ЗНАМ, МОГА, УСПЯВАМ

Емигранти и млади професионалисти. Заминаване и завръщане?

12 юли 2017

 

Поглеждаме към речника. Думата емиграция води началото си от къснолатинското „emigratorem”, което означава преместване от място. Думата произтича от ex(вън), както и от глагола emigrare (премествам се). Дефинира се като напускане на родината с цел заселване на друго място.
Излиза, че хората пътуват с цел да се заселят на друго място. В този контекст излиза, че интеграцията за тях може и да е по-важна от реемиграцията.
Следва изводът, че за реемиграцията трябва да се мисли и работи. Работодателите тук следва да предлагат решения за имигрантите там.
Младите професионалисти, хора с образование и опит в чужбина, не са емигранти. Те също обаче трябва да бъдат привлечени да реализират своя потенциал и компетентности в България.
Мобилни, динамични, обичащи предизвикателства, те повече от всеки друг са склонни да приемат реформи и поемат отговорности.
Млад професионалист казва: „Когато пътуваш се информираш, преценяваш с какво можеш да допринесеш за заобикалящия свят”.
Те не заобикалят сложните въпроси, признават че има културен шок при завръщането и необходимост от реинтеграция.
Направили са своя избор. Често той е свързан с реализация по специалността.
Посланието към другите в избора и решението им за реализация е: „нека младите хора пътуват, да научат нещо различно и полезно. И нека се връщат с търпение, кураж и желание за нещо по-добро”.
Естествено, трябва да сме наясно и какви хора са емигрантите. Защото държим на реемиграцията, като процес и тенденция.
¾ от българите в Испания харчат до ¼ от спестяванията си в България, сочи изследване, напpавено пpеди вpеме. 1/3 са предприели пътуването заради повече пари, 2/3 – заради желанието да живеят в условията на по-висок жизнен стандарт.
Може да се каже, че след като пътуват навън, за да търсят по-висок стандарт, те пътуват и за по-дълго време.
Оптимизъм лъхва след изследването от това как те възприемат връзката с България. Тя впечатлява с честотата, с която следят събитията тук и се свързват с близки и роднини.
Със своите деца там тези хора говорят почти изключително и само на български.
2/3 от анкетираните изразходват почти целия си доход в Испания. В родината изпращат пари главно за лечение и потребление.
Тези емигранти са доволни от интеграцията си. 9/10 определят отношението на испанската администрация към тях като „добро” и „много добро”, ни сочи отново изследването.
Реемиграцията също е реалност. 171 хил. са сънародниците в кралството през 2011, 133 хил. - през 2016, съгласно данни на националната статистика.
Испания държи на интеграцията на имигрантите. 10 процента са чужденците в страната. 20 процента сигурно достигат в някои малки градчета. Жизнено важно за социалния климат е те да бъдат успешно интегрирани в обществото.
Испанците обичат празниците и фестивалите на междукултурното взаимодействие. На тези фестивали – там където има големи компактни маси българи – се представя и български фолклор.
Българският фолклор пълни душите и мислите на нашенците, озовали се далеч от роден край и роден дом. Силно въздейства и на местната публика.
Българските ритми и българските танци убеждават емигранта, че родният фолклор заедно с родното слово са най-важните съставки на неговата идентичност.
Фестивалите на българската култура и фолклор вероятно са най-емоционалното събитие през календарната година в живота на нашенците зад граница: вълнуват, просълзяват, преобръщат мисли, зареждат с позитивизъм и енергия.
Димитър Карарусинов
Дирекция „Български общности и информационна дейност”