СРЕЩИ

Данъците не бива да се пипат, казва изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов

12 май 2017

 

Бизнесът иска стабилност - 4 години пълен мандат
 
- Господин Иванов, започнаха разговорите за формиране на правителство. То трябва да е факт до 4 май. Какви са очакванията на бизнеса от новото управление?
- На първо място политическа стабилност. Това означава 4 години пълен мандат. Омръзна ни да сменяме редовни правителства, които не довършват мандат, след това служебни, за които се колебаем ще излезе ли нещо от тях или няма, ще пречат или ще помагат. Сега имаме уникалния шанс най-сетне политиците да са разбрали какво желае бизнесът.

- А той какво желае?
- Това, което е добре за страната. Българският народ иска същото.
След това, разбира се, искаме макроикономическа и най-вече финансова стабилност. Това означава да не се пипат данъци, да не се пипат осигуровки, да имаме хоризонт за влизане в една система на по-строг контрол. Разбира се, ако контролът е тоягата, трябва да има и моркови - това, което получават страните в еврозоната, да го получаваме и ние. Визирам влизане в ИРМ-2.

- Готова ли е България за т.нар. "чакалня" на Еврозоната?
- Там се чака минимум около две години, но ние сме на практика готови, просто трябва политическо решение.

- Какви са ползите за бизнеса?
- В този период нашите банки ще получават ресурс от ЕЦБ на нива по-ниски от 0,5 %. Това е мечта за бизнеса. Защото получавайки ресурс на 0,5%, БНБ може да дава максимум на 1,5% на търговските банки, които ще дават на нас,бизнеса на нива 2-2,5%. Няма такива нива към тази дата за нас, за българския бизнес.

- Със старта на 44-тия парламент стана ясно, че увеличаването на заплати и пенсии е основен приоритет на политиците. В това отношение за първи път те и синдикатите са на едно мнение. Каква обаче е позицията на работодателите?
- Аз бих се учудил, ако политици и синдикалисти са на различно мнение. Популизмът расте на един и същи клон, било той синдикален или политически. Докато дървото, това, което храни клоновете, е бизнесът. Те не осъзнават, че България към днешна дата е все още в режим на валутен борд. Не можем да провеждаме самостоятелна политика по доходите. И единственият начин, по който можем да го правим, е през фиска, т.е. през данъците. И досега това е правено успешно. С ниски данъци разполагаемият доход е много по-голям, отколкото ако започнем да мислим за това, което за щастие, не се случи, но се предлагаше от псевдо леви и популистки формации, визирам прогресивна скала на облагането и т.н., премахване на плоския данък и т.н. За щастие това не се случи.

- Как оценявате планираната политика за доходите на бъдещата управляваща коалиция ГЕРБ-Обединени патриоти? Те също предвиждат увеличаване на минималната пенсия, поетапно повишаване на минималната работна заплата до 650 лв. за 4 години, двойно увеличение на учителските заплати.
- В момента политиката по доходите действително може да бъде правена, но пак казвам - само по един начин: през фиска.
В предложените от ГЕРБ и Патриотите програмни приоритети виждам точно това - да не харчат повече, отколкото могат да изкарат.
Добре е, че крайни искания за увеличение на доходи и пенсии бяха спрени. Виждам желание и готовност за компромиси и баланс от двете страни. Но, за да се изпълнят тези обещания, трябва да се реализират другите - битка със сивия сектор и контрабандата, ръст на икономиката, добра събираемост от страна на приходните агенции.
Започнем ли да вдигаме автоматично по желание на политик или синдикалист заплатите, ще се окажем в руслото на Жан Виденовото правителство и други подобни. Може да се работи, но през икономиката, през производителността на труда. Не сме се отказали от подкрепа. Засега не коментираме цифри. Но ако икономиката позволява, защо да не стигнем и до нива на заплати, които се предлагат от левицата и от синдикалистите. Също така и пенсии на нивата, които чуваме, че се предлагат. В частния сектор заплатите растат и са буквално отражение на ръста на брутния вътрешен продукт, който е част от елементите, свързани с икономическия растеж. И затова ние в момента водим поход, буквално кръстоносен ппоход, за приемане на един механизъм за определяне на минималната работна заплата. Тъй като един волтаристичен подход към определянето на минималната работна заплата може да ни доведе до нива, които се предлагаха малко преди изборите.

- В кампанията имаше политици, които говореха за минимална заплата от порядъка на 900 лева. Реалистично ли е това?
- Не. Това ще срине икономиката, тъй като едва ли някой ще плаща на тези нива, повечето ще се скрият в сивата икономика. Но глоби, редица социални плащания са свързани с нивата на минималната заплата. Ако щете и някои заплати в публичния сектор, свързани с това. Тогава вече взривът е гарантиран. Така че пътят е механизъм, да се знае точно, да не може политиците самоволно да определят в зависимост от това накъде духа вятърът, нивото на минималната работна заплата, тъй като това веднага ще поведе след себе си един страх от заплащане на средната заплата, защото тя ще се доближи, а може и да падне под нивото на минималната заплата. Разбирате за какво говоря, тогава цялата икономика просто или ще изчезне, ще се скрие или просто ще спре да работи. Няма да може да плащаме тези заплати.

- В кампанията имаше предложения да се намали ДДС върху лекарства и учебници. Как КРИБ като най-голямата работодателска организация гледа на диференцираните данъчни ставки?
- Много е опасно, особено за нивото на корупционни нагласи в България към днешна дата. Бъдете сигурни, че 50 % от стоките ще станат учебници или лекарства. И за какво говорим тогава? Тогава един от малкото сигурни приходи в бюджета - ДДС, просто ще намалее драстично и няма да отразява реалното движение в икономиката. Опасно е! Това е нашата позиция.

- Проблем № 1 за бизнеса е липсата на професионално подготвени кадри, особено изпълнители и средни ръководни нива. Кампанията "ДА! На българската икономика" на КРИБ и в. "Стандарт" успя да постигне въвеждането на две професионални специалности в 1 паралелка, да издейства старт на работата по новия закон за професионалното образование, който да се изготвя с участие на бизнеса. Предстои това Народно събрание да продължи работата по темата. Какво е най-важно за бизнеса?
- Да, липсата на кадри наистина е най-големият проблем за бизнеса. В КРИБ всяка година подменяме около една трета от Управителния съвет, което съответно се отразява и върху ръководството на самия Управителен съвет. Имаме пет заместник-председатели, от тях трима са нови. Правим винаги преразпределение на ресорите. Една единствена позиция се повтаря и при петимата заместник-председатели. Това е образованието. Всеки от тях е посочил образованието като желана сфера, в която иска да работи и да отделя свободно време. При нас това е приоритет номер 1. И това касае образование по всички нива - от основно през средно до висшето. За нас средното специално, средното професионално образование е изключително важно. Висшето образование също може да бъде общо и професионално. Наистина имаме нужда от профилирани работници и служители, които не да дообучаваме впоследствие, т.е. да плащаме два пъти неговото образование, а на място, било то на университетската скамейка или в училище, младите хора да получават нужното образование, което бизнесът може да прилага веднага. Ние сме готови да плащаме, да участваме заедно с държавата в разделението на отговорностите. Така че за нас това е огромен приоритет. И, сега отварям една много голяма скоба, там, където не можем към днешна дата да осигурим наш ресурс, трябва да започнем да се ориентираме както другите страни-членки от Нова Европа - визирам Полша, например, за "внос" на работна ръка. И това може да започне веднага от нашата диаспора в чужбина, визирам Молдова, Украйна и Беларус. Полша има много добър положителен пример, междуправителствени споготби, над 200 хиляди позиции са отворени за хора от полската диаспора зад граница.

- Другата изключително успешна инициатива на КРИБ е икономика на светло. Какво постигнахте?
- Икономика на светло е също приоритет, който се наложи от само себе си. Животът го наложи, защото в КРИБ членуват само компании, работещи на светло, които плащат данъци и осигуровки в пълен размер. А не минимална заплата и остатъка в пликче под масата, от което губи всеки. На първо място работникът, тъй като след време ще получава онази пенсия, против която в момента се опитва да протестира на улицата. Губи фискът, губи държавата, губи НОИ. Губи донякъде и самият работодател, тъй като той през цялото време е в позиция на углавна отговорност, която все повече започва да тежи. Системата в момента все още не е свикнала с промените, които бяха направени в Наказателния кодекс. Но един ден ще имаме първите осъдени за укриване на данъци и осигуровки. Така че да трепери всеки ден един работодател, също не е добре и за него самия и за икономиката като цяло. И бяхме принудени да тръгнем в тази посока, защото тези, които работят в сивата икономика, тяхното конкретно предимство е минимум 20 % неплатеното ДДС. Като прибавим към него и неплатените осигуровки в пълен размер, може да стигне до 40 %. Защото е мит, че в България е най-ниско данъчно-осигурителното облагане. Ето, тук последните данни ги имам, от скоро, ние сме 40 %. Пред нас са само Белгия, Франция, соцдържави, които имат от векове наред социално ориентирана икономика. Всичко останало е под този размер. Така че виждате за какво говорим. И когато на пазара излезе предприемач с предимство от 40 %, какво става с нашите хора. Те просто са загубили битката. И затова заедно с държавата тръгнахме в тази посока от 7-8 години. Първите битки бяха да свържем бензиностанциите с НАП, фискалните устройства. То не бяха протести, то не бяха чудеса, 200 бензиностанции затвориха в знак на протест и след 2 дни отвориха. Разбраха, че другите работят. После складовете на едро и т.н., и т.н. до последния обект. На последното издание на връчването на годишните награди на КРИБ помолих финансовия министър да обърнат сериозно внимание на тези търговски обекти, които нямат посттерминал. Защото това веднага говори за укриване на парични потоци. Така че това е и битка за оцеляване. От там тръгнахме, но в крайна сметка и икономиката ще работи по-добре и няма да се налага на синдикатите да натискат да вдигаме данъци и осигуровки, защото приходите ще бъдат достатъчни за увеличаването и на заплати, и на пенсии. Това е.

- Предстои европейско председателство на България. Какви са предложенията на бизнеса?
- Ще ви дам една лична оценка и оценка от името на нашата организация. Аз съм първият посланик на България към Европейския съюз и по мое време аз лично преживях 12 европейски председателства и видях от "разпни ги", пълен дизастър и какофония до перфектни председателства. Примерно Люксембургското беше перфектно. Техните екипи от Люксембург се качваха на влака сутринта рано, идваха в Брюксел, правеха всичко и вечерта се прибираха. Т.е. това е един пример за прекрасно председателство. Но знам и страни, малко по-големи, при които крайният резултат беше ужасен. И тогава научих основния урок, че една държава е готова за страна-членка само когато докаже, че може да издържи едно председателство. На този етап смятам, че подготовката е силно, даже бих казал драстично, закъсняла. Не е въпросът дали ще оправим НДК или няма да го оправим, дали ще ги настаняваме в правилните хотели или в грешните хотели. Всеки един документ, който се приема, трябва да бъде подготвен от нас, всеки проект се готви от нашите екипи. А ние дори не знаеме какви са нашите, български, приоритети. Другите държави, когато поемат едно председателство, 6 месеца преди поемането започват да говорят за приоритетите, които ще движат по време на тяхното председателство. Бяхме при президента Радев четирите организации, членуващи в Асоциацията на българските работодатели и аз му зададох въпроса - какво правите, готови ли сте. Досега никой не ни е питал нас, работодатели и синдикати, какво ние бихме искали, какви са нашите приоритети. А ние сме ежедневно в Брюксел. Ние сме членове на Европейския икономически социален комитет, това е парламентът на гражданското общество, на бизнеса, на синдикатите и на третия сектор. Ние сме ежедневно там и знаем какво искаме, но нас никой не ни пита. Надяваме се, че новото правителство ще се сети и за нас и тогава ще можем да споделим опит и да кажем какво ние бихме искали да видим като политика, а не като настаняване в хотели и логистика.

- Какво е усвояването на еврофондовете като фактор за развитието на икономиката и ръст на брутния вътрешен продукт?
- Имаше години в дълбоката криза, световна, когато това беше един от моторите. Но трябва да кажа веднага, че нашата политика, на КРИБ, е даваме сигнали към нашите членове - не се предоверявайте, не се осланяйте на фондове. Това е патерица, добра, много здрава, но към жизнен бизнес проект, който ако не се осъществи с помощта на тази патерица, може да намери по-скъпа патерица, т.е. търговско финансиране, и пак да стане реалност. Фондовете са добавък и затова ние думата усвояване не я използваме, използваме термина работа с фондовете. И бъдещето лека-полека започва да бъде на Европейския съюз в областта на кохезията не толкова грантови схеми, колкото възмездни схеми на много ниски нива на кредитиране, т.е. лихвен процент, задължение да бъде върнат ресурсът, но разтеглен във времето и при много нисък лихвен процент. И взимам примерно плана "Юнкер". И ние на 11 май готвим една голяма конференция с Искра Михайлова, която е наш на много високо ниво представител в Европейския парламент, на която искаме да покажем, значи това е второ издание на оценката на българския принос в работата с плана "Юнкер", да покажем на нашите членове, че след няколко години, може би след края на сегашния финансов период, ще започне много рязко преминаване в плоскостта възмездни проекти, какъвто е планът "Юнкер". Така че да почнат да да се готвят, ще доведеме елита от Брюксел, хората, които управляват плана "Юнкер", хората, които оценяват проектите и всеки да си каже какво трябва да се направи, че да почне и частният бизнес да работи с плана "Юнкер". Държавата не работи лошо. В момента даже сме номер 2 по работа с плана "Юнкер" в съотношение средства, които са привлечени към БВП на глава от населението. А това е добра новина.

- КРИБ излезе с декларация във връзка с разпространени в медиите изявления на политически партии по повод задочния конфликт между председателя на БСК Сашо Дончев и главния прокурор Сотир Цацаров. Виждате ли в този скандал опит за дестабилизиране на страната?
- Притеснен съм. За първи път от много време виждаме спокойни, отговорни преговори за съставяне на правителство, които протичат без скандали и напрежение. Сякаш на някого това пречи. Не искам да влизам в теории на конспирацията. Но както казах и в началото бизнесът, хората, държавата има нужда от спокойствие и сигурност. А това означава пълен 4 годишен мандат. Стабилно правителство трябва да бъде създадено възможно най-скоро.
Затова и в декларацията си КРИБ възрази срещу свеждането на обществения дебат по важни институционални теми до неформални разговори „на маса" и разпространяване на записи в интернет. Наше дълбоко убеждение е, че отношенията между представителите на бизнеса и институциите следва да се градят на основата на пряк, открит и прозрачен диалог, в който нямат място политически и медийни посредници.
Копирано от standartnews.com
 
С Евгений Иванов разговаря Екатерина Николова
http://www.standartnews.com/mneniya-intervyuta/biznesat_iska_stabilnost___4_godini_palen_mandat-353937.html