СРЕЩИ

Пламен Димитров, президент на КНСБ: Властта се съобразява със синдикатите, все повече ги слуша

03 май 2017

 

Пламен Димитров, президент на КНСБ: Най-острият ни проблем са размахът и дълбочината на бедността
 
– Г-н Димитров, накъде върви синдикализмът в България?
– Мисля, че се развива в правилна посока, членовете на КНСБ се увеличават през последните пет години с близо 9000 души, синдикалните организации също нарастват с близо 800, което означава, че хората все повече си търсят правата и разбират, че заедно са по-силни. Нашите данни са, че на местата, където има синдикати и има колективно договаряне, заплатите са с над 15% по-високи спрямо местата, където няма такива. Това означава, че има смисъл от синдикати и хората го разбират по най-верния индикатор – джоба си. Предизвикателствата пред синдикализма сега са други и не е необходимо да гледаме в бъдещето, за да ги открием. Намираме се в четвъртата индустриална революция. Научната фантастика, че роботите могат да са част от ежедневието ни, че по улиците могат да се движат безпилотни автомобили, се приближава с бързи темпове до реалността. Вече никой не се съмнява, че някои професии напълно ще изчезнат и ще се появят други, които днес дори не можем да си представим. Това е предизвикателството за синдикализма – да намери нови форми на защита на хората на труда при променящите се условия.
 
– Мина ли времето на силните синдикати, с които се съобразяваше всяка власт?
– Напротив. Бих казал, че властта не само се съобразява с нас, а и все повече ни слуша, когато отправяме своите искания. Едно доказателство – за последните пет години минималната работна заплата е нараснала с 62%. Нали не се съмнявате, че това се е случило без наше участие. Напротив – това е станало тъкмо заради нашия натиск за повишаване на доходите. Въпреки това тя е най-ниската в Европейския съюз. И им обещавам – това ще продължи, докато не достигнем поне минималните европейски стандарти за живот. Главната ни цел, която ще заложим и на редовния конгрес на КНСБ на 2-3 май, е: след 5 години българите да се радват на жизнен стандарт на ниво поне 60 на сто от този на средния европеец. И още един пример – благодарение на нашия натиск не се допусна приватизацията на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД, ВМЗ ЕАД, концесията на летище София. Ако не беше КНСБ, представяте ли си в чии ръце щяха да бъдат тези апетитни активи от икономиката на страната?
 
– Въпреки ръста на минималната заплата, все още сме най-бедната страна в Европа. Как ще помогнете да се преодолее тази крайна бедност?
– КНСБ винаги е искала, ще искаме и от новото правителство да се вземат мерки за защита на доходите на домакинствата чрез въвеждането на адекватни минимални социални стандарти. Ще продължаваме да настояваме за въвеждането на общовалиден гарантиран доход, обвързан с линията на бедност и с други референтни ориентири (социален минимум, издръжка на живота, достъп до вода, отопление и пр.), в т.ч. общоевропейски индикатори, свързани с борбата с бедността и пр. Той ще е минималната защита за всички граждани с по-ниски от този стандарт доходи, независимо от източника (пенсия, заплата, друг приход), но ще държи сметка също за социалния и здравния им статус.
 
– Това обаче не може да стане без силна икономика.
– Ние сме наясно, че не може да има ръст на доходите без стабилно икономическо развитие. Затова смятам, че бързото възстановяване на притока на чуждестранни инвестиции в България е ключово. Трябва да бъде използван планът „Юнкер“, особено в частта „Инфраструктура и иновации“ за възстановяването и обновяването на важни икономически сектори, като енергетика, железопътен транспорт, ВиК и др. В данъчната политика също има резерви, запазвайки ниската данъчна тежест върху труда в страната. Ще настояваме пак за въвеждане на необлагаем минимум, прогресивна скала за облагане и семейно подоходно облагане. Изключително важна икономическа тема е енергетиката, където трябва да намерим начини за допустима държавна намеса с оглед максимално възможно избягване закриването на производствени мощности заради неспазването на сроковете в европейски директиви за покриване на екоизисквания. Ние подкрепяме т.нар. зелени мощности, но въвеждането им трябва да става плавно и не за сметка на ценови шок и криза в заетостта, което ще обезлюди цели региони на страната.
 
– Смятате ли че Националният съвет за тристранно сътрудничество върши добре работата си?
– През последните години диалогът в НСТС не е достатъчно ефективен. Затова една от най-важните цели, наши и на бъдещото правителство, е рестарт на социалния диалог.
Като първа и най-важна цел поставям в него да влезе и да бъде обсъдена програмата на новото правителство. За да можем в диалог да намерим съвместните верни решения за възраждане на индустрията; за създаване на нови и качествени работни места; за оздравяване и перспективно развитие на енергийния сектор; за реален ръст на доходите, съобразно този на икономиката, но и компенсиращ досегашното им цялостно изоставане в годините назад.
 
– На дневен ред са няколко законопроекта, свързани със забавянето на изплащането на трудовите възнаграждения. Дайте за читателите повече подробности.
– Проблемът е голям и затова са нужни промени в 7 закона. Знаете ли, че съгласно настоящото законодателство отговорността на един работодател към наето от него лице възлиза на 2 лева? На толкова възлиза минималната сума, която по закон е необходима за създаване на едно ЕООД?! Промените, които предлагаме с омбудсмана Мая Манолова, най-общо предвиждат да се забрани продажбата на фирми на съмнителни собственици, които нямат имущество, работниците да започват производство по несъстоятелност, когато работодателите им са в неплатежоспособност, дори и когато не са им платени 2 заплати, и още много, много промени, които да спрат това модерно робство. Само преди дни решихме с КРИБ да внесем тези промени в НСТС и се надяваме този въпрос да бъде обсъден възможно най-скоро.
 
– По време на предизборната кампания основните политически играчи заложиха на две ключови обещания – по-високи заплати и борба с демографската криза. Вашият коментар?
– Надявам се обещанията да не свършат след изборите, още повече това е и наша роля като най-голямата обществена организация – да договаряме, да искаме, да следим какво обещават политиците и да осъществяваме натиск възможното и обещаното да се случи. Извън това ми прави впечатление, че всички партии поставиха въпроса за доходите в предизборните, а някои и в управленските си програми. Това означава, че осъзнават проблема с ниското заплащане в България и мисля, че освен нас и народът ще им окаже натиск заплатите да се увеличат, и то със значителни темпове. Надявам се, че са разбрали, че увеличението на доходите няма алтернатива, ако искаме да остане някой в България.
Иначе за конкретните обещания – 1500 лв. средна заплата в края на мандата на новото правителство, мисля, че това не само е постижимо, а и е доста скромно. Ние смятаме, че в рамките на нашия синдикален мандат, до 2022 година, има хоризонт за още по-голямо увеличение – 1700 лева средна заплата. Минималната заплата пък може да достигне и дори да надмине 800 лв. за същия период, ако използваме формулата да бъде 50 на сто от средната за страната.
 
– Има принципно решение минималната пенсия да бъде увеличена на два етапа тази година до 200 лева. Няма ли да бъдат ощетени хората, които в момента получават например 201 лева?
– Начинът, по който в управленската програма на бъдещия кабинет се предлага да бъдат увеличени пенсиите, не е най-удачният и е възможно да създаде проблеми в пенсионния модел. Според мен и според КНСБ единственият смислен начин за увеличение на пенсиите е чрез увеличаване на тежестта на осигурителния стаж във формулата за изчисление на пенсиите, което е и законово заложено, но годишната стъпка трябва да е по-голяма, за да растат по-бързо пенсиите. Иначе винаги сме за увеличението на доходите, включително и на пенсии.
 
– Предстои конгрес на КНСБ. Какво очаквате от него?
– Този конгрес трябва да даде посоката на конфедерацията – накъде ще вървим през следващите пет години, а и по-нататък. Дигитализацията поставя нови предизвикателства пред нас и ние сме длъжни да им отговорим. Тревожат ни и международните събития в близки и далечни съседи на България, както и бъдещето на самия ЕС.
Но най-важното! Без всяко съмнение най-острият проблем са размахът и дълбочината на бедността. Растат социалните неравенства, разделението и социалното изключване. Хората са погълнати от усещане за крещяща несправедливост, а България продължава да е най-бедната страна в Европа. Наш взаимен и неотменен дълг е да поставим в центъра на програмните приоритети на бъдещето управление политиките, които ще ни позволят да овладеем и преборим бедността и неравенствата и да възвърнем вярата на хората в справедливостта! КНСБ категорично ще настоява за това!
 
– Какво ще пожелаете в навечерието на 1 май на трудовите хора?
– На първо място желая здраве за тях и техните семейства. Да се гордеят с труда си и да се борят за достойно заплащане за него. И да не забравят, че обединени изискваме, разделени молим. Скъпи хора на труда, заедно сме по-силни, нашата кауза е вярна, затова ще победим.
 
С президента на КНСБ Пламен Димитров разговаря Пламен Енчев
 

Пламен Димитров е роден на 20 септември 1963 г. в Русе. Завършва Техникум по електротехника в родния си град, а през 1989 г. се дипломира като машинен инженер във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна. От 1997 до 1999 г. продължава висшето си образование в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Дипломира се като магистър по „Управление на човешките ресурси“.
Дълги години е в ръководните структури на КНСБ, а от 2011 година е президент на синдиката.
https://trud.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D1%81%D0%B1-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF/