КАЛЕЙДОСКОП

Референдум в Турция. Блок материали

20 април 2017

 

51.20% "за" срещу 48.80% "против" промените в Конституцията
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който е основен инициатор и поддръжник на мащабни промени в структурата на властта в страната, изглежда печели референдума в неделя, макар и с малка преднина.
 
Опозицията подложи на съмнение честността на провеждане на гласуването, обеща да обжалва резултатите в десетки секции и настоява, че резултатът не е окончателен, докато не се произнесе съдът. Подобен развой на събитията е донякъде разочароващ за властта. Нейни представители говореха, че очакват почти две трети от гласувалите да застанат зад нея.
 
Управляващата Партия на справедливостта и развитието и подкрепящата я малка опозиционна Партия на националистическото действие имат преднина от около 2.5 пункта при отворени за броене 100% от урните, съобщи Анадолската агенция. Има известно разминаване във времето между началото на броенето и реалното докладване на неофициални резултати, поради което държавната информационна агенция е критикувана, че опитва да влияе на изхода.
 
При така обявени данни от агенцията след отваряне на 99.99% от урните резултатът е 51.20% "за" срещу 48.80% "против" промените в Конституцията. В абсолютни измерения разликата между двата блока е около 1.3 милиона гласа при общо почти 50 милиона гласували и 85.6% избирателна активност.
 
Ердоган вече поздрави с победата премиера Бинали Йълдъръм и Девлет Бахчели, лидер на Партията на националистическото действие. В телевизионно обръщение Йълдъръм каза, че правителството започва да се подготвя да редовните избори през 2019г. Съгласно предложенине промени те трябва да са първите, които ще се проведат едновременно за парламент и президент и след тях трябва да влязат в сила повечето от одобрените промени в Конституцията.
 
На пресконференция след като управляващата партия обяви победа, Ердоган говори необичайно спокойно и призова държавите по света да уважат резултата. Той изтъкна силната подкрепа в Югоизточна Турция, където живеят предимно кюрди и се води кървав конфликт с кюрдски партизани, принудил хиляди хора да избягат.
 
Ердоган посочи, че в неделя е регистриран значителен скок в подкрепата за президентска система, която само преди две години бе непопулярна сред турците, както и че гласовете от чужбина са изиграли важна роля за това.
 
"Извършваме най-важната реформа в историята на страната ни", добави президентът. Според него вотът е бил победа за всички гласували, независимо дали "за" или "против".
 
Йълдъръм изглежда влиза историята като последният премиер на Турската република, защото според 18-те нови поправки в Конституцията министрите вече ще се предлагат и назначават от президента. Освен това би трябвало да има и вицепрезиднт(и) с неизяснена докрай функция в управлението.
 
При отсъствие към момента на реален конкурент на Ердоган, той сигурно ще следващия президентски този вот и ще има право на два последователни 5-годишни мандата. Една отпоправките, обаче, оставя за неготеоретична възможност и за поне още една петилетка на власт  ако по време на втория му мандат се свикат извънредни президентски избори.
 
Двете основни партии от лагера против промените - кемалистката Народнорепубликанска партия (СНР) и прокюрдката Народната демократическа партия (HDP) - обявиха, че ще обжалват резултатите на много места и метода за провеждане на референдума като цяло.
 
Според Ердал Аксюнгер, зам.-председател на СНР, "от сутринта цари хаос, ЦИК прие за валидни бюлетини без печат за валидност - точно обратното на решението им относно бюлетините от чужбина, а освен това има и два различни печата за валидност". По думите му в секции в Източна и Югоизточна Турция са били остранени наблюдатели от лагера "против" и има "множество други нарушения и манипулации".
 
Прокюрдката Народната демократическа партия (HDP) каза, че "резултатите показват, че очевидно не е постигнато съгласие в обществото, лидерите ни са в затвора, референдумът се провежда в състояние на извънредно положение, а други репресивни мерки хвърлят сянка над легитимността му". Имаме данни, че 3-4% от гласовете са манипулирани в полза на Ердоган, допълват от партията.
 
Но Германия изглежда побърза да приеме резултата, като външният министър Зигмар Габриел заяви, че е добре, че референдумът е минал и призова хората да се успокоят. "Изглежда резултатът е оспорван, както и очаквахме. Но турският народ накрая гласува и съветваме да се запази спокойствие и да се продължи с разум напред."
 
Петер Алтмайер, началник на кабинета на канцлера Ангела Меркел, бе по-сдържан и предпочита да се изчакат официалните резултати. Запитан дали гласуването е било проведено в свободна и демократична обстановка, той оттовори, че правителството ще обсъди вота след крайните резултати и данните на наблюдателите дали вотът е бил честен.
 
Аксел Шефер, високопоставен член на социалдемократите в Германия, каза, че понякога мнозинствата, постигнати в демократични избори, работят срещу демокрацията. "Гласуването за Брекзит тласна Великобритания в периферията, след избирането на Доналд Тръмп той поведе САЩ по пътя на авантюри, референдумът на Ердоган води Турция към абсолютизъм и през 1933г. парламентарните избори поведоха Германия към бездна."
http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/04/16/2954336_erdogan_obiavi_pobeda_v_referenduma_opoziciiata_shte/
 
Графика: Как гласуваха турците по света на референдума
лизо 59% от имащите право на глас по света турци са гласували с "да" на референдума за превръщане на страната им в президентска република сочат частични данни към 21:00 ч. българско време. Против промените са близо 41% от турците зад граница.
 
В Германия, Франция, Австрия, Холандия и Белгия при над половината обработени бюлетини гласувалите с "да" имат ясен превес. В САЩ, Русия, Швеция, Финландия и Великобритания обаче преднината е за лагера на "не".
 
Срещу промените са гласували и по-голямата част от турските избиратели, живеещи в Югоизточна Европа включително в България. Изключения са Босна и Херцеговина, Косово и Македония.
http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/04/16/2954332_grafika_kak_glasuvaha_turcite_po_sveta_na_referenduma/
 
В България 2/3 от гласувалите отговориха с "не" на предложенията при референдума
Eдва 17% от живеещите в България хора с турско гражданство са гласували за референдума в южната съседка.Гласувалите  го отхвърлят масово - със 71.4% "не".
 
Това показват данните, изнесени от държавната Анадолска агенция и цитирани от проправителствения в. "Йени шафак".
 
От 7 393 души, имащи право на глас, бюлетини са пуснали 1280 (валидни 1274). 71.4% (или 909 души) са гласували с "не", а 28.6% (365 души) с "да", показват резултатите.
 
Вот е имало както в консулствата в Бургас и Пловдив, така и в посолството в София, като навсякъде побеждават противнице на конституцинните промени. При 100% преброени бюлетини в Бургас данните са 36.4 срещу 63.6 процента, в Пловдив - 31.4 срещу 68.6 процента, а в столицата - 25.8 срещу 74.2 процента.
 
Резултатът у нас контрастира на общите резултати от чужбина, където президентът Реджеп Ердоган печели със сериозна преднина – 59% при преброени 97% от бюлетините.
 
В самата Турция обаче резултатът е на кантар и изглежда, че реформите ще минат с минимална преднина, а самите турци са дълбоко разделени.
 
Агитацията в чужбина и острият конфликт, в който Ердоган влезе с правителствата на Холандия и Германия, явно са активизирали привържениците му в Западна Европа.
 
В Германия той печели с 62% или с над 160 000 гласа "да" и близо 96 000 "не". По традиция подкрепата за неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) е по-силна в чужбина, отколкото в самата Турция.
 
Преднината му в Белгия също е значителна – 77% "да" или 12 000 гласа за реформите в сравнение с 3600 "против".
 
69% "за" са регистрирани и в Холандия. "За" реформите са гласували мнозинството турци в Дания (57%), Франция (64%), Австрия (70%) и Босна и Херцеговина (66%).
http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/04/16/2954331_v_bulgariia_72_ot_glasuvalite_kazaha_ne_na_erdogan/
За какво се гласува на референдума в Турция
Избирателите в Турция ще гласуват в неделя на референдум за конституционни промени, които превръщат страната в президентска република и значително увеличават правомощията на държавния глава.
 
"Дневник" обобщава основните поправки, които се предлагат. Под всяка от тях е добавено мнение на Венецианската комисия към Съвета на Европа, смятана за най-авторитетния в Европа международен орган от юристи конституционалисти.
 
Според Анкара обаче оценката ѝ "няма никаква стойност", тъй като комисията е "взела страна" в кампанията за референдума.
 
- Президентът ще ръководи правителството, ще назначава и уволнява министри и висши администратори, ще управлява с 5-годишен мандат (сегашният е 4-годишен).
 
Според Венецианската комисия подобни промени означават "да се позволи на новия президент [т.е. с нови правомощия] да упражнява сам изпълнителната власт... на базата на критерии, определени само от него или нея."
 
- Президентът ще може да е лидер на политическа партия, т.е. да влияе на това кой да се кандидатура за депутат от нея; ако партията победи, то законодателна и изпълнителна власт почти се припокриват.
 
Комисията пита дали президент, който според конситутията трябва да "олицетворява единството на турската нация", би могъл да изпълнява тази функция, ако запази партийната си принадлежност и е част от организация, представляваща само сегмент от обществото. Посочва се и че първите президенти, Мустафа Кемал Ататюрк и Исмет Иньоню, също са имали връзки с партията си, но във въпросния период Турция е била еднопартийна държава.
- Президентски и парламентарни избори ще се провеждат заедно на всеки 5 години.
 
Създава се "прекалена концентрация на изпълнителна власт в ръцете на президента, върху която липсва адекватен парламентарен контрол." Фактът, че избори ще се провеждат единствено на всеки пет години, е удар върху демократичната отчетност. За сравнение САЩ например има междинни избори на всеки две години, припомня комисията.
 
- Президентът може да разпуска парламента на каквито си поиска основание.
 
Според Венецианската комисия тази поправка е "фундаментално неприсъща на демократичните президентски системи".
 
- Отстраняването (импийчмънт) на президента от депутати ще е много трудно - в 600-членния парламент за започване на процедура ще са нужни 301 гласа, специална комисия ще се създава с 360, а за свалянето на държавния глава трябват 400 гласа след таен вот.
 
На практика демократичната отчетност на президента ще се проявява само чрез изборите, "ако той се кандидатира за втори мандат", смята Венецианската комисия. Притеснително е и че въпроси не могат да се задават на президента и че депутатите могат да се обръщат към институцията само в писмен вид и със запитвания, адресирани до вицепрезидента и до министри.
 
- Засилва се властта на президента над състава на Върховния съвет на съдиите и прокурорите; понеже другите фактори са парламентът и министърът на правосъдието, в новата система това на практика може да означава един и същи политически център.
 
Според Венецианската комисия "с премахването на необходимия контрол и баланс поправките [в турската Конституция] няма да следват модела на една демократична президентска система, основана на разделението на властите, а вместо това има риск от дегенерирането към авторитарна президентска система." Подобен ход "допълнително би отслабил вече неадекватната система на съдебен контрол над изпълнителната власт."
 
- След два мандата от по пет години президентът ще има право на още един мандат, ако по време на втория парламентът реши, че трябва да се проведат предсрочни избори.
 
Според Венецианската комисия член 101 и 116 от предлаганите поправки биха могли да доведат до неограничено подновяване на мандата на държавния глава.
 
- Само президентът ще има право да обявява извънредно положение и да издава укази, свързани с извънредното положение.
 
Подобни разпоредби според комисията не въвеждат видове извънредно положение в зависимост от обстоятелствата и обхвата. Те също така му дават изключителни правомощия да не се съобразява с разпоредби в
Конституцията, които защитават основните човешки права и политическите права и задължения. Същевременно комисията приветства решението укази, свързани с извънредно положение, автоматично да спират да действат, ако до три месеца не бъдат обсъдени и одобрени от парламента.
http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/04/12/2952327_za_kakvo_se_glasuva_na_referenduma_v_turciia/