Текущи Събития

Избори 2017. Нови избори, нови реалности, нови решения

13 април 2017

 

 

На 26 март в България се състояха предсрочни парламентарни избори. Двата залога в тях бяха следните : кой ще е първи, кой втори на върха измежду ГЕРБ и БСП и кой как ще влезе в парламента измежду новите играчи(партии и коалиции) в политиката.
Новият парламент
Социолозите посочиха 4 формации с „гарантирано” участие в новия парламент, месец преди деня на вота, ГЕРБ, БСП, ДПС, ОП. Изведоха още три, дори четири формации, „на ръба”, и които съгласно проучванията също биха могли да влязат в 44-ия парламент, с акцент за 4+1(„Воля”).
ГЕРБ победи на изборите с преднина пред БСП от 5,5 пункта: 33,34% за ГЕРБ срещу 27,93%  за БСП. Потвърдена бе тенденцията, регистрирана  от някои социологически агенции в проучвания, направени пет дни – десет дни  преди деня на вота („Алфа рисърч”, „Тренд”, „Галъп”). Социолозите точно посочиха и оспорваната битка за трета позиция на изборите: Обединени патриоти - 11,25%, ДПС – 10,83%, като окончателни резултати.
За място в 44 НС на Избори 2017 се състезаваха с определени шансове да влязат в парламента и нови формации ( две партии – „Воля”, „Нова Република”), и нови коалиции (РБ-ГН, АБВ-Движение 21, „Да, България”). Новите политически играчи не извоюваха доверието на избирателя. Не влязоха в парламента нито едните, нито другите, нито третите…”Воля” получи - 4,26%.
Математика срещу идеология
Съгласно резултатите на Избори 2017, формациите в 44-ото НС взимат следните мандати: ГЕРБ – 90, БСП – 75, Обединени патриоти – 27, ДПС – 26, „Воля” – 12. „Реформаторски блок”, „Нова република”, „Да, България” получиха  по 2,5% - 3% от вота на избирателя. Останаха под бариерата от 4% - минимален  праг за партии и коалиции за влизане в НС.
Социолози прогнозираха и в 12 без 10 и тази ситуация: 3 формации на либералната десница реално застрашени, според резултати от проучвания на общественото мнение, да не излъчат техни депутати в 44-ото НС.
Идеология и власт
Няколко формации на либералната десница след Избори 2017 не са представени парламента. И това е проблем… и за първата политическа сила ГЕРБ. Не е проблем на ГЕРБ, но е проблем за ГЕРБ.  
В 44-ия парламент ГЕРБ не може да разчита на партньор от семейството на ЕНП. От друга страна, в идеен план и четирите формации извън БСП спадат към центъра и либералната десница.
В модерната политика често се говори за размити граници между „лявото” и „дясното”. Не се противопоставят идеологии. Естествено, говори се пак за алтернативи, но в контекст и за съвместимост/ несъвместимост на политики.
Пред водещата на Избори 2017 формация се явява като една от възможностите идеята за управление с кабинет на малцинството, подкрепен от две парламентарни формации, в контекста, вероятно, на сътрудничество чрез платформа и с компромиси.
Компромисите и властта
В рамките на 43-ото НС по особен начин се реализира идеята за стабилно мнозинство и компромисите във властта: управленската формула бе 2 плюс 2 -  коалиция между ГЕРБ и РБ, подкрепена от ПФ и АБВ. Социалдемократите от АБВ дадоха с уговорки своята подкрепа за ГЕРБ във властта.
В 44-ото НС ще трябва да се реши друго. И  политиците преценяват: кабинет на малцинството на ГЕРБ , съвместно управление  -  ГЕРБ и коалиция Обединени патриоти  - или кабинет от експерти, примерно. Всички опции са отворени, контактите и разговорите между политиците – предстоят.
Реалност и действия
Няма парламент, който по презумпция да си пожелава скъсен мандат. И да вижда в перспектива месеци или две години във времето съществуването си. Макар че още не знаем какъв е изходът по процедурата и резултатите от Референдум 2016.
В същото време, при ситуация на „немислими” компромиси, е важно да се формулира приоритетът: мандат за кабинет или нови извънредни избори.
Ако конкурентите на върха ГЕРБ и БСП не се схващат като алтернативи – голямата коалиция е сложно, но възможно решение, както е вярно и обратното. 
Компромиси и коалиции
Досега коалицията между ГЕРБ и Реформаторски блок  в 43-о НС бе изградена на принципа на разисквана платформа и компромиси. Много бяха разногласията между партньорите. И, все пак, коалицията бе реалност.
След две години на власт се стигна обаче до разцепление в коалицията РБ. ДСБ се отдели от РБ. Създаде се нова формация – „Нова република”.  
По израза на негови лидери, РБ в 43 НС се възприемаше  за гарант на реформите в съвместното управление с ПП ГЕРБ. Известен политолог заключи, че сега реформите щели да бъдат отложени във времето.
Нови решения?
На ПП ГЕРБ предстои да се определи по заявени и/или провеждани политики, разположени по определен начин във времеви план, да съгласува с партньори в парламента приоритети и позиции.
Възможната коалиция за ПП ГЕРБ в парламента няма да е с формация от същата политическа фамилия в Европа – представител на ЕНП. Трудно е да се прогнозира колко радикални ще са реформите.
Може ли да се очаква по-лесно достигане до консенсусен вариант за разисквани реформи в съдебната система и изобщо по реформи в различни системи? Вероятно – да. Въпрос на консултации, позиции, политики.
Избори 2017 затвърдиха доминирането на ГЕРБ и БСП в българската политика днес. За модерните леви и модерните десни търсенето на изход или нов избор в модерната политика  в перспектива предстоят.
Димитър Карарусинов