КАЛЕЙДОСКОП

От Чикаго. In Memoriam: Георги Витанов Богат

05 април 2017

 

 
НАШИЯТ СЪНАРОДНИК, ПИСАТЕЛЯТ ГЕОРГИ ВИТАНОВ БОГАТ,
НИ НАПУСНА ВНЕЗАПНО
 
Георги е роден в гр. Добринище през 1948 г. Завършил е средно специално училище по приложни изкуства, както и Националната художествена академия. Работил е промишлен дизайн, металопластика, пластика от дърво, проектиране на интериор и фасади. Негови пана са собственост на частни колекции в България и Западна Европа. Автор е на серии бижута в античен и старинен български стил.
Георги започва да пише литературни творби още от ученическите си години. Много от стиховете и разказите му са преведени на английски, френски и немски език; печелили са литературни конкурси. Той е един от създателите на Съюза на българските писатели в САЩ и по света, на който бе и председател. Внезапната му кончина е загуба не само за неговите близки и за всички, които го познаваха в България и в Чикаго, но и за читателите му по света. 
Първата книга на Георги Витанов излиза през 1985 г. Това е „Козомания”, сборник с разкази и новели. Книгата е наградена с престижната литературна награда на СБП „Южна пролет” и с наградата „Светлоструй” – за най-добра дебютна книга на провинциална тема. В литературните среди е спряган като „младият Радичков”, ”младият Хайтов” и „младият Ивайло Петров”. Йордан Радичков го спира: ”Ти ли си Георги Витанов? (тогава не е още Богат) Пиши, момче! Ти трябва да пишеш. Ти си роден писател. Ти можеш. Пиши!…” Но веднага след това всички издателства отказват да го печатат. Отказват му публикации във вестници и списания – единствено при Николай Хайтов в издаваното от него сп. ”Отечество” излизат негови творби. Свален е от печат и сборникът му „Червена книга” – новели и разкази, разглеждащи изчезващите от хората морални ценности, които трябва да бъдат вписани в червената книга за защита от самите нас, като изчезващите растителни и животински видове в природата. При връщането на ръкописа, завеждащия Библиотека „Смяна” на издателство „Народна младеж” “поет партизанин” Давид Овадия псува като каруцар и казва: ”Не те пускат, момче! Спират те! Нещо си ги настъпил. Тоя тюмбелек от БАН кьорав ли е, неграмотен ли е или е без ум да напише това нещо?! Едно време убивахме хора – сега убиваме таланти. Жалко за хубавите разкази!…”. И му хвърля отрицателната рецензия на външния рецензент, цанен да „убие” книгата. „Тюмбелекът”, автор на отрицателната рецензия, е Александър Йорданов от Института за литература в БАН, бъдещ председател на Народното събрание и „голям демократ“.
Но защо се получава така, че читатели и писатели оценяват високо творчеството на писателя, а „несъществуващата” тогава комунистическа цензура го спира? Сигурно е за това, защото в своите разкази Георги Витанов Богат често в прав текст оприличава „селските управници”, кметове и партийни секретари от 80-те години на „селски идиоти”. И, че когато селяните искат да си построят един мост с мечки по перилата, подобно на Лъвов мост, но който да „изобразява типично нашенското”, местните управници не разрешават, защото те всички са ловджии и знаят, че мечката е „звяр” и не щат да се сподобяват с мечка. Селяните попитали: ”Ами на какво да се оприличаваме, тогава, на паяци ли или на маймуни?” Те отвърнали: ”На нищо.” Следват думите на автора: ”Дали защото дълги години, драги читателю, сме имали ръководители, които са разпореждали да приличаме на „нищо”, ние и днес твърде често приличаме на „нищо” във всичко. Но ние вече не желаем да приличаме на Нищо. По-добре да приличаме на мечки, отколкото на Нищо!“.
По-късно Георги поема по пътя на емиграцията, който го отвежда в Чикаго. Но талантът и желанието да пише остават завинаги. Така се раждат още много литературни творби. Ражда се и Съюзът на българските писатели в САЩ и по света, в чийто годишен алманах „Любослов“ Георги Витанов Богат влага част от себе си.
Изказваме най-искрени съболезнования на близките на Георги.
Ще ни липсваш, приятелю…
 
Публикувано в инфопортала Eurochicago.com