КАЛЕЙДОСКОП

Ваня Велкова, Берлин. „Берлинале” 2017

28 март 2017

 399 филма за 10 дни, 330 000 продадени билета, 17 000 кино-специалисти от 128 страни по света, 4000 акредитирани представители на пресата...

 

Международният кинофестивал „Берлинале” (нем. Berlinale) отново завладя столицата на Германия. В продължение на 10 дни многобройните филмови прожекции бяха съпътствани от дискусии с режисьори, сценаристи и артисти, срещи с публиката...

 

 „Берлинале” 2017 бе открит на 9 февруари във фестивалния дворец „Берлинале Паласт” (нем. Berlinale Palast) на „Потсдамер платц” (нем. Potsdamer Platz) в Берлин и продължи до 19 февруари. Бляскавата церемония започна на площад „Марлен Дитрих”, където един след друг заприиждаха звездите на седмото изкуство. Огромната публика приветстваше както представителите на световния киноелит, така и филмови критици, журналисти, политици, дипломати... По червения килим преминаха Ричард Гиър, Катрин Деньов, Джефри Ръш, Пенелопе Крус, Меги Гихор, Робърт Патинсън, Сесил де Франс, Хю Джакман, Сиена Милър и много други.

 

 На официалната церемония за откриването на 67-то издание на „Берлинале” 2017 кметът на Берлин, г-н Михаел Мюлер, каза: „Радвам се, че толкова много кинофенове и творци на филми от цял свят са дошли отново в немската столица, за да могат съвместно с нас да преживеят 67-то издание на Международния филмов фестивал „Берлинале”. (...) „Същевременно „Берлинале” допринася още повече за утвърждаването на реномето на Берлин като международен филмов град. Отдавна регионът на столицата е причислен към топ местата на филмовия и телевизионния бранш. Както и преди, много търсени са местата за снимане на филми не само в региона  на столицата, но също и високо-професионалните условия за създаване на филмова продукция. Във връзка с това има многочислени филмови и телевизионни фирми, както и отлично подпомагане. Във фестивалната програма блестят някои такива „бижута”,  чието създаване е тясно свързано с Берлин като филмов център.”

 

В допълнение към това директорът на „Берлинале”, г-н Дитер Кослик, посочи: „Рядко програмата на „Берлинале” е обхващала актуалната политическа ситуация така проникновено в картини, както през тази година. Много кино-творци търсят обяснение в миналото. Те се опитват да разберат несигурното настояще на фона на историята. „Но където има опасност, израства също спасението.” – казва немският поет Дихтер Фридрих Хьолдерлин. Тази изпълнена с надежда мисъл преследва и творците на киното, при това те откриват, че, въпреки всичко, светът може да прави забавление, че е достатъчно куриозен, за да ни постави в учудване и накара да се смеем.” Г-н Кослик подчерта, че през тази година, въпреки напрегнатата политическа обстановка, „Берлинале” няма конкретно мото и няма само една изразена тема.

През тази година президент на 7-членното жури на „Берлинале” 2017 бе:
• холандският режисьор Пoл Верховен (Paul Verhoeven), известен с филмите си „Първичен инстинкт”, „Робокоп”, „Зов за завръщане”, „Черната книга”, „Звездни рейнджъри”. Психологическият трилът „Тя” (англ. She) – последната лента на Пол Верховен - спечели наскоро две награди: „Златен глобус” - за най-добър чуждоезичен филм и за Изабел Юпер - като най-добра драматична актриса. В  момента Изабел Юпер е с номинация за „Оскар”.

Другите членове на журито бяха:
• немската актриса Юлия Йенч (Julia Jentsch), популярна с „Последните дни на Софи Шол”, „Хана Аренд”, „24 седмици”, „Възпитатели”, „Аз сервирах на английския крал”;

• мексиканският режисьор и артист Диего Луна (Diego Luna), прочут с филмите „Фрида”, „Открит простор”, „Терминал”, „Контрабанда”, „Казанова”, „И твойта майка също”;

• китайският режисьор Уанг Куан´ан (Wang Quan`an), известен със „Сватбата на Туи”, отличен със „Златна” и „Сребърна мечка” на „Берлинале” през последните години;

• тунезийската продуцентка Дора Бушауча Фурати (Dora Bouchoucha Fourati), станала популярна с „Тайният живот”, „Убитото слънце”, „С всичката си любов”;

• американската актриса Меги Джиленхол (Maggie Gyllenhaal), представена в „Опасна жена”, „Истерия”, „Сбогом, заминаваме”, „Усмивката на Мона Лиза”, „Секретарката”, „Не може да бъде!”;

• датско-исландският художник Олафур Елиасон (Olafur Eliasson), автор на инсталации.
Едно от изискванията за участие в „Берлинале” е - филмът да е произведен не по-рано от 12 месеца до началото на фестивала.

 

В географията на конкурсната програма на „Берлинале” 2017 бяха включени филми от всички континенти без Австралия. В надпреварата за трофеите „Златна мечка” и „Сребърна мечка” се състезаваха 18 заглавия, сред които доминираше европейското кино. 

 Конкурсната програма бе открита с френския филм „Джанго” - дебют на режисьора Етиен Комар (фр. Etienne Comar), изявявал се досега като сценарист и продуцент с филмите „За хората и боговете”, „Лабиринт”, „Жената от 6-я етаж”, „Моят крал”, „Тамбукту” (носител на френската награда „Сезар”). Филмът „Джанго” представя биографичния разказ за виртуозния ромски джаз китарист Жан Райнхард-Джанго. Действието се развива през 1943 г. в окупирания от нацистите Париж. По повод филма режисьорът сподели: „Исках да покажа музикант в сложен исторически период.” А директорът на „Берлинале” посочи: „Джанго Райнхарт е един от пионерите на европейския джаз и баща на циганския суинг. Филмът разказва много вълнуваща, съдбовна част от живота на музиканта и неговата история за оцеляването по време на войната.” Главната роля във филма се изпълнява от Реда Катеб, син на алжирско емигрантско семейство, снимал се досега в повече от 40 пълнометражни и късометражни филма. В главната женска роля е Сесил дьо Франс.

 

 Очаквани с нетърпение бяха също така двете продукции на Раул Пек (Raul Pek) – бивш министър на културата на Хаити и настоящ директор на парижкото филмово училище „Ла Фемис”. Първият филм на Пек е документален – „Аз не съм твоят негър” (англ. I am not your Negro), номиниран сега за „Оскар”, вторият е френско-немската копродукция „Младият Карл Маркс” (англ. The young Karl Marx). С интерес бяха посрещнати също филмите „Вечерята” (англ. The Dinner) с Ричърд Гиър -  екранизация по романа на холандския писател Херман Кох, „Логан” (англ. Logan) с Хю Джакман, както и „Изгубеният град на Z” (англ. The lost City of Z) - исторически приключенски екшън, разиграващ се в джунглата на Амазонка.

 

 Сред популярните режисьори и сценаристи, участващи в конкурса, бяха германецът Фолкер  Шльондoрф (Volker Schlöndorff) с филма „Завръщане в Монток” (англ. Return to Montauk), както и полякинята Агнеска Холанд (Agnieszka Holland) с екологичния трилър „Следа” (англ. Spoor).

 

 Като особено зрителско събитие на кинофестивала в Берлин бе отбелязана световната премиера на 3D версията на класическия „Терминатор 2” (англ. Terminator) от 1991 г. на Джеймс Камерън - канадския режисьор, сценарист, продуцент, носител на три награди „Оскар”, по две награди „Сателит”, „Златен глобус” и „Хюго”, както и 11 награди „Сатурн”.

 

Тържествената церемония по връчването на наградите на „Берлинале” 2017 се състоя в събота, 18 февруари 2017 г., във фестивалния дворец на „Потсдамер платц”, в присъствието на 1600 гости.

НАГРАДИ НА „БЕРЛИНАЛЕ” 2017:
• Със „Златна мечка” за най-добър пълнометражен филм бе награден филмът „За тялото и душата” (англ. On Body and Soul) на режисьорката Илдико Енйеди (Ildiko Enyedi), Унгария.
Филмът - „една странно хубава любовна история” - представя нежния разказ за мъж и жена, които чрез своите сънища намират път един към друг. Мария и Ендре работят в една кланица в Будапеща. Без да се познават и без никога да са се виждали, в един момент те установяват, че нощем имат едни и същи сънища – сърна и елен се срещат край една малка река, скована от лед. Филмът на унгарската режисьорка бързо завладя журито и публиката с оригиналната си история.
Унгария получи „Златна мечка” последно преди 42 години. Режисьорката Марта Месарош (Marta Meszaros) спечели трофея през 1975 г. за филма си „Осиновяването” (англ. Adoption).

 

• „Сребърна мечка” – Голямата награда на журито - получи филмът „Фелисите” (фр. Felicite) на режисьора Алейн Гомис (Alain Gomis), Франция.
Филмът представя разказ за една независима жена, която работи в бар в столицата на Демократична Република Конго - Киншаса. Когато излиза на сцената, певицата като че ли забравя света и ежедневието около себе си. Гостите в бара са привлечени от ритъма на меланхоличните, но силни мелодии. Историята има малко диалози и живее най-вече с ритъма на музиката, която описва конгоанския град и неговите жители.

 

• „Сребърна мечка” за наградата „Алфред Бауер” за филма „Следа” (англ. Spoor) на режисьорката Агнеска Холанд (Agnieszka Holland), Полша.
Призът се присъжда на филми, „откриващи нови перспективи в света на киното”. Филмът се базира на разказа „Песента на прилепите” на полската авторка Олга Токарчук, която, заедно с носителката на „Оскар” – Агнеска Холанд, е подготвила сценария. Ловци навлизат в гъста гора, но животните настъпват обратно... Отчасти филмът е разказан от перспективата на животните и с това еднозначно приема морален аспект. Действието се развива на полско-чешката граница.

 

• „Сребърна мечка” за най-добра режисура получи Аки Кауризмеки (Aki Kaurismäki) за меланхоличния филм „Другата страна на надеждата” (англ. The other Side of Hope), Финландия.
Кауризмеки разказва една история за бежанци: в Хелзинки се срещат сирийският бежанец Калед и Викстрьом, който има ресторант и помага на Калед като го назначава на работа. Един филм за междучовешката солидарност в трудни времена, показващ, че светът би могъл и би трябвало да бъде по-добър.

 

• „Сребърна мечка” за най-добра женска роля бе връчена на Ким Мини (Kim Minhee) във филма „Сама на нощния бряг” (англ. On the Beach at night alone) на режисьора Хонг Сангсу (Hong Sangsoo), Южна Корея.
Ким Мини играе ролята на успялата артиска Йонгхи, която след афера със семеен мъж, си взема свободно време.Тя отпътува за далечния чужд град Хамбург.

 

• „Сребърна мечка” за най-добра мъжка роля бе присъдена на австриеца Георг Фридрих (Georg Friedrich) във филма „Светли нощи” (нем. Helle Nächte) на режисьора Томас Арслан (Tomas Arslan), Германия.
В тихата драма Георг Фридрих играе ролята на строителния инженер Михаел, който, след дълго отсъствие, пътува със своя 14-годишен син за няколко дни из Норвегия. Предпазливото сближаване между баща и син е съпроводено от впечатляващи картини, кратки диалози и прекрасна артистична игра.

 

• „Сребърна мечка” за най-добър сценарий получиха Себастиан Лелио (Sebastian Lelio) и Гонзало Маза (Gonzalo Maza) за филма „Фантастична жена” (англ. A fantastic Women), Чили.
Филмът разказва историята нa Марина и Орландо, които се обичат и плануват съвместно бъдеще. Тя работи като келнерка и пее страстно, а нейният любим, който е с 20-години по-възрастен от нея, изоставя семейството си.

 

• Със „Сребърна мечка” за изключителен артистичен принос бе наградена Дана Бунеску (Dana Bunescu) за монтажа на филма „Ана, моя любов” (Ana, mon amour), Румъния.
Голямата награда е за един филм, разказващ историята на Ана и Тома, които се запознават в университета. Започва любов, изпълнена с надежди и мечти.

 

• „Сребърна мечка” за документален филм бе присъдена на „Аз не съм твоят негър” (англ. I am not your Negro) на режисьора Раул Пек (Raoul Peck), САЩ.
Филмът разглежда въпросите за расата и класовите различия.

 

• Със „Златна мечка” за късометражен филм бе отличен „Малък град” (англ. Small Town) на режисьора Диого Коста Амаранте (Diogo Costa Amarante), Португалия.
Във филма е представена историята на 6-годишно момче, страхуващо се от смъртта и реакцията на неговата майка.

• „Сребърна мечка” за късометражен филм получи „Мечтание в прерията” (исп. Ensueno en la Pradera) на режисьора Естебан Арангоиз Юлиен (Esteban Arrangoiz Julien), Мексико.
Във формата на филмово есе са представени трудните житейски обстоятелства в Мексико и насилието.

 

• Наградата за дебют бе присъдена на „Лято 1993” (англ. Sommer 1993) на режисьорката Карла Шимон (Carla Simon), Испания/ Каталония.
Филмът разказва за 6-годишната Фрида, която е загубила майка си и трябва да свикне да живее в дома на своя чичо.
Наградата е съпроводена от 50 000 евро и се счита за най-важната награда, присъждана на млади творци на кино. Наградата получиха режисьорката Карла Шимон и продуцентката Валери Делпиер (Valerie Delpierre).

 

• „Сребърна мечка” за най-добра документация получи филмът „Лов на призраци” (англ. Ghost Hunting) на палестинския режисьор Рад Андони (Raed Andoni).
Наградата се присъжда за първи път и е съпроводена от сумата 50 000 евро.

 

• С „Почетна мечка” за костюми бе отличена Милена Кенонеро (Milena Canonero), Италия.
През годините, носителката на 4 „Оскар” - Милена Кенонеро, бе отговорна за изработването на костюмите за филми като: „Кръстникът III” (The Godfather Part III), „Портокал с часовников механизъм” (A Clockwork Orange), „Сиянието” (The Shining), „Бари Линдън” (Barry Lyndon) и др.

 

В допълнение към посочените награди на 7-членното жури на „Берлинале” 2017, бяха връчени и други награди, някои от които са:

• „Наградата на публиката” получи игралният филм „Insyriated” на режисьора Филип Ван Леаю (Philippe Van Leeuw), Белгия.
В дните на „Берлинале” за тази награда гласуваха над 29 000 зрители. Действието на филма се развива в Дамаск и описва еждневието на едно семейство.
„Наградата на публиката” бе връчена в Деня на публиката -  неделя, 19 февруари 2017 г., в Cinemaxx на „Потсдамер платц”.
• Награда на международната организация на кинокритиците бе присъдена на филма „За тялото и душата” (англ. On Body and Soul) на режисьорката Илдико Енйеди (Ildiko Enyedi), Унгария.
• С Наградата на сдружението на германските арт кина бе отличен филмът „Партито” (англ. The Party) на режисьора Сали Потър (Sally Potter), Великобритания.

 

Казват, че ако Кинофестивалът във Венеция е най-старият (провежда се от 1932 г.), а Филмовият фестивал в Кан е най-луксозният (повече от 50 % от приходите на фествала идват от частни лица), то „Берлинале” е фестивал най-вече и особено за зрителите. За първи път „Берлинале” се е състоял през 1951 г., но и до днес е твърдо верен на традицията си – на първо място да работи за публиката. Берлинчани обичат „Берлинале”, а филмите по време на фестивала се прожектират в над 30 кинозали в столицата.

 

Кино, кино, кино... И тази година на фестивала в „Берлин” светът отново и отново четеше на големите екрани:

 

„Кино – това е изкуство, в което времето е спряло.” – Тилда Суитън

 

„Когато снимаш кино, всичко зависи от множество фактори и множество хора.” – Гари Коул

 

„Обичам киното. Но това не означава, че обичам да гледам три филма на ден. Три добри филма в годината е достатъчно.” – Вернер Херцог

 

„В киното главната буква е „Защо?” – Жан Рено

 

Ваня Велкова, Берлин