КАЛЕЙДОСКОП

Избори 2017. Подводните камъни

17 март 2017

 

Нека сме наясно, че всички избори крият елемент на изненада. Социолози отчитат тенденции, които се променят в хода на изборната кампания. Политолози отчитат динамиката на кампанията: сред политическите формации кой как се справя с предизвикателствата на политическия маркетинг.
Реториката на опонентите по време на кампанията, понякога, е като за политически трилър: не дума срещу дума, а обвинения срещу контраобвинения.
ГЕРБ си пожела дебат ГЕРБ-БСП в електронните медии във вида министри срещу министри. Не бе постигнат обаче консенсус между лидерите по формулата. За публиката остана да очаква изявите на водещите политици във варианта лидерски интервюта.
ГЕРБ ( слоган: „Реалните решения за България”) залага  на това ключови фигури от управленския екип да имат активна роля и място в кампанията. Формацията иска от избирателя препотвърждаване на доверието към нея. И това минава през позицията на първа политическа сила на предсрочните избори.
БСП ( слоган: „Поискай Промяната”) се е лишила от услугите на емблематични парламентаристи с три мандата в зала, въвела е на избираеми места в кампанията известни журналисти и известен социолог, като нови лица. Остава и избирателят да види алтернатива - което би носило по-значима подкрепа.
Дали кампанията по време на избори е позитивна или агресивна - е въпрос на интерпретация: защо и как политическите формации  използват/не използват модели на политическо действие.
За подводни камъни  говорим, за да си изясним/изведем някои сложни моменти на интерпретация и оценка при тези избори. Било по изборния кодекс, било по новите формации. Появяват се нови играчи на политическата сцена: нови формации и коалиции. Борят се за признание.
„Подводен камък” е вероятният (значим) вот за ДОСТ в изборните секции в Турция.Неизвестност крие как ще се разпредели по формации вотът, даден в Турция, вероятно тотално даден за ДПС(Мустафа Карадайъ/Ахмед Доган) и/или ДОСТ( Лютви Местан). Един ден може ( ще може) да има и електронно гласуване на избори.
В медиите излезе информация, че в 12 без 1 по регламент ( буквално за броени часове) бяха регистрирани в ЦИК рекорден брой подадени заявления за гласуване в Турция. Цифрата им 2 пъти надвишава тази от президентските  избори(2016).
Досега не е имало избори, след които да се отчита сериозно разцепление в ДПС. Движението не един път е било в позиция на балансьор или дори арбитър в българската политика.
 „Подводен камък” за политическата система би било избирателят (силно) да хареса новата  графа „не гласувам за никого”. Едва ли някой много ще спори, че точно тук попадат избиратели, чиято идентификация е сложна.
Сред предпочелите този вот „не гласувам за никого” сигурно ще има хора, обладани от резигнация, смирение, които не приемат системата, но не се бунтуват срещу нея. Тук могат да попаднат и хора така изразяващи своя скрит протест срещу системата.
И не само това. След избралите „не гласувам за никого”  могат да попаднат и хора индиферентни към актуалната политика, но лоялни на предложеното днес: задължително гласуване.
Всъщност, тази графа може да е „за изпускане на парата” и за силно недоволните, от нещо си, те си знаят от какво, в актуалната българска политика. 4,5% гласоподаватели… по този начин са се произнесли  на президентските избори през 2016.
 „Подводен камък” – сложен момент за интерпретация и оценка – в политическия спектър би бил и заявеният (силен) вот за новото предложение „отляво” – АБВ( Красимир Проданов/Георги Първанов) и Движение 21(Татяна Дончева). На практика това може да е заявка в перспектива и за втора левица, но и за алтернативна левица.
При двата варианта с алтернативата „вляво” взаимодействието с БСП, класическата левица, от зората на демократичните промени в края на 20 век, би било проблем( намиране на решение) - сложно и обвързано с неизвестности: кога и как?
„Подводен камък” е и заявеният (силен) вот за формацията „Нова република”. Може ли това да бъде формацията, която да акумулира занапред силен вот на „десните” избиратели? Без да навлизаме в интерпретации за изменения и динамика при „лявото” и „дясното” в модерната политика.
Отделилите се от Реформаторския блок крайни реформатори от ДСБ създават новата формация „Нова република”(Радан Кънев/Трайчо Трайков/Мартин Димитров) с амбицията за преструктуриране на политическата десница у нас. Инициаторите смятат, че те са носителите на автентичната дясна идея при прокарването на реформите тук.
Самото преструктуриране се извършва в силно конкурентна среда: поне три формации ( две нови)  на тези избори се състезават „в дясно” и извън ГЕРБ за влияние и оценка …дадена от избирателя.
Да кажем, че, според социолози, месец преди изборния ден и четирите казуса не прехвърлят 4% в прогнозите. Т.е. те са по-скоро извън обсега на реалната политика. И все пак са казуси.
И четирите казуса, условно казуси, могат, един ден, да предизвикат нови решения или някакви „сътресения” в политическия спектър.
От друга страна, и „втората десница”, и „втората левица” би следвало да повишат у избирателя интереса към политиката. До този момент избирателят в България по-скоро не е оценявал особено високо радикалната промяна в контекста преструктуриране на политическия спектър: вижда разцеплението, а не новото начало – „отляво” или „отдясно”. Как ли ще е на тези избори?
Димитър Карарусинов