СРЕЩИ

Проф.Пламен Павлов:Да не забравяме българската кръв, пролята за свободата ни

10 март 2017

 

- Проф. Павлов, какво трябва да си припомняме всяка година на 3-ти март?
- Трябва да гледаме на датата на подписването на Сан-Стефанския договор в контекста на цялото ни Възраждане. Защото актът от Сан- Стефано е логичен завършек на цялата история на българското национално революционно движение и борби от третата четвърт на 19 век. И тази митология - за дадената даром свобода е абсолютно невярна. Никаква Руско-турска война нямаше да има или не би се състояла в този вид, не би имала международна легитимност - тази легитимност е следствие на Априлското въстание, на цялото развитие на нашето национално-освободително движение. В резултат именно на Източната криза, която стигна своята кулминация с въстанията в Босна и Херцеговина, а после и с двете български въстания – Старозагорското и най-вече, разбира се, Априлското, се стигна до това Великите сили да се опитат да решат българския въпрос по мирен начин с Цариградската конференция в края на 1876 г. Там са предвидени две български автономни области, които обхващат българската територия такава, каквато тя е във фермана на Екзархията от 1870 г. В крайна сметка материализацията на тези международни договорености, се извърши именно на 3 март 1878 г., и то с много сериозно българско участие. Ние не бива да забравяме за българската кръв, пролята в името на нашата свобода. Затова 3 март си е големият български ден. Това не е просто договор между две държави, а е на практика деня на възкресяването на българската държавност и то след вековно прекъсване. 
 
- Спорът обаче продължава - дали тази война е Освободителна, или е поредната стъпка към реализиране на руските имперски амбиции на Балканите?
- В случая нещата са наистина неделими, тъй като тя е едновременно и двете. Войната, разбира се, е освободителна, тъй като в резултат на нея една немалка част от българския народ беше освободена. Обаче, не бива да се забравя, че големи български области, особено Македония и Беломорието, Одринска Тракия останаха директно под властта на султана. Други български области, с волята на Русия и със съгласието на другите Велики сили, бяха придадени, съответно Северна Добруджа на Румъния, пък Поморавието с големи градове като Ниш, Пирот, Враня, на Сърбия. Даже всъщност Пирот и Враня бяха предадени с Берлинския конгрес, но пак със съгласието на всичките Велики сили.
 
- Но Русия предварително се е ангажирала с това?
- Да, войната е договорена с Великите сили. Това става със съответните съглашения в Райхщад и Будапеща между Руската империя и Австро-Унгария, с одобрението на Германия и с мълчаливото съгласие на останалите Велики сили, да бъде освободителна и да се възроди българската държава, макар и като автономно княжество на Османската империя, и само на север от Стара планина. От друга страна, обаче, съвършено ясно е, че Руската империя, начело с Александър Втори, който е по принцип един либерален човек, един реформатор, искаше да създаде от тази държава един проводник на руското влияние над Балканите. Нека да не да гледаме емоционално на тези събития, а да видим обективно какво се е случило. Затова не може да има колебания, че това е нашият национален празник. И още нещо бих добавил – поколения българи виждаха в 3-ти март символ на националното обединение. Нашите деди водиха войните на национално обединение, всъщност още от Сръбско-българската война, като минем през Балканските войни, през Първата световна, пък даже, ако щете и през Втората световна до 1944 г. - именно целокупна България, това което постанови Санстефанският договор, този несъстоял се, за съжаление, проект, несъстоял се в своята териториална цялост. Но виждаме като дух, че той остава в съзнанието на поколения българи като мерило, като образец на българската държавност. А той на практика съвпада с това, което казах преди това, така да се каже със съдържанието на българската възрожденска нация и нейният териториален обхват.
 
- Но дискусиите продължават..
- За съжаление войната между русофили и русофоби няма скоро да приключи. За мен това е непонятен и безсмилен спор. Не можем да бъдем русофоби, тъй като наред с политическите сметки на Русия като империя, не бива да забравяме, че във войната участваха и доброволци, участваха с материални помощи и пропаганда славянските комитети, Руската църква и т.н. А и не бива да отъждествяваме Руската империя с днешната Руска федерация. Ние днес трябва да имаме признателност и тя разбира се е напълно нормална и естествено човешко чувство към тези, които са лели своята кръв за свободата на нашите деди и на нашата собствена свобода. Апропо, това са хората от някогашната Руска империя, в която наред с руснаци участват и финландци, поляци, украинци, белоруси и още много други народи от Прибалтика до Кавказ.
Но от друга страна, не можем да бъдем и някакви патетични русофили, тъй като очевидно, че Русия си гонеше нейните геостратегически цели и че никой не води война в името някакви идеални цели. Дори самият цар Александър II отначало се опитал по дипломатически път да бъдат постигнати решенията на Цариградската конференция. Но това, което не бива да забравяме е, че участието на нашите прадеди в това действие беше изключително активно. Може би 25-30 000 българи участваха пряко в самата война. Това са не само двата състава на Българското опълчение, но и народните горски чети, доброволческите отряди и то в цялата българска земя, включително в Северна Добруджа, включително в земите на Родопите действаше Петко войвода, в земите на Македония действаше Стоян войвода и много други. Тоест имаше едно национално единство, което въпреки Берлинския конгрес то продължи да съществува.
 
- И въпреки това, ще ни раздели ли отново днешния ден?
- За съжаление със сигурност, поне в социалните мрежи. Страдаме все още от тази липса на национално съзнание, която са имали имат нашите прадеди. Все още ни влачи инерцията на тези 45 години, в които съзнанието на нацията беше промивано в дух на една интернационална идеология - че който не обича Съветския съюз, не е патриот. Това дори бе узаконено в конституцията от 1971 г. Тези тежки поражения в националното съзнание не могат да бъдат преодолени лесно.
 
- Достатъчно държавност ли ни липсва?
- В това отношение наистина има много да наваксваме. Петте века османско робство са ни "възпитали" да гледаме на държавата като на враг, на нещо чуждо. Но следосвобожденското развитие на България дава много добри примери как всичко това се компенсира и как само след 30-35 години ние се превръщаме в един феномен - в Европа се говори за българско чудо в област
та на икономиката, да не говорим за армията. Това поколение на строителите на съвременна България дава пример как една млада държавност, възстановена след векове на прекъсване, има интелектуалните и волеви сили да се справи. Така че нашият днешен политически елит, независимо от неговата идеологическа ориентация, няма никакво оправдание да хленчи и да се оправдава с преход, с тежко положение вече 27 години. Защото в онази епоха условията са били много, много по-тежки, но отговорността пред собствения народ е била съвсем друга.
 
С проф.Пламен Павлов разговаря Антония Кюмюрджиева
http://light.standartnews.com/mneniya-intervyuta/pette_veka_robstvo_ni_karat_da_gledame_na_darzhavata_kato_na_vrag-350521.html
Известният български историк, проф.Пламен Павлов, е  преподавател по история на Византия и балканските държави през периода IV-XV веквъв Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Хоноруван преподавател във висши училища в Пловдив, Шумен и Варна. Член на редколегиите и редактор на редица научни издания. Водещ на предавания, посветени на българската история, в електронна медия. Председател на Държавната агенция за българите в чужбина (1998-2002). Автор или съавтор на много статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика.