ЗНАМ, МОГА, УСПЯВАМ

Българи с престижно признание за постижение в професионален план

01 март 2017

 

Наградите винаги са голямо признание за реализирания продукт. Пораждат изблици на силни емоции. Било в музиката или в киното.
Не е изненада за ценителите на класическата музика, ако в края на 2016 година един ден разберат, че големият български музикант Веско Ескенази има номинация за „Грами”.
Позицията на Веско Ескенази в Концертгебау, като концертмайстор,  е голямо постижение за музиканта. В света на класическата музика талантът и класата на солиста в оркестъра са безспорни и будят респект.  
И пак си е много приятно, че именно със солист Веско Ескенази амстердамският Концертгубау има номинация за изпълнение на Петата симфония на Прокофиев.
Не е изненада и ако в края на 2016 разберем, че сопраното Соня Йончева има номинация за „Грами”. Звездата се наложи в концертната програма на Метрополитен Опера в Ню Йорк.
Номинацията на оперната дива за престижното отличие е „за най-добър оперен глас” и за ролята на Розина в „Сватбата на Фигаро”.
И ако номинации за „Грами” за големи български професионалисти не са изненада, то при номинация за отличието „Пулицър” не е така.
Преди 2016 година български журналист не е получавал „Пулицър”. През 2016 с това престижно отличие е удостоен фотодокументалистът Стоян Ненов, който работи за „Томсън Ройтерс”. Той е част от екипа, който отразява мигрантската криза.  
Ситуацията е екстремна. Мигрантският поток не секва. Фотографът заснема пътя на спасението за търсещите нов живот страдалци.
Екипът на „Ройтерс” отразява мигрантският поток на границата на Гърция с Македония. И друг път екипът е имал точни попадения. Този път са отличени 17 фотографии на 8 автора.
Екипът предлага няколко фотографии. Някои фотографи представят по няколко свои снимки. Българският фотограф - една единствена. Според познавачи, особено важни за стойността на продукта са композицията и посланието, предложено от фотографията.
Медията  New York Times връчва на българина "Пулицър" в категорията "снимки от горещи новини".
Някой може и да си помисли, че при фотожурналиста, изпратен на гореща точка, шансът за точните попадения се увеличава неиморено много, само дето и рискът на професионалиста - също. Свеждаме глава пред смелостта и морала на журналиста. 
Снимката на Стоян Ненов изобразява вмъкващ се през прозореца на заминаващ влак мигрант/бежанец. С удари с палка може да го свлекат назад.
Очевидно е, че качването в заминаващия влак не само, че е нетрадиционно, но то е екстремно, а рискът да паднеш от влак в движение -  съвсем реален.
В композицията на кадъра попада реакцията на полицай, който удря с палка влизащия през прозореца. Интерпретации много: кой кого пази, как пази и как се оцелява по пътя на миграцията.
Посланието през снимката може да и стряскащо, може и да е зловещо, а може би просто някак тъжно. В коментар се появи дори бележка за егоизма на „спасените”.
Посланието е насочено и към европейците, към нас, които подлагаме на съмнение и размисъл ценности и практики: кои сме ние и как живеем?
Мигрантската тема има много лица. Извежда на преден план страданието и объркването, страхът от конфликти и стресът: поява на проблем „плюс”.
Спасението е цел и смисъл на действията на страдащи хора, инстинкт или импулс „бягство в Европа”. Спасяват се бежанци-страдалци – и не в буря и в открито море, а в кал и в бежански лагер.
Приятели казват за Ненов, че бил „щедър, благороден и дискретен човек”. Снима, снима. И пие "Кока -Кола". Омразата и агресията едновременно го натъжават и вбесяват.  
Като го питат в разговор за качеството в хората, което харесва най-много, фотографът отговаря така: „Външното спокойствие... което прикрива огромното вътрешно безпокойство.
Димитър Карарусинов
Дирекция „Български общности и информационна дейност”