ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Иван Кръстев. 2017 г. по потенциал и важността си ще прилича на 1917 г.

16 януари 2017

 

 
2017 г. по потенциала и важността си вероятно ще прилича на 1917 г., когато започва разпадането на трите големи империи - Руската, Отоманската и Австро-Унгарската.
Става дума за три избора - в Холандия, но основно във Франция и Германия, които до голяма степен ще определят бъдещето на ЕС.
Разбира се, избирателните системи в тези страни са много различни. В Германия не е нормално да се очаква, че крайната десница ще влезе в управление, но в зависимост от това как ще се представи това ще повлияе на други партии. Защото ефектът на популистките партии не е колко гласове взимат те самите, а до каква степен проблемите, които поставят, започват да променят политиките на другите партии.
Във Франция ситуацията е напълно различна. Шансовете на Марин льо Пен да спечели са много по-големи откогато и да било преди това. Второ, кандидатът на традиционната френска десница също е доста консервативен и в много отношения политиката между Франция и Германия и опита им да водят заедно ЕС ще стане по-труден, а не по-лесен след избор на крайната десница, не просто на Марин льо Пен.
Но третото, което ми се вижда много важно, е чисто психологическо. Допреди 3-4 г. самата идея за разпадане на ЕС изглеждаше невъзможна в представите на хората особено на западноевропейците. Сега с излизането на Великобритания с този вид електорални резултати изведнъж хората започват да си задават въпрос: Колко стабилен е ЕС?
Когато се задава този въпрос, идват и следващите: А ние какво трябва да направим в тази ситуация? Кой искаме да остане и кой да си отиде? Какво би станало, ако ЕС се разпадне? Те започват да се превръщат в реални въпроси към отделни хора, които не живеят в своята страна. Компании, които главно продават навън.
Европа е твърде интегрирана, за да се разпадне, но се създава усещането, че ЕС, какъвто го познаваме, едва ли ще остане такъв. Изборите през 2017 г. до голяма степен ще определят характера на промяната. Това, че ЕС ще се промени, е сигурно. Въпросът е как ще изглежда тази промяна и това ще го решат избирателите в някои от големите европейски държави, включително и в България. (...)
В очите на много от популистките лидери, които се надигат в Европа, страни като България се привиждат като буфер и към Турция, и към ислямския свят, отколкото като пълноправен член на ЕС.
Няма буфер, който да е бил особено щастлив, независимо срещу какво е бил.
 
*От интервю за Би Ти Ви

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5937332

Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Той е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация „Ерсте“, както и член на международния редационен съвет на списанието Europe's World и на списанието Transit – Europäische Revue. Иван Кръстев е бил изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившият министър-председател на Италия Джулиано Амато. Бил е главен редактор на списание Foreign Policy България (2005-2011). Автор е на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса. Последната му книга на български език е “Под линия”, изд. Факел, 2001. В момента завършва книга, в съавторство с проф. Стивън Холмс, за политиката в Русия. Сред последни му публикации на английски са: Shifting Obsessions: Three Essays on the Politics of Anticorruption, CEU Press, 2004; The Anti-American Century, eds. Alan McPpherson and Ivan Krastev, CEU Press, 2007; In Mistrust We Trust Can Democracy Survive When We Don't Trust Our Leaders, TED Books, 2013; "Democracy Disrupted. The Global Politics on Protest" (UPenn Press, May 2014).