КАЛЕЙДОСКОП

Мултимедиен урок-спектакъл в Чикаго

28 ноември 2016

 

„Аз съм българче” – мултимедиен урок спектакъл, посветен на Иван Вазов и неговото творчество
 
          Аз съм българче и силна
          майка мене е родила; 
          с хубости, блага обилна
          мойта родина е мила.
Всяко ново поколение  открива България и любовта към нея по различен начин, но и днес няма българско дете, което да не прохожда в патриотичното си чувство  със стиховете на Вазов от “Аз съм българче”. Не можем да си представим израстването на нашите български деца без това стихотворение, без „Де е България”, „Радецки”, „Цар Симеон”, „Училище” и много др., пропити с любов „към всичко българско и родно”, произведения. Стиховете на Вазов посрещат най-малките ни ученици от първите страници на читанките и ги водят по пътя на родолюбието.
Затова в навечерието на Деня на будителите, посветихме нашия открит урок на  истинския  гения на българската литература, на колоса, символизиращ родното, олицетворяващ цялото величие на България, заслужил с цената на много труд, прозвището Патриарх на Българската литература, на духовния баща на нацията – Иван Вазов.
Г-жа Боянка Иванова,  директор на училището, поздрави всички с духовния ни празник – Деня на будителите и представи нашия специален гост – Генералния консул на РБългария  - г-н Иван Анчев.
Празнично украсената зала във филиала на БУ”Джон Атанасов”, звучащите патриотични песни в началото, по стихове на Вазов, приповдигнаха настроението и послужиха като емоционална нагласа. С маршова стъпка, под звуците на „Край Босфора....”, всички ученици, със знаменца в ръка, излязоха на сцената и урокът започна под ръководството на Виолета Петрова – методист на презентацията. А с  първата песен, която учениците изпяха – „Аз съм българче” се постави темата на урока.
Използването на Pawer-point презентация позволи богато онагледяване на учебния материал и поднасянето му в логическа и емоционална последователност. 
Учениците се запознаха с родното място и семейната среда като фактори за формирането и израстването на младия Вазов, с ролята на училището в изграждането на неговата личност като човек и творец. Акцентува се върху образа на майката, която плътно застава до първородния си син, подкрепяйки го в първите му поетични творби и  изиграва особено важна роля за формирането на неговата духовност и възпитава у него онези чувстава, на които той посвещава цялото си многотомно творчество – любов към родното и към Родината.   В знак на признателност, поетът се прекланя пред своята майка, посвещавайки й наситеното с много емоции стихотворение „Майка ми“, което беше изпълнено от учениците от 4-ти и 5-ти клас. А когато на слайда се появи Съба Вазова с децата си, г-н Стоян Дечев накратко разказа за генералите в семейството – Георги и Владимир Вазови и за техния героизъм по време на Балканската и Първата световна война.
Творчеството на Вазов е неизчерпаем извор на родолюбие. Специално за деца е написал само една книжка – “Стихотворения за малки деца”(1883 г.) От тази стихосбирка нашите ученици изпълниха  няколко произведения. Децата от детската градина и от предучилищната група с преподаватели Цвети Пейчева и Валя Камбурова, изпяха с много чувство“Песента на синчеца”, като всяко дете държеше в ръцете си синьо цвете, а Меги Стоянова от 2-ри клас бе солист на песента. Първокласниците ни с класен ръководител Стела Тончева, представиха песента „Когато бях овчарче”, а Майкъл Ставрев се превъплъти в ролята на овчарчето. Учениците на Силвия Кънчева изпълниха стихотворението „Кон”, като последните стихове докоснаха всеки от нас:
                         Че за мене вайка
                          моя стара майка:
                          бързам да я зърна,
                           па да я прегърна!
 
                           Трета е година
                           как съм на чужбина.
                           Тичай, тичай, коньо,
                            коньо, вихрогоньо.
Родолюбецът Вазов се възхищава от дивната прелест на нашата природа, обрисувана майсторски в пътеписите “Един кът от Стара планина”, “Великата рилска пустиня”, “Розовата долина и Тунджа”, прекланя се пред красотите на милото ни отечество в “Де е България”, “Отечество любезно, как хубаво си ти”, “Отечество”, “Мила Българийо, хубава си ти”, “Струма”, “Марица” и много други. 
На фона на прекрасен видеоматериал, Анджелина Дервишева от 3-ти клас изпълни толкова прочувствено стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти”, че в очите на много от нас заблестяха искри.
Вазов учи децата, че доброто е в учението и труда:”Училище”(Детенце хубаво, пиленце любаво...”),”Да работим”, “Чети говедарче”, “Гроздобер” и др. Второкласничките Александра Петрова и Ивайла Горанова представиха стихотворението „Училище”.
В урока се акцентува и върху  факта, че поетът  Вазов е неуморим борец за чистотата на българския език. За него езикът ни е сакрална ценност, защото е средство, чрез което народът изрича най-българските си духовни желания. Чрез богатството на лирическото си слово, най-убедително защитава поетическите качества на езика. (“Българският език”)
 Мария Тодорова, Брияна Георгиев и Мелани Шеремет изпълниха благозвучното стихотворение „Родна реч”.
В края на часа учениците чуха  пророческите думи на твореца в “Моите песни”:
                  И аз на своя ред ще си замина,
                 трева и мен ще расне над прахът.
                 Един ще жали, друг ще ме проклина,
                 но мойте песни все ще се четат.
И ще продължават да се четат, защото ни учат  да бъдем българи и да обичаме БЪЛГАРИЯ.
Емоционален бе и краят на нашия открит урок спектакъл. Най-малките ни ученици от детската градина и предучилищната група изпълниха стихотворението «Иска ми се:           
                         Иска ми се с очите си
                                   всичко да обгърна —
                         ако може, България, 
                         цяла да прегърна.
     
Всички ученици отново се наредиха на сцената за последната песен – «Де е България», чието заглавие съвсем не е реторичен въпрос, защото питането не търси географски граници, а духовния и морален смисъл на думата родина.
И ако някой ни попита нас, българите, откъде започва обичта ни към родината, мисля , че няма да сгрешим, ако кажем – от Вазовите стихове, които и днес възпитават в любов към родното, което трябва да любим, тачим и милеем, от неговите творби, които са “врязани” в съзнанието на цял един народ и живеят с неговото безсмъртие. 

Виолета Петрова – 
БУ „Джон Атанасов“, 
Чикаго

Специално за в. „България СЕГА“
http://www.bulgariasega.com/interesting_facts/balgarski_uchilishta_usa/32275.ht