Текущи Събития

Избори 2016. Тандемът Радев/Йотова печели президентските избори

14 ноември 2016

 

На 13.11.2016 г. се проведе вторият тур на президентските избори. Това стана факт, след като нито една от двойките - кандидати за президент и вицепрезидент на Република България не получи мнозинство, според резултатите на първи тур на изборите, състоял се на 6.11.2016 г.
Резултати
В края на изборния ден при извършено 100% паралелно преброяване на гласовете от социологическите агенции фиксираният резултат бе в параметрите: към 59% за двойката Радев/Йотова и към 36% за двойката Цачева/Манушев.
При тези резултати не е реалистично да се очаква радикално различен резултат, при отчитане на протоколите от изборните комисии, който да промени избора на българите. Победата на двойката Радев/Йотова е безспорен факт.
Има ли изненада?
Ако трябва лаконично да се отговори относно това дали има изненада: по-скоро не. Двойката Радев/Йотова водеше с 4,5% и на първия тур на изборите преди седмица.
Журналисти припомниха, че досега на президентски избори този тандем, който е водил след първи тур, на практика е печелил президентските избори. Освен това, тандемът Радев/Йотова регистрира възходящ тренд на подкрепа по време на предизборната кампания.
Изненада би могла да изникне от по-висок процент участвали на втори тур и тотална мобилизация на политическата десница зад кандидатите на ГЕРБ. Но ДСБ отказа подкрепа още в нощта на вота на първи тур.
Президентът
Кандидатурата на генерал Радев се яви голям успех за левицата, в лицето на БСП. Социалистическата партия трупа актив от точно избрания кандидат, който не се вписва в статуквото и няма политически опит.
В хода на кампанията новият президент показа завидни умения в дебат и реплики и не допусна да бъде квалифициран от опоненти като скрит коз на левицата за връщане на власт.
Протестен вот
Като правило, когато кандидатите на управляващите губят, най-логичното обяснение е: поява на алтернатива или протестен вот.
В този случай, по-скоро може да се говори за протестен вот, тъй като няма политическа алтернатива, която директно да повдига въпроса за извънредни избори. Все пак, социолозите посочиха тренда, но никой не посочи толкова голяма разлика между двата тандема.
Антисистемен вот
Може да се говори в случая за комбинация между протестен и антисистемен вот. Паралелно с избора за президент и вицепрезидент в България се проведе и референдум, а един от въпросите бе за въвеждане на мажоритарен  вот.
100% мажоритарен вот би могъл да води и до смяна на системата. А между двата тура на избора за президент излязоха резултатите от референдума: по-малко от процент не достига след референдума директно резултатите му да се превърнат в…закон.
Между двата тура
Между двата тура особен интерес представляваше как ще се преразпределят гласовете на националистите и тези, дадени за бизнесмена Веселин Марешки.
Кандидатът за президент на националистите Красимир Каракачанов посочи, че, според него, е важно симпатизантите на патриотите да гласуват по-съвест.
Бизнесменът Веселин Марешки витиевато се съгласи за по-скоро дадена подкрепа за двойката на ГЕРБ, но в кампанията той разчиташе на PR, свързан по-скоро с антисистемен вот.
Особен стандарт
Изборите протекоха при промени в Изборния кодекс и въвеждане на задължително гласуване, както и при въвеждане на ново квадратче ”не гласувам за никого”.
На втори тур се наблюдаваше отново по-висок процент гласували и сравним висок процент с този от първия тур. 4,5% от гласоподавателите  дадоха гласа си за опцията „не подкрепям никого”.
Политическа криза
Изходът от изборите за президент можеше по-скоро неочаквано да доведе и по политическа криза.
Това стана възможно, след като премиерът свърза резултата от вота с настъпила или не промяна в съотношението на силите в българската политика, с оглед подкрепата на хората.
Политическа vs парламентарна криза
Ситуацията се усложни допълнително с оглед процедурата: ако има оставка на кабинета, то дали ще има опит за съставяне на нов кабинет или ще се върви към извънредни избори?
Първите реакции след изборния ден показаха, че по-скоро ще има подадена оставка на кабинета.
В същото време, премиерът не мисли да предлага нов кабинет. Лидерът на БСП също отказва да приеме възможността да участва в нов кабинет в този парламент.
Димитър Карарусинов
Дирекция „Български общности и информационна дейност”