ПОСТИЖЕНИЯ

Изложба в НДК „Толкова близо, толкова далече”. С лице към креативните…

29 септември 2016

 

Идва ли есен почитателите на изобразителното изкуство знаят накъде да насочат погледа си: НДК. Дворецът отваря етаж за приятелите и ценителите на модерното изкуство: експонират свои творби млади успели български художници в чужбина.
Година след година се представя изложбата „Толкова близо, толкова далече”, с инициатор и вдъхновител Снежана Йовева и куратори Ния Табакова и д-р Мила Старейшинска.
Изложбата е под патронажа на Президента на Република България Росен Плевнелиев. Държавната агенция за българите в чужбина подкрепя проекта от самото му създаване.
Държавната агенция за българите в чужбина винаги е проявявала заинтересованост да намери партньори по изучаването, представянето и популяризирането на талантливи българи по света.
Изкуството не е красивата жена в близост до метрото, която да привлича сладострастни погледи от тук и там и която с трепет поставя високите токчета крачка след крачка. И след миг да влиза в Метрото.
По екскалатора в метрото се движат по-скоро аутсайдери, отколкото инсайдери, по-скоро работяги, от предприятия и дребния бизнес, отколкото представители на средната класа.
Ъндърграундът трудно ще ражда изискани срещи и погледи с последствия, четенето на книжка във влакчето по-скоро или по-често е заменено с интерес към персоналния GSM с надникване и вникване в текстове от сайтове в интернет или със слушалка в ухото.
Искаш да чуеш определени фрази, за да има смисъл в общуването ти, музикални парчета, за да изпиташ удоволствие, а не раздразнение в този час на деня и на това място.
Към отчуждаването или самозатварянето вътре в себе си насочват картини на Надя Цакова, Великобритания, представени на изложбата. Купували ги, съобщават кратко в каталога – в България, Гърция, Италия, Великобритания.
От каталога разбираме още, че Надя е завършила Националната художествена академия, специалност „Графика”, но заминава за Великобритания. Имала е и награди в България.
В Кралството художничката продължава да печели награди… от Кралското дружество по живопис и участва в Национална изложба за графика в Лондон.
Хората крият лицата си в картините й и това е, мисля си, форма на иронична закачка към скриването в проблемите: веднъж съсредоточени в банкомата, който трябва да ти пусне една сума пари, друг път ескалаторът в метрото фиксира трафик на пътници, но табелата над тях не изписва конкретна станция като дестинация, а многозначителното „One way”.
Всъщност, потапянето в изложба и един, и втори път е one way ухание на духовност и може да извлече непредсказуема наслада в консуматора или тема за размисъл.
Леда Ванева от Хелзинки с помощта на фотографията ни насочва магически към размисъл за реално и илюзорно. Леда изследва света и мястото на хората в него. Реалното за нея…”включва елементи от познатата ни реалност, но изоставя опита ни от конвенционалните ни възприятия и плъзга към въображаемото.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             
Ванева насочва към странности в човешката природа и начините за себеактуализация, разбираме от каталога. Мозъкът чертаел картината на нашите действителности. Ами сигурно. Едно е да разсъждаваш върху сложният живот на чужденеца, друго е да преосмислиш шока – чужденец в своя дом.
Никой не желае да е в ролята на чужденец,заради конфликтите, заради витаещи във въздуха напрежение и конфликтност, а държавите да се идентифицират на континента само с националните паспорти, както излиза от творба на Янко Тихов, който живее в Лондон. Тихов проявява интерес към идентичност и принадлежност, към дигиталната графика и фигуративната живопис.
В самозатварянето на националните държави изниква…образът на Студената война. Може би някаква тъжна усмивка на креативният към мултикултурните общества,заради сложните проблеми и днешният ден: либерализмът под обсада.
И някъде накрая на изложбеното пространство в НДК ни подлага на изпитание инсталация на Камен Стоянов от Виена. Завършил е във Виена. През последните години работи видео, инсталации и пърформанси.
Камен Стоянов ни въвлича в инсталация/тв монитор, която поглъща/увлича/ потапя/ отнася поглед и мисъл в дълбините…на Черно море… Художникът има много изложби в актива си и награди.
Какво представя този път? Малка гумена лодка се движи из морското пространство, „оставя след себе си бели следи от по-малки вълни, които се разливат и изчезват.” Поглъща/увлича/потапя/отняся мислите ни…към движението й: недоловимо без концентрация, неразпознаваемо - без позитивна нагласа към креативното, към иносказателното, към въображението в теб.
Четем в каталога, че в движението си лодката „се опитва да изпише чрез буква след буква думата „Impossible”. Виж ти! Виж и ТИ!
В изложбата има и други творци. Всеки от тях търсещ своя зрител и почитател. Представени са още Боряна Росса, Ню Йорк, Веселина Загралова, Виена, Лора Димова, Хелзинки, Севда Шкутова, Виена и т.н.
Димитър Карарусинов
Дирекция „Български общности и информационна дейност”
Снимка: Янко Тихов