КАЛЕЙДОСКОП

Българска просвета и духовност в Париж

14 юли 2016

 

26 юни 2016 г., Париж. Тържествено закриване на учебната година на училище "Кирил и Методий" и детска градина "Зайченцето бяло", гр. Париж   
 
Десетата учебна година на училище “Кирил и Методий” и на детска градина “Зайченцето бяло” в Париж завършва. Всеки наш празник вече е бил празнуван 10 пъти. След 10 години от живота на едно училище може без пресилване да се говори за традиции. Това са основите, които го изграждат, това са символите, заредени със смисъл, еднозначен за всички, това са спойките на градежа.
 
Всички ги знаем и ги очакваме и дори когато бялата роза подарена от първолак на всеки зрелостник липсва, защото не сме смогнали или пък, както тази година, се е оказала червена, тя все пак е “бяла“, защото това е символът и традицията, които сме създали – тези, които го “родиха” и тези, които го държахме за ръка, докато прохождаше.
 
На всеки празник се заричам, че това ще бъде последното комюнике, което ще напиша, защото след толкова години един непрофесионалист, който пише само заради личния си възторг от случилото се, губи възторга си, а с него и думите, в които може да го облече. Когато спреш да плачеш, спри да пишеш! Спирането се отлага и този път.
 
Какво се случи днес? Освен децата, които бяха повече на брой и все по- ентусиазирани. Освен програмата, която е все по-стегната и по-забавна. Освен бюфета, осигурен от родителите. Освен прекрасната актриса Наталия Дончева, която ни гостуваше. Освен ритуалната смяна на знаменосци. Освен ведрите учителки. Освен усмихнатите родители. Освен красивите салони и градина на посолството ни. Освен розите и шампанското за зрелостниците. Освен много силните думи, които чухме.
 
Това, което беше по-различно, изненадващо и понесе всички ни на крила и ни разплака, бяха сбогуването и благодарностите на зрелостниците. Думите, които изрекоха за любимото училище, за най-прекрасната учителка на света (Румяна Шибилева), сълзите, които неумело преглъщаха, филмчето, което Виктор беше направил за своите 10 години вплетени в 10-те години на училището, нямат цена и не могат да се разкажат...
Боряна Евтимова, Париж
www.languebulgare.fr