КАЛЕЙДОСКОП

От Нидерландия. Почит към учителя. Моята благодарност

06 юли 2016

 

 
…Очите на мама се насълзиха. Тя ме прегърна и ми каза, че където и да живеем, в която и част на света да сме, ние винаги ще бъдем българи и трябва да съхраним родния си език.
 
Разказ на Дамян, български ученик в Българското училище „Св. Св. Кирил и Методий”в Лайден, Нидерландия
 
Моята благодарност
 
 
       Преди да благодаря на Българското училище „Св. Св. Кирил и Методий” в Лайден, Нидерландия и на моите учители, искам да се върна 7 години назад и да ви разкажа накратко - как и защо започнах да уча в нашето училище.
 
Бях на 8 години, когато дойдох да живея със семейството си в Нидерландия. Бях завършил 1 клас. Можех само да пиша и чета на български език. През септември 2009г. започнах обучението си в английското училище и на четвъртия месец от началото на учебната година един ден, разказвайки на мама как е преминал денят ми в училище забелязах, че някои български думи ми убягват. Трудно ми беше да кажа това, което исках и пожелах да довърша разказа си на английски език.
 
Тогава мама се изненада. Не можеше да повярва, че аз за толкова кратко време съм започнал да забравям българския език. Бях ходил само 4 месеца в другото училище и вече трудно завършвах изреченията си на родния език.
 
Очите на мама се насълзиха. Тя ме прегърна и ми каза, че където и да живеем, в която и част на света да сме, ние винаги ще бъдем българи и трябва да съхраним родния си език. За да знаем корените си, да можем да общуваме с нашите близки и приятели в България на родния език. Да запазим българските традиции и обичаи. Да се гордеем, че сме българи.
 
Мама още същия ден потърси в Интернет дали има училище в Холандия, в което да се изучава български език и литература, и откри Българското училище в Лайден.
 
И така, от 2009 г. вече 7 години аз го посещавам.
 
Признавам си, имал съм своите трудни моменти. Мислил съм, че няма да се справя. Понякога материалът ми е бил труден, не ми е стигало винаги времето да напиша навреме домашните си, но моите родители винаги ме окуражаваха и подкрепяха. Мама винаги ми казваше, че един ден, когато порасна ще и бъда благодарен, че ме е записала да уча в Българското училище. Ще се радвам, че мога да чета и пиша на български език, и няма да се чувствам чужденец в моята Родина.
 
След години, аз наистина го осъзнах. Когато се срещам с други българи в Холандия или когато се връщам в България, хората ми казват, че говоря много добре български език за дете, което живее от малко в
чужбина. Изненадват се, че знам важни личности от нашата история като Ботев, Левски… и познавам българските автори - Вазов, Йовков, Елин Пелин, Радичков и др., и техните произведения. Изненадват се, че знам за забележителностите на България…
 
В тези моменти аз винаги се чувствам горд от това, защото постигнах  тези знания с много труд и постоянство.
 
Искам да благодаря на Българското училище в Лайден затова, че съхраних и развих своите знания за българския език, българска литература, история, география, фолклор, традиции и обичаи.
 
Благодаря на всички мои учители през годините в Българското училище - за техния труд, всеотдайност и търпение.
 
Благодаря за всички спомени, свързани с прекрасните Коледни тържества, работилници за мартеници, тържества за трети март, чествания за 24 май, тържествата за рождените ни дни.
 
И на последно място - благодаря на моите родители, че почти всяка събота намираха време да ме доведат и винаги ми помагаха, когато имах нужда в подготовката за училище.
 
Днес е последния ми учебен ден тук, в нашето Българско училище и ще получа свидетелство за завършен осми клас. Тръгвам си с тъга, но едновременно с това и с удовлетворение от постигнатите знания и резултати. От прекрасните мигове изживени тук и създадените приятелства, които се надявам, че ще ми останат за цял живот.
 
 
ДАМЯН ПОПОВ, 8 клас
Българско училище „Св. Св. Кирил и Методий”, Лайден, Нидерландия
 
Снимка: училището в Лайден, Нидерландия
архив