ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Андрей Райчев: Поразен съм, че гърците проявиха повече мъдрост от британците

05 юли 2016

 

Нашият интерес е да бъдем в този западен съюз и само губим от отслабването му, казва социологът
- Дълга серия от самовнушения вкара британците в капан
- Great Britain ще стане Middle Britain, ако Шотландия излезе
- Българите са стара мъдра нация, патила страшно много от геополитика
- В крайна сметка страхът от мигрантите ли доведе до този изход във Великобритания, г-н Райчев?
- Не. Британците с глупостта, която правят в момента, плащат за много дълга серия от самоилюзии и самовнушения. Политици, журналисти, различни активисти много дълго внушаваха на Англия чувство за уникалност, че правят услуга на Европа, че са в нея. Резултатът от референдума е логично продължение на това, че обучиха хората, че Великобритания губи от Европа. Че ЕС е една остаряла формула, че те са велики, че могат без нас. Тук влизат измишльотините за българските и румънските имигранти, които ги заливат, за това, че дават нахалост пари, и т.н.
А всички експерти им вещаеха негативен резултат, който скоро ще изпитат на гърба си.
Но прекалено силна беше тази ода на величието, на самовлюбването, на илюзията, че ни правят услуга.
И капанът щракна
- за излизане от ЕС гласуваха половината от британците, а дори повече от половината англичани, защото в Шотландия и Северна Ирландия гласуваха “за” Европа.
Навремето Конфуций е казал, че има три начина човек да се учи - чрез размишления, чрез подражание и от опит. Последният е най-скъпият начин. Британците имаха много време да мислят, не искат да се учат чрез подражание, защото са велики и сега ще се научат от опит. И ще им се случи
да бъдат
опитни зайци -
излизането от Европа трябва да се опита, разбира се, но върху страна, за която не ти е жал.
Моята прогноза е, че в крайна сметка ще се наредят на опашката и ще трябва да чукат пак на същата врата - дайте да продаваме и т.н. И вероятно ще го получат, но без привилегии. А те бяха глезеното дете на Европа, разрешаваха им се неща, които не се разрешават на никой, дори на най-бедните страни. И сега ги загубиха.
Поразен съм, впрочем, че гърците проявиха по-голяма мъдрост от британците. Те имаха много повече причини - и емоционални, и други, да направят тази глупост - да хлопнат вратата и да се разведат. Но те се сдържаха, едва-едва, но се сдържаха. А
британците
едва-едва, но
не се сдържаха
- При бъдещото излизане на Великобритания от ЕС...
- Не на Великобритания, защото Шотландия няма да излезе, тя ще се отдели и няма да е много велика Британия. Няма да е Great, а Middle Britain. И няма да е United Kingdom, а Devided Kingdom.
- Но след това излизане колко различен ще е ЕС? Какъв е пътят оттук нататък пред Евросъюза?
- ЕС има голям проблем и британският случай трябва да ни подсети, че е време да го решим. Европа много отдавна е повече от това, което беше замислила, и все още е много по-малко от това, което трябва. Замисълът бе за един голям супермаркет, в който страните търгуват, чувстват се добре и т.н. Интеграцията достигна много по-високи нива - единно законодателство, единна валута, опити за единна външна политика и единна армия. Но всичко това изисква централизация. Т.е.
ние вече не сме
супермаркет,
но още не сме
федерация
Трябва да се направят още крачки. Или да се върнем на старото - тогава просто Европа ще бъде един придатък на САЩ. Това също е вариант, но просто ще е жалко за един възможен гениален замисъл - да направим уникален съюз, доброволна федерация.
Референдумите за оставане в ЕС впрочем съвсем не приличат на референдумите за национално обособяване. Примерно в Южен Судан се събраха и 99% казаха: ние сме отделна нация от Северен Судан, защото сме християни и не сме араби. Британският референдум беше не за миналото, а за бъдещето - как ще живеем? И британците избраха да имат самостоятелно бъдеще. Повечето експерти им казаха - не можете, защото сте една малка страна в огромен свят. Но британците
имат чувството,
че са огромна
страна в
непрекъснато
използващ
ги свят
Което е илюзия…
А главният извод за Европа е, че не можем да се управляваме вън от някаква изборна власт. Властта трябва да се избира, а не да се договаря. Сегашната власт в Брюксел се държи толкова неадекватно, толкова обтекаемо не защото хората там са политически бездария, а защото им липсва сила - те не са избрани. Ако искаме да видим в Брюксел истински силна власт, ние, половин милиард европейци, трябва да им я дадем, като ги избираме. Накъсо казано - трябва ни избран президент, обща войска и обща полиция.
- Вече се заговори от националистически партии в други европейски страни за аналогични референдуми, възможно ли е да се стигне до ефекта на доминото и до още сепаратизъм?
- Не ми се вярва. Франция например, ако остане без Германия, ще се окаже в положение на страна с огромни дългове и без силно производство. По този повод в туитър се появи чудесен виц, че накрая в Европа ще останат само
България и
Румъния, защото
не могат да
покрият
критериите за
излизане
от Евросъюза.
- Всъщност какво губи България от излизането на Великобритания?
- България губи въобще от отслабването на европейския проект. Има вариант, разбира се, при който източноевропейците стават просто съюзници на САЩ и търпят Европа заради НАТО. Но за нас точно европейският проект е идеален, защото това е някакъв баланс между Изтока и Запада, а ние сме на границата. Ако погледнете историята на България, ще видите през последните 1300 г. процес на балансиране/дебалансиране между Изтока и Запада. А през последните 100 г. съвсем конкретно между Запада и Русия. Всеки път, когато има разтърсване на нашия политически живот, то е винаги обръщане по тоя показател. Тоест
ние сме крайно
заинтересовани
да бъдем в този
западен съюз,
защото той дава някаква стабилност. Европа излъчва огромно магнитно поле, което стабилизира страната, води я нагоре. Замислете се какво би станало, ако България напусне Европа. Ще настъпи мутризация за месеци.
Европа беше свещена крава в първите години на нашия преход. С влизането в ЕС в края на прехода се появиха цели партии, които казаха: стига с тая Европа. Но българите са стара мъдра нация, страшно много патила от геополитически сътресения. И добре знае, че всяко преминаване в друг статус, всяка смяна на геополитическото партньорство е по-тежко от всяко геополитическо партньорство. Самата смяна има огромна цена…
CV
l Роден на 5 август 1955 г. в София
l Завършил е философия и социология в СУ
l Бил е директор на Института за изследване на младежта. Основател и директор на НЦИОМ през 1990 г.
l През 1991 г. започва да развива агенцията BBSS Gallup
l Автор е на десетки социологически студии, както и на книгата за прехода “Какво се случи” в съавторство с Кънчо Стойчев
l Женен. Има 4 дъщери
Със социолога Андрей Райчев разговаря Юри Велeв
Незначителни съкращения
www.24chasa.bg/mnenia/article/5603090