ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Харалан Александров: Децата днес си мислят, че знанието върви в пакет с новия айфон

23 юни 2016

 

 
Инвестицията в образование все по-малко гарантира социален успех - вижте с колко образовани пролетарии сме заобиколени
Със социалния антрополог Харалан Александров разговаря Мила Гешакова
 
- Как обяснявате рекордния брой двойки на матурите за 7-и клас, г-н Александров?
- С разминаването на образователните стандарти и интереса на учениците към учебната материя. В един свят, преситен с информация и достъпно знание, учениците все по-малко се вълнуват от това, което им предлага формалното образование. Не мисля, че интересът към знанието е изчезнал, но със сигурност дисциплината и усилието, които са необходими за успешно явяване на изпити, не са част от културата на това поколение.
- Коя е причината?
- На първо място достъпността на информацията през интернет и социалните мрежи. Подрастващите са развили едно безгрижно и доста безотговорно отношение към ученето, защото благодарение на новите технологии вярват, че
владеят знанието,
че то е на един
клик разстояние
Усилието да дисциплинираш ума си, да запаметяваш факти и теории и да правиш връзка между тях е изоставено като ненужно от поколението, което израства потопено в океан от информация. Хедонистичната потребителска култура на нашето време променя цялостното отношение към знанието: то не се мисли като нещо, което придобиваш с цената на инвестирано време и усилия, а като нещо, което се дава наготово, върви в пакет с новия ти айфон. При това младите нямат респект към формални авторитети, каквито са учителите, защото виждат колко безпомощни и корумпирани са институциите. Оценката и одобрението на учителите вече не се ценят. В този контекст изпитът е просто досадно препятствие, което трябва да бъде преодоляно възможно най-лесно - например като препишеш.
- Кое тогава ценят младите?
- Например да инвестираш в тялото си, като се татуираш или ходиш на фитнес, защото разкрасеното тяло се излага на показ и носи социален престиж, докато знанието не се вижда. Това, което българската образователна система изисква от младите - да решаваш сложни задачи и да запаметяваш интерпретации на литературни произведения - далеч не е толкова престижно в младежките субкултури, колкото да имаш плочки на корема или секси тату. Освен това турбулентната икономика на кризисния капитализъм, в която това поколение е обречено да живее, не възнаграждава класическата образованост, а съвсем други качества - например способността да рискуваш, да визимаш интуитивни решения и агресивно да се себепромотираш.
- Падна митът, че децата са апатични, че не четат и не се интересуват от заобикалящия ги свят. Кое ги отблъсква от знанието?
- Разбира се, че
не са апатични
- по-скоро са
невротични и
хиперактивни
И, разбира се, че се интересуват от света, просто този свят, от който те се интересуват, не е онзи, за който ги подготвя българското образование. С какви аргументи например ще накараме младите да четат “Гераците” вместо “Игра на тронове”, след като второто произведение очевидно описва по-добре от първото обществото, в което живеят? Същото се отнася и за математиката. Всички са наясно, че това как ще се справиш на матурата, отдавна не е атестат за това как ще се справиш в живота.
- Жалим учениците, жалим учителите, корим министерските експерти, а когато нещо тръгне да се променя в училище - вой до небесата! Как да се излезе от тази ситуация?
- Преди да потърсим изход, трябва да се опитаме да разберем какво се случва. Според мен българското образование отказва да се променя, защото същинската задача, с която е натоварено от обществото,
не е да образова,
а да поддържа
застрашената
национална
и социална
идентичност
Затова индоктринирането на младите в “правилния” исторически канон е по-важно от разбирането на съвременния свят, затова опазването на “турското робство” е по-важно от развиването на критични умове.
- Впрочем анализатори смятат, че причина за бума на двойките на тазгодишните матури в 7-и клас са драконовските мерки срещу преписвачите.
- Драконовските мерки срещу преписвачите са типична свръхреакция на една администрация, която не разполага с друг механизъм за справяне със собствените си провали освен репресията. Прибягването до безсмислена и показна репресия е дълбоко заложен рефрекс на тоталитарната култура, която българските институции възпроизвеждат повече от четвърт век след формалната отмяна на тоталитарния режим. Държим се така, сякаш децата са тежки престъпници - следим ги с камери, с квестори, не отлепяме поглед от мониторите. Убеден съм, че ако не бяха подложени на масирано наблюдение, контрол и наплашване, сегашните седмокласници щяха да вържат тройките. Несекващият български вопъл, че живеем в лош свят, винаги завършва с
настояване за
повече репресия
- искаме повече забрани, повече полицаи, по-свирепа прокуратура, повече хора в затвора, пр., и властта демократично откликва на това искане. Какво друго да прави - ние като общност не знаем как да се справим с проблемите, знаем само, че ако си на власт, трябва да наплашиш всички... А това е дълбоко непродуктивно, защото природата на престъпността е в отношенията между хората и в провала на етичната регулация, а не в липсата на наказателна репресия.
- В мрежата мнозина обобщават печалните резултати от матурите освен с мерките срещу преписвачите, зле написаните учебници и претоварените програми, и с коментара: “Караме децата да учат от всичко по малко, а после се чудим защо не стават за нищо”. Този тип образование грешка ли е?
- Не мисля. Да се учи от всичко по малко, е много добро начало за едно либерално образование, което след това може да бъде надграждано в различни посоки. Аз самият съм получил такова образование и продължавам да надграждам в областите, към които развих траен интерес. Друг въпрос е, че в епоха на задълбочаваща се специализация енциклопедичната образованост се превръща в
аристократично хоби,
достъпно за малцина. Между другото, императивът за образованието като условие за социално израстване е характеристика на средните класи. На елитите не им се налага да го правят - техният статус е гарантиран, защото са родени богати и най-вероятно такива ще си останат. А гетото по дефиниция няма интерес към образованието. В този смисъл отказът от учене може да бъде разглеждан като симптом на упадъка на средната класа. В свят на нарастваща икономическа непредсказуемост и задълбочаващи се неравенства инвестицията в образование все по-малко е гаранция за социален успех - около нас е пълно с образовани пролетарии. Разколебана е самата идея за успеха, който се постига чрез образование, усилена работа, спазване на правилата и гражданско участие - нормата, поддържана в модерните общества от средна класа, която впрочем е носител на либералните ценности и е истинският гарант за демокрацията. Залезът на средната класа и нейната вяра в прогреса е сред най-острите симптоми на глобалната криза.

- Тоест проблемът не е само в учебните програми и учебниците, а е по-дълбок?
- Да, защото образованието е дългосрочна инвестиция, а ние живеем все по-краткосрочно, без мисъл за бъдещето, в култура на бързо и хищно потребление, сякаш този свят ни е даден за еднократна употреба. Българското традиционно образование може да е консервативно, но е наследник на ренесансовите и просвещенските идеи за себеразвитие и себеусъвършенстване, които полагат основите на модерния свят. Макар и осакатен, този образователен идеал успя да оцелее дори при комунизма - “всестранно развитата личност”, която вдъхновяваше Людмила Живкова е далечен отзвук от ренесансовата идея за човека като автор на самия себе си. Според този възглед човекът е цивилизационно постижение - през целия си живот той се съревновава със себе си, стреми се да се себенадмогне, да открие най-доброто, на което е способен, и благодарение на тези усилия постига своята уникална идентичност и смисъла на своя живот. Такъв житейски проект изисква огромна дисциплина, постоянство, самовглъбеност, интровертност.

Възможен ли е такъв проект днес?
- Разбира се, но в културна опозиция. Днес
живеем в нарцистична
и безпаметна култура
на себепромотиране, а не на себеразвитие. Тя е ориентирана не към вътрешния свят на индивида, а навън, към мимолетните образи за себе си, които той произвежда и разпространява в опит да избяга от собствената си незначителност. Тази култура не цени колективните каузи и трайното обвързване в общности, тя насърчава повърхностното свързване в неустойчиви мрежи, отдадени на ексхибиционистично-воайорски наслаждения. Тъй като нямаш вътрешни опори и ориентири за собствената си стойност, трябва непрекъснато да привличаш вниманието към себе си и да получаваш доказателства, че си забелязан и харесван. Нищо чудно, че младите отделят повече време да си правят селфита и ди ги публикуват във фейсбук, отколкото да се образоват. Тази нагласа неизбежно заразява и политическия живот, в който успешният пиар става по-важен от доброто управление. Привидността, показността, външната форма изместват съдържанието. И това се превръща в изпитание не само за образователната система, но и за нашата крехка цивилизация.
Със социалния антрополог Харалан Александров разговаря Мила Гешакова
Незначителни съкращения
/www.24chasa.bg/mnenia/article/5586380