СРЕЩИ

Огнян Златев, ЕК: Мисията на европейските експерти не е да налагат изисквания „от горе”

08 юни 2016

 

Българската прокуратура съвсем ясно е посочила от какъв тип експертиза иска да почерпи опит
 
- Г-н Златев, пристигат четирима европейски прокурори по помощта, договорена с Европейската комисия за съдебната реформа в България. Бихте ли разказали по-подробно за мисията им?
- Eкспертната мисия е по покана на българската страна и произтича от една от препоръките от последния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка, който беше публикуван през януари т.г. - да се направи независим анализ на дейността на прокуратурата. Европейската комисия (ЕК) високо оценява оперативния дух на българската страна и че тя много бързо се организира и реагира и изпрати покана. Важно е да подчертаем, че тази експертна мисия е част от работата на една специализирана служба на ЕК - Служба за подкрепа на структурните реформи в страните членки. От нейните услуги могат да се възползват всички страни, не само България. Службата разполага с експерти във всякакви сектори. Ние говорим за правосъдие, но има страни членки, които търсят експертна помощ в областта примерно на икономика, пазара на труда и т.н.
По никакъв начин задачата на тази мисия не е да постави „от горе” някакви изисквания или допълнителни нови условия. Мандатът й и това, в което ще се изразява нейната дейност в България, е предварително съгласуван и той следва всъщност желанията и посочените нужди от българска страна.
 
- По различни програми в структурите на съдебната система и у нас и преди са работили експерти от ЕС. Кое е по-различното?
- По-различното е това, че експертите, които идват, са действащи магистрати, което пък е още едно доказателство за добронамереността и готовността на страните членки, където по една или друга причина има добре функциониращи съдебни системи, те да споделят своя конкретен опит от работата. За нас е важно, че това не са само добри пожелания, а е един делови разговор между колеги. В конкретния случай за прокуратурата - българската прокуратура е посочила съвсем ясно какви интереси има тя и от какъв тип експертиза би искала да почерпи опит. Така че всичко е съгласувано и водещата роля в тази мисия по отношение на работата на експертите и какво точно те ще правят е изцяло на българската страна.
 
 
- Веднага след като излезе докладът, имаше опасения от магистрати, че това би могло да е вид намеса в работата им. Как ще ги успокоите?
- Вече казах, но няма да се уморя да го повтарям, че тази експертна помощ е договорена и се случва по искането, желанието или поканата от българска страна. Тя е идентифицирала проблемните области. Факт е, че веднага след публикуването на доклада реакциите, които получихме от официалните български институции, бяха положителни и обективни. Беше ясно изразена политическата воля да се върви към ускоряване на реформите. По никакъв начин не става дума за някакво налагане на някакви дейности или действия, които да са в противоречие, от една страна, с разбиранията на нашите магистрати, от друга страна - с общите европейски принципи. Мандатът на експертите, тяхното задание всъщност е да следват нуждите, идентифицирани от българска страна.
 
- В момента се обсъждат поправките в Закона за съдебната власт, настъпиха промени във Висшия съдебен съвет (ВСС), който се раздели на две колегии, подготви се нов проект за антикорупционен закон. Имате ли коментар, доколкото тези теми бяха широко обсъдени в мониторинговия доклад?
- От гледна точка на ЕК ние приветстваме всички усилия, насочени към реформирането на съдебната система така, че да се постигнат целите на механизма за наблюдение и проверка. Разделянето на ВСС, приемането на изменения в основното законодателство на съдебната власт - това са безспорно стъпки, които комисията високо оценява и се надява да види резултатите от тяхното прилагане. Що се отнася до антикорупционното законодателство и работата по отношение на борбата с корупцията - да, бяхме свидетели, че през септември м.г. беше предложен проект, който не бе гласуван в пленарната зала, а сега в парламентарната комисия бе предложен друг вариант на това законодателство. За ЕК е от особено значение да види реални резултати в борбата с корупцията и в този смисъл поставянето на законодателна основа е един важен елемент. Не искам да се ангажирам с мнение за нещо, което очевидно е още в процес на обсъждане.
 
- Сигурно често ви задават въпроса, поставян на дискусиите на политици и в Брюксел, и у нас, кога е моментът да отпадне напълно Механизмът за сътрудничество и проверка към България и Румъния. Могат ли да настъпят някакви промени преди отпадането му, или той ще остане само за една от двете страни?
- Нека започна с това, че ние всички искаме да видим края на този механизъм. От страна на ЕК краят му ще означава, че България е изпълнила всички препоръки от докладите и е постигнала заложените в механизма критерии. И че както българската страна си е свършила своята работа, така и комисията е удовлетворена от постигнатите резултати. Знаете, че председателят на ЕК каза ясно и отчетливо, че неговата амбиция е да види края на този механизъм до края на този мандат на комисията.
Освен това трябва ясно да се каже, че е по-скоро плод на спекулации да се разглеждат България и Румъния едновременно. Критериите, по които се оценяват реформите в двете страни, са различни. Тях ги наблюдават по едни показатели, нас по други. Това е като да сравняваме круши и ябълки и не е коректно да се правят такива взаимовръзки. Съществуването на Механизма за сътрудничество и наблюдение е част от договора за присъединяване на двете страни към ЕС. С подписването му всяка от страните се е ангажирала с постигането на определени резултати.
Искам да повторя това, което миналата седмица каза главният прокурор Сотир Цацаров след срещите, които е имал в Брюксел - това, че в този механизъм първата дума е сътрудничество. Тоест той не е инструмент за натиск върху България или Румъния, а по-скоро дава възможности и на двете страни да се възползват от опита и експертизата на европейските институции, за да могат да постигна по-бързо напредък. В конкретния случай - в сектора на правосъдието.
 
- Как ще коментирате споразумението между ЕС и Турция, доколкото въпросът за миграцията засяга пряко и нашата страна?
- Споразумението е най-доброто, което можем да имаме в този момент. То отчита интересите и на двете страни - от едната страна ЕС като единен организъм, от друга - на Турция, и следва да се изпълнява. За него в европейските институции няма план Б, нито се обсъжда въпросът какво ще се случи, ако… Благодарение на споразумението на втория месец след неговото подписване виждаме съвсем реални факти. Най-важният от тях е, че броят на нелегалните бежанци и мигранти (необходимо е да правим разлика между бежанци от гражданската война и мигранти, които в основната си част са икономически мигранти) е намалял драстично. Така че за нас като граждани на България, която е страна на предната линия, е от особено значение нашата граница де е сигурна и да не бъдем изправени пред такъв натиск.
Другата основна цел на споразумението беше да се разбие бизнес моделът, по който работят трафикантите на хора. Предизвикателствата, с които в момента имаме да се справяме, са две. Едното е, че все още една голяма група от 46 хиляди бежанци е на територията на Гърция и има сериозни затруднения при предоставянето на що-годе нормални условия за живот. А другото - че страните членки на ЕС по-сериозно трябва да изпълнят своите ангажименти, свързани с разселването на тези бежанци. От март насам, когато бе подписано споразумението, беше поставено като ориентир до средата на май да бъдат разселени 20 хиляди бежанци. За съжаление към настоящия момент този брой е хиляда и петстотин, като основната част от тях са в Швеция и Германия. Много причини могат да се изтъкнат защо е така, но преди дни комисарят Аврамопулос призова страните членки да засилят темпа на изпълнението на своите ангажименти и този процес да се ускори.
 
- Има брожение в Европа, което вече достига и до България, против търговското споразумение ТТИП със САЩ. Смятате ли, че към момента то представлява някаква разделителна линия между страните от ЕС?
- Ние разглеждаме това споразумение като една изключително добра възможност за допълнителен импулс на европейската икономика, което ще доведе до създаването на нови работни места и до така необходимия растеж на всички страни членки. Консервативните предвиждания сочат, че през следващите 30-40 години 90% от ръста в световната икономика ще бъде в райони извън Европа. В този смисъл начинът част от този ръст да достигне и да европейските граждани е свободната търговия. За това е добре да имаме ясно договорени и сключени споразумения с нашите основни големи търговски партньори. А в отговор на острите му критици трябва да е ясно, че споразумението е в процес на договаряне и още не е финализирано. Така че са спекулации да се говори какво ще стане през тази или следващата година. Нека да приключи процесът на изчистването на всякакви неясноти и тогава вече да говорим, когато имаме споразумението в готов вид.
Искам да уверя всички български граждани, че интересът на всеки един европейски гражданин е поставен на първо място. Никой няма да предприема стъпки, с които да бъдат накърнени здравето или икономическият интерес или какъвто и да е друг интерес на европейския гражданин. Нашите стандарти примерно за безопасност на храни или за екологични норми са сред най-високите, ако не и най-високите в света. Няма да отстъпим и няма да търсим компромис с тези стандарти. Благото на гражданите на ЕС, в това число и на българите, е най-висша ценност и всички институции на ЕС работят в тази посока. Процесът на договарянето е изключително прозрачен. Дадена е възможност на членове на Европейския парламент да се запознават с документацията и позицията на двете страни. Разбира се, както във всяко едно споразумение, има някои конфиденциални клаузи, но интересът на всички европейски граждани ще бъде защитен. Това споразумение така или иначе трябва да мине през три степени на ратификация - Европейският съвет трябва да го приеме, след това Европейският парламент трябва да го одобри и накрая националните парламенти да го ратифицират. Това са политиците, които са избирани като ръководители на своите страни, като депутати от Европейския и от националните парламенти, така че гаранцията, че няма да бъде направено нещо в разрез с интересите на европейските граждани, е изключително висока.
 
С Огнян Златев, ръководител на представителството на ЕК в България, разговаря Цветан Гемишев
 
 
Визитка
Огнян Златев е ръководител на Представителството на Европейската комисия (ЕК) в България от 1 май 2013 г. Започва да работи в ЕК през 2011 г. в Брюксел като началник на отдел "Комуникации" в Генералната дирекция по трудова заетост, социално включване и социални въпроси. Завършил е класическа филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и има допълнителна квалификация по политически и стратегически комуникации. Възпитаник е на първия випуск на Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) "Константин Кирил Философ".
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5527488