КАЛЕЙДОСКОП

24 май празнуват във Виена

01 юни 2016

 

 
Нашият 24 май отпразнувахме в неделя, 22 май.
 
Прекрасен ден, слънчев и топъл, носещ уханието на акация и липа, на радостното усещане за красотата на празника и пълнотата на сърцата с доброта, надежда и вяра!
 
Поредната празнична програма на учениците от Българското училище "Св.св.Кирил и Методий" - Виена.
 
Но сякаш по-хубава, по-радостна, по- шумна и цветна.
 
Припряният стрес на началото, звуците на химна "Върви, народе възродени..." и пъстрата, шумна и празнично настроена вихрушка от тичащи, смеещи се и очакващи магията на празничното българи в сърцето на австрийската столица. И където погледнеш - цветя, цветя, цветя! Градините на Виена са се преселили в двора и залата на Българския културен институт "Дом Витгенщайн". Първата спирка е паметникът на Светите братя Кирил и Методий. Поднасяме цветя, свеждаме за миг глави, правим снимки за спомен (нищо, че имаме същите от миналата година) - искаме да запазим завинаги този щастлив български миг в душите си. Защо българинът да не е винаги усмихнат от съдружие!?
 
Тази година откриваме склуптурата на Андрей Врабчев, представящ сътворението на глаголицата пространството - една малка планета в космоса на човечеството.
 
А залата ни очаква. Започва програмата на учениците от Българското училище. Тази година тя е под надслов "Успяваме заедно".
 
Откриват я прекрасните танцьори от "Щарено чорапче" със завладяващия си танц. След тях излизат малките "Моливковци". Всеки носи своя малък музикален инструмент и гордо пеят песничката "В понеделник".
 
След това посрещат Випуск 2016.
 
Всеки випуск оставя своя печат в историята на училището.
 
Всеки випуск носи нещо свое, неповторимо, незабравимо.
 
Независимо че се повтаря всяка година, този специален ден е вълнуващ и винаги различен.
 
Със смях през сълзи изпращаме нашите абитуренти - амбиционни, упорити и способни млади хора, които преодоляха всички трудности, и поемат безстрашно по своя път, чертаейки своето бъдеще на юристи и търговци. 
 
Вярвам, че един ден те ще осъществят мечтите си и ще построят един по-красив и справедлив свят.
 
Време е да се разделя и с Випуск 2016!
 
Надявам се, че ги научих с дух и светлина
 
на разум, мъдрост и човещина.
 
Желая им горещо
 
щом ги срещне утре изгрев нов,
 
път поели към света, да запазят
 
в сърцата си гордостта,
 
вярата
 
и любовта към рода си български!
 
И където и да идат след това,
 
докрай да пазят тез слова,
 
що с обич влагам в техните сърца!
 
Защото те са моите деца!
 
И колкото и да се старая да не се поддавам на емоциите, сълзите ми сами напират в очите ми. И ... думите не стигат да опиша чувствата си, които ме заливат, когато моите ученици изразяват на чист български език своята благодарност към училището, към своите преподаватели, към мене...
 
Трогват ме до дъното на душата ми с плакета, който ми връчват. Думите засядат в гърлото ми и едва успявам да прошептя "Благодаря"! ...
 
Идва ред и на първолаците да покажат какво са научили. Стихове, песни!Програмата им завършва с поетичния танц "Планета" ! В този момент имам чувството, че мога да прегърна цялата земя.
 
Благодаря на съдбата, че ме направи учител и ме дари с толкова неподправена емоция и вълнения.
 
Светлините изгасват. Завесата постепенно се отваря и на сцената оживява познатата ни приказка "Червената шапчица". Малко по-различна, малко по-интересна и с много музика и песни. Всички са притихнали и следят гладния Вълчо и хитрата Лисанка, която разказва историята на малката Червена шапчица, тръгнала да носи на болната си баба кошничка с храна. Но забравя заръката на добрата си майка да върви само по "правата пътечка" ...
 
Забележително и как децата заживяват с ролите си и се превръщат в истински артисти, и ни прави съпричастни към магията на театъра.
 
Днес празнуваме нашия 24 май - денят на Светите братя Кирил и Методий. Денят, в който вием венци и кичим ликовете им и отново утрото събужда деня с химна “Върви,от народе възродени…”
 
Професията ми на учител ме държи все така дълбоко свързана с този празник. С тази връзка искам да овържа и моите деца тук, на чуждата земя. Искам да знаят род и родина, искам да говорят, да пеят, да се смеят на български език...
 
 
 
д-р Ирина Ботева-Владикова
 
учител и директор
 
БУ "Св.св.Кирил и Методий" - Виена