СРЕЩИ

Симеон Дянков: Инвестирайте в регионите

05 май 2016

 

 
Само силна свободна икономика ще върне младите от чужбина, казва Симеон Дянков
 
С икономиста  Симeон Дянков, екс вицепремиер, разговаря Екатерина Николова
 Г-н Дянков, какви са прогнозите ви за европейската икономика тази година?
- Европейската икономика върви нагоре и 2016 се очертава като по-добра от всички години след 2008. Очаквам около 2% растеж, при това равнопоставено и в Източна, и в Западна Европа. В държави като Ирландия и Румъния се очаква ръст около 4%. За първи път виждаме, че и в Южна Европа - Португалия и Испания, също се очаква икономически растеж с около 3%. С изключение на Финландия няма други държави, за които се предвижда да са в рецесия през тази година.
 
- Възможното излизане на Великобритания от Европейския съюз би ли повлияло на този ръст?
- Донякъде вече влияе, и то заради несигурността, която темата дава върху общата финансова и икономическа политика на ЕС. Комисарят по финансовите пазари е британец и активно се занимава, от една страна, с общия финансов пазар, а от друга страна, е част от екипа, който убеждава сънародниците му в ползите от оставането на страната в ЕС.
 
- Каква е прогнозата ви за референдума във Великобритания?
- Убеден към, че резултатът ще е за оставане в ЕС. Но този вид дискусия ще се окаже полезна не само във Великобритания, но и в други държави. Защото междувременно Великобритания се старае да въведе в рамките на целия ЕС законодателство, което да спомага за бъдещия растеж. Макар че няколко месеца ще са трудни и ще има несигурност на финансовите пазари и в реалната икономика, след референдума ще се усети положителен резултат.
 
- Другото голямо предизвикателство пред европейската икономика е бежанската криза. Възможно ли е тя да стопира общия процес на икономически растеж?
- Това вече дава отражение. В държави като Гърция, Австрия, Германия, дори в България, се харчи значително повече от прогнозните разходи за овладяване на кризата с бежанците. Все още не виждаме отрицателни ефекти върху общата икономика и не смятам, че ще има такива. В историята на Европа е имало и други големи бежански вълни. Резултатът е бил последващ икономически растеж. В момента обаче политиката е на преден план. И затова не виждаме икономическите възможности.
 
- Как общата тенденция за повишаване на икономическия ръст в Европа се отразява на България?
- Влияе благоприятно. Износът ни за ЕС расте. Последната прогноза на Европейската комисия е за 1.5% ръст в България през 2016 г. Смятам, че растежът ще е по-голям - около 2,5%, може да достигне и 3%. И тъй като прогнозите за Румъния, Унгария, Словакия, Полша са по-добри, трябва още доста да работим.
 
- Но икономическото министерство вече отчете миналия месец рекорден растеж - 3%. Това даде основание на много икономисти в България да смятат, че целта на премиера Бойко Борисов и кабинета за 4-4,5% ръст до края на годината е реалистична.
- Не смятам, че ще стигнем до 4-4,5%. Тази година няма да го има силния ефект от европейските фондове, като с приключването на първия програмен период през 2015 г. Но в същото време ниските цени на горивата ще влияят положително. Оптимист съм, че ще надминем прогнозата на ЕК от 1,5%.
 
- На какво трябва да заложим, за да се гарантира по-големият икономически растеж?
- Вече не можем да разчитаме основно на големите инфраструктурни проекти, които се правят на централно ниво. Те безспорно са успешни и дават принос към растежа. Но тази година и в бъдеще трябва да се насочат усилията за развитието по региони. По-големите общини трябва да мислят как местната икономика да расте по-бързо на база на изградената вече инфраструктура.
 
- Бихте ли дал пример?
- Община Пловдив. Благодарение на няколко големи инфраструктурни обекта, направени главно от държавата с европейски средства, Пловдив вече има много по-добри възможности за икономическо развитие. Там безработицата е по-ниска и общината работи добре за привличане на нови инвестиции в няколко сектора.
 
- Премиерът призова бизнеса да не разчита само на обществени поръчки, а да инвестира. Има ли достатъчно сигурност в икономиката, за да инвестират големите компании у нас?
- Условията за това ги има. Европейската икономика върви нагоре, а ние успяхме да запазим през всичките години на криза данъчната си система. Ниските данъци са условие за привличане на инвестиции. Друго условие е инфраструктурата, а ние вече имаме много по-добра. Затова смятам, че следващият етап на икономическа политика е да се погледне къде има възможност за регионално развитие. Да се прецени къде по-рано това не се е случвало, защото е липсвала добра инфраструктура. Магистрала "Тракия" дава огромни възможности за градовете около нея и ефектът вече се вижда. Споменахме Пловдив. В Стара Загора също виждаме доста по-висок икономически ръст спрямо останалите общини.
 
- Къде другаде в страната има възможности за регионален икономически растеж?
- С Дунав мост 2 очаквам тази и следващата година да видим около Видин началото на много по-големи проекти в реалната икономика. Също така и на юг, по границата ни с Гърция. Гръцкият бизнес, главно в производството, продължава да гледа към нашите региони, особено Благоевградския.
 
- Инициативата за развитие на регионалната икономика чия трябва да бъде - на кметовете или на държавата?
- Трябва да дойде на първо място от кметовете. Добре, че в повечето големи общини вече имаме кметове втори мандат - Пловдив, Стара Загора, Варна, Русе. Те вече са натрупали опит. Но голяма роля трябва да има и икономическото министерство. То трябва да гледа какви големи инфраструктурни проекти предстоят и да се мисли отсега за регионално развитие около тях. Примерът е магистрала "Хемус". Тя ще даде тласък на икономиката в Северна България - Плевен, Търново, Ловеч, с поне 2-3 процентни пункта. И централната администрация трябва отсега да работи с общините за местните проекти, които ще се развиват, когато новата инфраструктура бъде готова.
 
- Опозицията отново поиска отпадане на плоския данък. В началото на годината пък вие сам прогнозирахте, че може да се наложи промяна в данъците, ако няма реформи и растеж. Какво имахте предвид, необходимо ли е да се коригират данъци и кои?
- Плоският данък категорично не бива да се пипа. Всички по света трябва да знаят, че България има ниски данъци и води последователна политика за запазването им. Иначе във времето - 3 до 5 години, може да се мисли за промени в данъчната политика, но в друга посока. Аз по-скоро бих мислил за намаляване на данъците върху труда.
 
- Осигуровките ли имате предвид?
- Да. Социалните осигуровки в Европа като цяло са по-високи от тези в Азия и Съединените щати. Трябва да се върви към данъчна система в България, където осигуровките да се намаляват и да се мисли как това евентуално може да се компенсира с непреки данъци - ДДС или акцизи. Пак повтарям - без да се пипа плоският данък.
 
- Как ще коментирате политиката на правителството по отношение управлението на дълга?
- Напоследък много се говори за увеличаването на дълга. Наистина той се удвои спрямо 2010-2011 г. От друга страна, това е главно заради банкрута на КТБ, който глътна много държавни пари. Спрямо други държави България все още стои добре като ниво на публичния дълг. Проблемът не е толкова във фискалната ни политика, а в намирането на по-добра икономическа политика, така че растежът да води към по-благоприятно съотношение на дълг към БВП.
 
- През есента излиза третата ви книга. Тя е в съавторство с известния шведски икономист Андерс Аслунд и е за икономическите предизвикателства в Европа. Кои са те?
- Двете основни предизвикателства, които разглеждаме в книгата, са недостатъчните иновации в европейската икономика спрямо конкурентите ни от Америка и Азия и застаряването на Европа. Даваме много анализи и нови данни по отрасли как Европа, с изключение на няколко сектора, изостава значително в иновациите през последните 15 години. Един от примерите е как се финансират иновациите в Европа. Нова фирма, занимаваща се с иновативна дейност в IT сектора, биомедицината или социалните медии, в САЩ ще получи 50 пъти по-голямо финансиране, отколкото в Европа. Дори в Азия същата тази хипотетична фирма получава около 20 пъти повече финансиране. Финансовият пазар в Европа все още не е така организиран, че да подпомага иновациите. И това е още един от примерите как темата за Брекзита забавя развитието в Европа. Защото хората, които трябва да се занимават с развитието на общия финансов пазар, в момента се занимават само с това да обясняват плюсовете за Великобритания от оставането й в ЕС.
 
- Какви са анализите ви за демографската криза?
- В книгата разглеждаме пазара на труда и фактът, че не само в България, но и в цяла Европа трудоспособното население застарява. Показваме данни, според които през 2030 г. в Европа няма да достигат около 20 милиона работници дори и да приемем, че мигрантите, които в момента влизат, по някакъв начин ще станат част от трудовия пазар. Това означава в следващите години много по-бързо да се приемат технологии, които да са по-капиталоустойчиви и да не зависят от толкова много работна ръка. Или обратно, да привлечем много повече хора, които сега не работят в Европа, за да влязат в пазара на труда.
 
- Демографската криза е проблем за България от години, който не може да намери свое решение. Всяка партия, всяка власт иска да връща българите от чужбина. последният пример беше новото сдружение "Милениум" на Симеон Сакскобургготски преди десетина дни. Има ли въобще формула, по която младите хора, които учат в Европа, да се върнат и да станат част от българския трудов пазар?
- Да, има - в Словакия. В последните години тя успява да постига положителен баланс на годишна основа - повече хора влизат в пазара на труда, отколкото излизат. В нашата книга показваме как до 2000-2001 г. в Словакия има същата тенденция като в България. Много млади хора излизат, не само на Запад, но и към съседна Чехия, където им е по-лесно да работят. Но когато словашката икономика тръгва нагоре (тази година там се очаква 3,5% ръст), вълната се обръща. И повече хора влизат в Словакия, отколкото излизат. Така че - да, възможно е. Страна, не толкова различна от България, показва, че благодарение на по-добри икономически политики, може да се обърне негативната тенденция. В допълнение към добрата данъчна система и по-добрата вече инфраструктура, на нас ни трябват още усилия, за да обърнем демографската тенденция. И тези усилия трябва да са насочени именно към регионален икономически растеж, който да създава нови работни места. В книгата си показваме именно това - как в други държави отделни региони, области, общини работят заедно с европейски фондове, за да развиват местната икономика и да изграждат т. нар. клъстери. Такава агломерация на производства вече се създава около Пловдив, около Бургас и затова очаквам тези региони да се развиват бързо.
 
- Известен сте интереса си към археологията и археологическите открития. Следите ли последните находки, които се правят у нас, и как гледате на кампанията "Чудесата на България" на в. "Стандарт"?
- Да, продължавам да следя археологията и винаги, когато имам възможност да съм в България, първата ми спирка е проф. Божидар Димитров - за да науча последните новини. Следя внимателно какво става в Плиска. Възстановяването на базиликата е много добър проект. Прекрасно е и възстановяването на Трапезица във Велико Търново. Във Варна се надявам, че ще можем да видим възстановените римските терми - най-големите на Балканите. Но това, което най-много ме радва и това е и благодарение на вашата инициатива, на "Чудесата на България", е, че страната ни вече се разпознава чрез културно-историческото си наследство. Когато българин пътува в чужбина и го попитат "Откъде си", хората, които не познават добре България, обикновено казват: "А, Христо Стоичков". Миналата седмица бях на конференция в Мадрид. И този път хората в хотела, местните хора, възкликваха: "О, тракийското съкровище". Говореха главно за него, въпреки че пак споменаваха и Стоичков. Бях малко учуден защо в Мадрид тракийското съкровище е тема. Оказва се, че там също върви кампания за културно-историческото ни наследство и предполагам покрай инициативата на министър Вежди Рашидов за показването на тракийските съкровища в Лувъра, темата има отзвук и в Мадрид. Много радостно е как от такива инициативи, които донякъде са от частния сектор, в случая "Чудесата на България", се стига до общонационално признание.
 
Симеон Дянков е вицепремиер и финансов министър (2009-2013 г.) в първия кабинет на Бойко Борисов. В момента той е преподавател в Лондонското училище по икономика и политически науки и изследовател в Института за международна икономика "Питърсън" във Вашингтон. Автор е на книгите "Кризата в Европа" и "След Стената". Предстои излизането на третата му книга за предизвикателствата пред икономическия растеж в ЕС.
 

http://light.standartnews.com/mneniya-intervyuta/investirayte_v_regionite_-328801.html