ЗНАМ, МОГА, УСПЯВАМ

Елица Петкова с приз на кинофеста Берлинале

28 март 2016

 

Българският филм „Жалейка“ с награда на Берлинале 2016
Александър Донев, Берлин, специално за "Труд"
 
Студентският филм „Жалейка“ на българската режисьорка от берлинската Академия за кино и телевизия Елица Петкова получи едната от двете награди на официалното жури в секцията 14+ от конкурсната програма „Поколения“ на 66-ото берлинале. Журито включваше двама лауреати от предишните издания на фестивала - датския режисьор Сам де Йонг и английския му колега Петрос Силвестрос, както и австралийската продуцентка Лиз Уотс. В своята мотивировка за наградата на „Жалейка“, главната роля в който изпълнява дебютантката Ана Манолова, те казват: „Бяхме развълнувани от тази умна алегория за разместването на културните пластове и сблъсъка на нови и стари ценности в една Европа, далече от големите градове.
 
С великолепно око за детайла естествеността на този филм, съчетана със завладяваща история за млада жена, която търси своето собствено място в света и постига свободата, е реализирана брилянтно както чрез актьорското изпълнение, така и чрез режисурата.“ Голямата награда в същата секция получи филмът „Растения“ (Las plantas) на чилийския режисьор Роберто Доверис.
 
Лентата на Елица Петкова е номинирана и за наградата за първи игрален филм на Берлинале 2016, за която се състезават само 18 дебюта от всички конкурсни програми на фестивала. В журито, което ще определи победителя, са швейцарската режисьорка Урсула Майер, италианският актьор Енрико Ло Версо и мексиканският режисьор и продуцент Мишел Франко, носител на награди от Кан, Берлин и Венеция.
 
„Жалейка“ е заснет изцяло в България с подкрепата на Нов български университет от екип, който включва български и немски студенти. Извън тях в него участват още продуцентът Светослав Драганов и актрисата Снежина Петрова. Елица Петкова, която е режисьор и сценарист, учи от 2011 г. в берлинската Академия за кино и телевизия и има поредица от късометражни филми, последният от които „Отсъстващ“ участва през миналата година в конкурсната програма за студентски филми на фестивала в Кан. „Жалейка“ е първият й филм на българска тема и има за тема лични преживявания на авторката, обогатени с впечатленията от срещата й с атмосферата и жителите на село Пирин. Тя случайно попада в него и решава именно тук да заснеме българския си филм, който първоначално е 30-минутна новела. Едва в Берлин в разговор със своя преподавател Рали Ралчев разбира, че това е същото село, където той е заснел като оператор „Писмо до Америка“ на Иглика Трифонова. За да предаде най-пълно автентичността на преживяването, Елица Петкова решава да работи с колкото се може повече непрофесионалисти, основно местни жители, които се включват в работата по филма с пълна отдаденост.
 
„Жалейка“ ще бъде показан съвсем скоро и в България на предстоящия София филм фест, където ще се състезава за Голямата награда на София в международния конкурс за първи или втори игрален филм.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5314688
 
 
Филм за бежанците по море печели Берлинале
АЛЕКСАНДЪР ДОНЕВ
Берлин, специално за Труд
 
Наградите на кинофестивалите напоследък винаги имат политически измерения. И това е естествено предвид факта, че многомилионните бюджети на най-големите филмови форуми (Кан, Берлин и Венеция) се финансират почти изцяло от правителствата на държавите, в които се провеждат. Но политическата ангажираност не личи само в разпределянето на отличията, тя започва със самата селекция. Съставянето на конкурсна програма е нещо като списък с "опорни точки", който повече или по-малко умело журито трябва да спази. В този смисъл ръководеното от Мерил Стрийп жури отговори изцяло на възложеното му доверие.
 
Филмът на италианеца Джанфранко Роси "Огън в морето", отличен със "Златна мечка", най-точно и художествено най-убедително предава настроенията на света в настоящия момент от ХХI век - с бежанската вълна, която залива Европа, и лутането на нейните граждани между солидарността и страха, че човешкото море ще ги потопи.
 
Въобще темата за неясното и тревожно бъдеще доминираше. "Смърт в Сараево" на Данис Танович въпреки очевидната си конструираност и публицистичност е своеобразен каталог на съвременните проблеми на Балканите: показно европеизиране, зад което надничат корупция, социално напрежение, пълновластие на мафията, неспособност да се намери приемливо за всички обяснение на миналото. Голямата награда на журито - „Сребърна мечка“, му беше отредена най-вече за неговата социална чувствителност и непримиримост.
 
В по-омекотен, но не по-малко обезпокоителен вариант въпросът за бъдещето стои и във филма, който донесе „Сребърна мечка“ за режисура на французойката с датски произход Миа Хансен Льове. Неговото заглавие L’Avenir означава бъдеще, но не онова далечно научнофантастично, а непосредствено предстоящото, пред което е изправена Изабел Юпер, 60-годишна гимназиална учителка по философия. В традициите на френските киномайстори Ромер и Трюфо авторката успява на фона на битово-професионалното всекидневие на героинята си да проектира екзистенциални и социални проблеми. По подобен начин са разработени още "Комуната" на датския режисьор Томас Винтерберг, който донесе на изпълнителката на главната роля Трине Дирнхолм "Сребърна мечка" за най-добра актриса, и полският "Съединени щати на любовта", чийто автор Томаш Василевски получи "Сребърна мечка" за сценарий.
 
Разбира се, като световен фестивал Берлинале се стреми да поощри филми и автори в колкото се може по-широк географски диапазон. Все пак журито, ръководено от Мерил Стрийп, не изневери на принципа си да отличава филми, в които емоционално-психологическото и социално-екзистенциалното се допълват. Пример в това отношение беше и тунизийският филм "Хеди", копродукция с Франция и Белгия. В него раздвоението на млад мъж между подчинението на традицията и желанието сам да определя съдбата си разкрива лутането и непоследователността на обществата, събудили се за промени с т. нар. арабска пролет. За главната си роля Мажд Мастура получи "Сребърна мечка" за най-добър актьор, а режисьорът Мохамед Бен Атиа - наградата за най-добър дебют, дотирана с 50 000 евро от германската организация за авторски права. Киното на Азия беше отличено със "Сребърна мечка" за най-добър оператор на Марк Ли Пин-Бин в "Срещу течението" и с наградата на името на основателя на фестивала Алфред Бауер, "Сребърната мечка" за нови посоки в развитието на киното, присъдена на "Приспивна песена за печалната загадка" на режисьора Лав Диас от Филипините.
 
В крайна сметка никой от отличените филми на Берлинале не дава отговори на най-горещите въпроси на нашето време. Не това е функцията на изкуството. Неговата задача е само да задава въпросите, но възможно най-настойчиво и въздействащо, за да не могат зрителите (и политиците) да си затварят очите пред тях.
 
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5316309