АГЕНЦИЯТА ИНФОРМИРА

143 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

19 февруари 2016

 

На 19 февруари отбелязваме 143 години от гибелта на Апостола Васил Левски. Роден в Карлово на 18 юли 1837 г., още приживе Васил Левски е заслужил доверието и признанието на българския народ. Много родолюбиви българи са се борили и загинали за свободата на отечеството, но Васил Левски се откроява над всички, той е Апостолът на българската свобода. Със слово и дело, със своя личен пример той става знаме и упование на своя народ. Монах, четник, революционер, създател и ръководител на Вътрешната революционна организация (ВРО). Революционният му път тръгва „от 1861-во лето”, продължава в І-ва и ІІ-ра Българска легия в Белград, знаменосец е на четата на Панайот Хитов през 1867 г., а от 1868-69 г. търси нови пътища за освободителното дело. Левски е съучредител на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и създател на ВРО в Ловеч през 1871 и 1872 г. В резултат на Апостолската му дейност българската земя е покрита със стотици тайни комитети.
 
            Левски е един от най-оригиналните, изтъкнати и признати идеолози на българската национална революция. Той е преди всичко борец за свобода – лична, национална и общочовешка свобода. В своя пръв и единствен автобиографичен опит, писан в 1868 г. в Белград, Левски пише: „Не щях да съм турски и никакъв раб”.           
          
            Левски най-убедено и ярко обосновава принципите и идеите на бъдещата национална държава и републиканското й устройство. „Ще имаме едно знаме на което ще пише : „Чиста и свята република”.
           
            Неговият идеал в бъдещето е:”Да бъдем равни с другите Европейски народи”. С неуморната си организаторска дейност, с изграждането на стотици революционни комитети в Българско Левски с основание получава прозвището „Апостолът на свободата”. С гениалните си прозрения за равноправието на етносите и нациите, с търпимостта и толерантността в политическата дейност на държавата той е жив във времето - от бесилото в София през 1873 г. – до днес. Той се нарежда до големите национални революционери в Европа от ХІХ век – Джузепе Мацини и Джузепе Гарибалди, до Лайош Кошут и Шандор Петьофи, до Светозар Маркович и Теодорос Колокотронис. 
 
Левски е не само български, но и деец от европейски мащаб – неговата дейност и съдба се сливат с усилията на всички борци срещу Османската империя, за премахване на остатъците от феодализма и абсолютизма в Югоизточна Европа. В този смисъл Апостолът на българската свобода е не само български национален герой и идеал, но и борец за осъществяване на Европейските идеи за свобода и държавност на Балканите, радетел за равноправието, братството и единството на Европейските народи.
 
Отбелязвайки датата на неговата гибел, ние разбираме, че Левски ни е нужен и днес, за да премисляме миналото и настоящето. Нужна ни е неговата чиста вяра и неподкупна съвест, като днешна философска и политическа истина. Последните думи в изповедта на Апостола са били: „Всичко, което сторих, сторих го за Отечеството!”  
 
Йордан Колeв