КАЛЕЙДОСКОП

Българска духовност в региона на Валенсия в Испания

16 ноември 2015

 

Приказка за България 
Труден е животът далеч от Родината, труден е животът навсякъде днес, но ако не носим в себе си частица от българското, от нашето АЗ, от традициите си, ще се изгубим по пътя си в глобалния свят. Затова сме длъжни да покажем на децата си вярната посока…
Мислех, че ще ми бъде лесно като пряк участник и в подготовката, и в изпълнението, да ви разкажа за този ден, но се оказа нелесна задача да пресъздадеш толкова силна емоция с думи, толкова много чувства, толкова усмивки и обич събрани на едно място…
Спомних си думите на пелиновия Благолаж: „… Слушаш, слушаш и се забравяш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.
Та и ние сме тук затова, да разказваме, да си продължим приказката пък, който има очи ще ни види, който има сърце, ще ни чуе …
Приказките започват така: Имало едно време…
Деца,
Ако някой ви каже, че приказките са празни измислици, не му вярвайте. Всичко в тях си е чиста истина от начало до край и толкоз… Ако някой все още не вярва, по-добре да не слуша по-нататък.
Ние с вас обаче вярваме на приказките и още как! Вярваме в мечтите, вярваме в смелостта и в добрите герои, вярваме, и още как,че ако имаш голямо, честно и искрено сърце, никаква пречка не може да спре доброто и благородно твое намерение.
Едни вярват, че съществува Златната рибка, други не. Едни вярват, че съществува нашето българско училище, други – не. Затова днес ви разказваме поредната, девета приказка за България! Девета, защото точно преди девет дълги години нашите учителки, за вас лъжа за мен истина, срещнали... Златната рибка.
 
Желание първо – Да запазим българският език, да научим децата ни да пишат, четат и говорят на родно слово!
Рибката им казала тогава: Запрятайте ръкави и готово!... ”
Така пък започна да разказва нашата Девета приказка за България на 4 октомври 2015г. Хитър Петър (ученик от 9 клас Илиян Рибаров, който много артистично се вживя в тази роля), а за испанските гости (които за пореден път, уважиха празника ни, за да подкрепят нашата кауза) разказваше прекрасната ни Файера Моника Петрова, също деветокласничка.
Специални гости на нашия празник бяха Консула на Република България в град Валенсия Мая Стефанова, кмета на град Хатива Роджер Серда. На тържеството бяха още и всички бивши и настоящи кметове, което за нас е огромна чест и гордост, защото знаем: „Като направиш някому добро, това добро за вечността остава!”
Не случайно в тези ролите на първите разказвачи бяха учениците от 9 клас. Те бяха първите наши първокласници в далечната 2007-2008 учебна година…
Не остана сърце неразтуптяно и очи непросълзени от посрещането на знамето на Родината и знамето на училището, от изпълнението на химна на училището, от невероятните актьорски превъплащения на Тетрално студио „Ние, врабчетата”, от вълнението и разказите на всички приказни герои, дошли със своя спомен от един различен първи учебен ден. Всяка приказна година оживя в снимки и картини от Вълшебната ни приказна книга. Героите от миналите Първи класове разказваха в стихове своята приказка…
Нашите песни звучаха в изпълнение на децата от вокална група „Сладур”, Нашите танци играха децата от танцова група „Нашенче” и порасналите „Нашенчета”, които вече са таньори в танцов ансамбъл „Българи” и Нашите стихове изричаха Нашите деца от ПБНУ „Св. Ив. Рилски”-Хатива, Енгера, Муро Де Алкой.
А колко ли сълзи и безсънни нощи са коствали на директорката ни Ваня Пенчева да напише и съчини стиховете за този сценарий, не знам. Но знам как се почувствахме всички, как отново преживяхме всяка предишна учебна година. Спомняхме си трудностите, с които се сблъсквахме доказвайки се, преживяхме отново упоритостта и неуморния български порив от първата приказна година на създаването на училището ни, до днес… Да, ЗАПОЧНАХМЕ ДА ПИШЕМ НАШАТА ДЕВЕТА ПОРЕДНА ПРИКАЗКА ЗА БЪЛГАРИЯ! С нашите песни, с нашите танци, с нашите стихове…
Труден е животът далеч от Родината, труден е животът навсякъде днес, но ако не носим в себе си частица от българското, от нашето АЗ, от традициите си, ще се изгубим по пътя си в глобалния свят. Затова сме длъжни да покажем на децата си вярната посока – а тя, посоката, тя е вътре във всеки от нас… След всички „Да бъде или НЕ?”, след всички волни и неволни обиди, препятствия и предизвикателства, след поредния порив, хъс и вяра, с които доказахме, че сме ТАМ и ще НИ ИМА, сред многоцветието и силните чувства, удари отново първия звънец на тази наша приказна учебна 2015-2016 година.
А приказката ще продължим да разказваме чрез нашите празници и всички мероприятия и дейности, които ни предстоят.
Нели Гочева, учител в Неделно училище „Св. Ив. Рилски”
към Асоциация „Балкан”-Хатива, Испания