КАЛЕЙДОСКОП

Звънна училищен звънец и в Чикаго

15 септември 2015

 

Звънна училищният звънец в новата база на Българско училище „Джон Атанасов”
 
133 S Roselle Rd, Palatine,IL 60067
Всяка година месец септември разкрива нас не само есенното си платно от багри и цветове, но и своята пъстра  читанка, своя буквар, зове учители и ученици за първия учебен час.
Училището – това е светла и красива спирка по пътя наречен  живот, откъдето всеки от нас тръгва  подир мечтите си .
Първият учебен ден е денят, в който по традиция се открива учебната година.Това е ден, който влиза във всеки дом, било чрез грижите по децата или носталгията на спомените.
Първият учебен ден влезе и за пореден, четиринайсти път в новата база на училище „Джон Атанасов“ в Palatine и внесе отново радостно въодушевление , усмивки, много цветя, една задушевна, чисто българска атмосфера. С радост можем да кажем, че тази база разполага с просторни класни стаи, спортна база за игри както вътре, така и навън. Гледката е изключително красива от прилежащия парк към училището.
С всяка учебна година , този ден придобива огромно значение като общо колективно изживяване на радост, на любов както към родното слово, към знанието и просветата, така и към Майка България.
Празнично украсената зала, звучащите училищни песни, веселата детска глъч, приповдигнаха още повече настроението.
По традиция тържеството започна с изслушване не националния химн, след което г-жа Боянка Иванова – директор на училището, поднесе приветствие , с което поздрави всички по случай новата учебна година.
 Г-жа Виолета Петрова – преподавател по български език и литература, на фона на едно прекрасно видео за България, прочете вълнуващо есе за образа на нашата мила татковина, видян през погледа на имигранта.
Ето и част от есето, което емоционално докосна всички присъстващи :
„...Земьо мила, Земьо родна, това ти ли си? На тебе ли нозете ми стъпят отново?  Пак ли в шепата стискам българска пръст. А колко ли нощи не спах зарад тебе? За тебе мислех и кога се унасях тебе сънувах. Земльо моя, често луната поглеждах и питах я туй що сега ме е страх да попитам! Уста щом отворех се тез думи към нея летяха. Та питах я туй:  “Месечинко светла сребролика,  чуй земята още ли ме вика?  Чака ли ме още като свой?”.
                                                              /Ивайло Пенев/
По традиция отново звънна училищният звънец и ни подкани да влезем в класните стаи. Всички ученици, начело с първокласниците минаха под цветния венец и вкусиха от вкусната пита и меда за здраве, за да им е сладко през цялата година.
  Уважаеми колеги, всички ние осъзнаваме огромната отговорност, която стои пред нас – да дадем на нашите ученици съзнанието за техните корени, за това, че те са част от нещо трайно и голямо, част от българската нация. Заедно с това трябва да ги накараме да повярват  в себе си, да почувстват, че имат криле, че имат сили да достигнат мечтите си.
Да ни е честита новата учебна година и нека все така заедно и сърцато отстояваме българския дух и книжовност тук, на американска земя!
На добър час, малки и големи ученици!
          Да е честита и благословена новата 2015/2016 учебна година за всички български учители и ученици !

Виолета Петрова
 
БУ „Джон Атанасов“, Чикаго
специално за в. „България СЕГА“
 
http://www.bulgariasega.com/interesting_facts/balgarski_uchilishta_usa/26590.html