ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

С проф. Иван Дреников(Венецуела) разговаря Михаил Григоров

11 август 2015

 

Професор Иван Дреников живее близо половин век във Венецуела, но е уникален родолюбец и син на легендарния полковник Георги Ст. Дреников – последният командир на Въздушните на Негово Величество войски, който има изключителни заслуги за изграждането на бойната авиация на България, летищата и безмоторното летене…
Професор Дреников, как се възстановява българската бойна авиация след Ньойския договор?
– След ратификацията на договора в България идва международна комисия, която трябва да провери спазването му. В една от клаузите е записано, че страната ни няма право да има военна авиация, което на практика е означавало да не притежава самолети, чиито двигатели да са по-мощни от 180 конски сили. Когато у нас хората разбират, че ще идва такава комисия започват да разглобяват германските самолети „Албатрос” от Първата световна война. Така на части те скриват в плевниците в Пожарево и край летище Божурище около 12 самолета. Около 1925 г. България започва да мисли за създаване на авиация. Изпратени са две български комисии за закупуване на самолети. Едната комисия отива във Франция, другата в Англия, като задачата е да се закупят по шест самолета. Комисията във Франция избира самолета „Потез”, чийто мотор е с голяма мощност, като се договаря с французите да сложат номера на по-слаби самолети. Другата комисия в Англия харесва самолета „Бристол”, но англичаните монтират двигатели съгласно Ньойския договор. По тази причина тези самолети започват да падат, защото двигателите не отговарят на конструкцията на самолета, и да загиват пилоти и наблюдатели. Даже се говори, че това слага началото на военните гробища в София. Със създаването на Държавната аеропланна работилница през 1925-1926 г. започват да възстановяват „Албатроси”-те от скритите части. Така възниква Трето разузнавателно ято от самолети ДАР- 2, чийто първи командир е моят баща капитан Георги Дреников. ДАР-2 летят успешно до края на 1930 г.
– Как се развива по-нататък военната авиация?
– Аеропланната фабрика в Казанлък заедно с италианската фирма „Капрони” започва да строи изтребители по италиански образец. Тъй като нямаме право да строим бойни самолети, те го удължават и самолета се превръща в учебен. Така през 1928 г. се създава Първи армейски орляк. Командир на този орляк през 1934-1935 г. е моят баща.
– Как се създават първите военни летища?
– Баща ми е работил по създаването на много летища като интендант на въздухоплаването в периода от 1932 – 1934 г. Работил е по създаването на летище Пловдив , както и на летище „Орлино” в Доспатската долина на височина 1200 метра. Това беше най-високото летище на Балканския полуостров.
– Как от военната възниква гражданската авиация?
– През октомври 1928 г. на летище Божурище пристига първия самолет на френско-румънската компания СИДНА, която през 1933 г. става Ер Франс. Баща ми тогава освен, че е бил командир на Трето разузнавателно ято е началник и на летателното поле в Божурище и посреща първия граждански полет у нас. Полетите са били два пъти седмично с по пет души пътници. Аз съм описал подробно първото пътуване на баща ми от София, през Белград, Прага и Страсбург до Париж. Пътуването е през май 1929 г. заради въздухоплавателното изложение във френската столица. Тогава все още не участваме, но се интересуваме от новостите. През 1930 г. започва да идва и германската авиокомпания Луфтханза, след това полската Лот и унгарската МАЛЕВ. В тези времена гражданските самолети кацат на военни летища, посреща ги военен персонал. Официално гражданско въздухоплаване към въздушните войски се създава през 1942 г.
– Как възниква безмоторното летене у нас?
– Безмоторното летене също върви като гражданско въздухоплаване към въздушните войски. Моят баща през август 1936 г. на олимпиадата в Берлин с български безмоторен самолет „Рилски орел” печели трето място. А през месец юни 1937 г. на Първото световно първенство по безмоторно летене в Рьон-Весеркуне, Германия, майор Георги Дреников печели второ място и получава сребърна награда. Първото място е завоювано от германката Хайни Дитмар. От 2 до 16 август 2008 г. в Лусе до Берлин се проведе 30-то световно първенство по безмоторно летене.
– Коя е официалната година на създаването на безмоторното летене у нас?
– За начало на безмоторното летене у нас се счита 1929 г., когато на летище Божурище баща ми организира курс по безмоторно летене, в който участват и студенти от университета. През септември 1930 г. се организира курс по безмоторно летене в Симеоново, заедно с Американския колеж. През август 1935 г. в Брезник се създава първото училище по безмоторно летене. А първото летище за безмоторно летене се създава през 1942 г. в Априлово, Новоселско.
– Как брат ви стана най-младият летец на безмоторен самолет?
– Брат ми Кирил завърши успешно курса по безмоторно летене на летище Априлово от 13 август до 26 септември 1943 г. На 23 септември той извърши самостоятелен полет. Това летище е създадено от баща ми, той е основоположник и на безмоторното летене у нас.
На 24 септември 1943 г. вестник „Утро” писа, че по-големият син Кирил на полковник Георги Дреников в присъствието на официални лица, български и германски летци, наши и чужди журналисти показа, как едно момче току що навършило 13 години може да лети само на безмоторен самолет. Тогава брат ми беше на 13 години и 25 дни. Той взе изпитите „А” и „В” с право да носи значка с две чайки с пречупени криле. Имаше Свидетелство за завършен изпит по безмоторно летене от Въздушните на Н.В. войски – Гражданско въздухоплаване, № 96/43, София, 12 ноември 1943 г.
_____________________________________________
-Г-н Дреников, какво си спомняте за Гергьовския парад и за празника по време на войната?
-Още от детските ми години Гергьовден се е запечатал в съзнанието ми като ден на войската, като ден за възпоменание на героичните подвизи на нашата армия. Спомням си още, че на този ден баща ми го повишаваха в офицерско звание. Последният Гергьовден, на който съм бил като дете беше на 6 май 1943 г. Пред Народното събрание имаше трибуна и се правеше военен парад. Рано сутринта в къщи от двореца дойде куриер и донесе за баща ми ордена „Свети Александър” – II степен, с розетка. След това аз, брат ми, баща ми и майка ми отидохме на парада. Ние, децата, обикаляхме около трибуната. Майка ми беше на нея. Баща ми беше долу на първия ред в средата на офицерския корпус. Спомням си, че хората бяха любопитни, защото там бяха германския и руския посланик. Бяха и всички военни аташета от посолствата. След парада висшите офицери трябваше да отидат в царския дворец, където имаше книга, в която те се разписваха по случай празника. Тогава за първи път влязох в царския дворец. Бях на около 8 години. Най-силно, разбира се, ме впечатляваше парада и войската, както и самолетите, които прелетяваха отгоре.
-Какво помните от ежедневието по време на войната?
-…Войната създаде нова мода. Вдъхновени от бойните бронирани машини жените започнаха да носят обувки с цяла подметка от корк, които се наричаха „танк”. Тогава излязоха на мода и златни гривни във формата на танкова верига. Майка ми и тя си направи такава гривна от верижката на джобния часовник на дядо ми. Единственото германско ястие, което влезе през тези години в българската кухня беше яхнията от месо и сушени сини сливи. Когато това ястие беше сготвено у дома ние с брат ми Кирил декларирахме, че комбинацията между сладко и солено е отвратителна. Българският вкус в ония години беше или за солено или за сладко, но не смесено. По германски образец у нас започнаха да пият бяло вино с газирана вода и го наричаха „шприц”. Стана популярна у нас и немската дума „ерзац”, което значи заместител. Поради кризата от войната германците търсеха заместители на много липсващи продукти. На български обаче думата придоби по-скоро смисъл на продукт, който е некачествен. Народът ни се възхищаваше от реда и дисциплината на германската армия, защото не се чуваше за лоши прояви на немски войници.
-Какво помните за времето след септември 1944 ?
-В първите дни след като баща ми посрещна началника на военно-въздушните сили на Трети украински фронт генерал Василий Судец, руският генерал, когато поискал специално масло за самолетните мотори, което в състава си имаше и известно количество спирт казал на баща ми: „ Не им давайте спирта отделно, защото ще го изпият”. Тогава думата алкохол не се употребяваше, знаеше се спирта.
През войната в къщи редовно слушахме радио Лондон. Първият ни радиоапарт беше „Капрони”, произведен от самолетната фабрика „Български Капрони” в Казанлък. Той беше от две части – високоговорител и приемник. По-късно в къщи купиха радиоапарт марка „AEG”. При завършване на лондонската емисия по радиото понякога се казваха странни изрази като „Б17. Лелята оздравя”, „Морковите узряха” и др. Това бяха шифровани съобщения за тайни агенти. При влизането на немските войски в България през 1941 г. по радио София взеха да пускат песента „Лили Марлен”. В началото на 1943 г., когато германците започнаха да губят войната стана популярен изразът, че „С налъми и газгенератори война не се печели”. През годините на войната се носеха най-различни слухове. Когато питаха някой откъде има дадена новина, често отговорът беше от ЕЖК – Една жена каза.
-Какво друго си спомняте за тези дни?
Нашата 15 дивизия, разположена около Петрич, беше останала без радиостанция. На 19 септември 1944 г. баща ми изпрати самолет, за да им достави радиостанцията. Аз бях в кабинета му, в щаба на военно-въздушните войски, който се намираше в сегашния американски колеж в Симеоново. Там имаше и писта за излитане на разузнавателни самолети, които летяха до Враждебна и обратно.
-Какво още ще ни кажете за баща си – полковник Георги Дреников, последният командир на Военновъздушните на Негово Величество войски до октомври 1944 г.?
-Той е кавалер на 25 ордена – 17 български, 4 германски, 2 унгарски, 1 хърватски и 1 сръбски. Летял е на 89 типа моторни и безмоторни самолети. Според летателните му книжки от 1927 до 1940 г. е пролетял 1268 часа. Владееше френски, немски, руски и английски език…
 
Публикува се по:
https://edinzavet.wordpress.com/2011/12/21/dreniko/
със съкращения