СРЕЩИ

С икономиста Владимир Каролев разговаря Дарина Кахраманова

03 юли 2015

 

Владимир Каролев пред “Труд”: Новият гуверньор трябва да върне доверието в БНБ
 
- Как гледате на изказани мнения, че Димитър Радев няма пряк опит в банковото дело и голяма част от професионалния му опит всъщност е минал зад граница?
- Димитър Радев има опит не само зад граница. Централният банкер всъщност трябва да е добър макроикономист и финансист, не е задължително да има опит в търговското банкиране. Такъв е примерът със сегашния шеф на Европейската централна банка (ЕЦБ). Не виждам никакъв проблем в това, че Радев е работил в чужбина. Нещо повече, не виждам проблем този конкурс да беше отворен и за чужденци. Вече обаче е късно, а и законите в България позволяват да бъде избран само човек с българско гражданство. В Израел например централният банкер беше американец.
 
- Кои са най-важните задачи, които стоят пред бъдещия управител на БНБ?
- Възстановяването на доверието в БНБ като институция. Заради казуса с КТБ централната банка загуби голяма част от доверието на българското общество.
Много е важно също новият гуверньор да предложи свои идеи за промени в Закона за БНБ. Тази абсолютна независимост на подуправителите трябва да бъде променена. Двама от подуправителите на Иван Искров вече са обвинени заради проблемите с банковия надзор. Но според сегашния Закон за БНБ гуверньорът не може да им се меси в работата и когато те вземат някакво решение, той не може да направи нищо.
Освен това бъдещият управител и министърът на финансите би трябвало да убедят колегите си в Брюксел да допуснат България колкото се може по-бързо в т.нар. чакалня на еврозоната. България отговаря на чисто техническите критерии. Единствено по отношение на дефицита спрямо БВП миналата година не отговаряхме, но тази година ще бъде под 3%. Остават политическите критерии, т.е. ЕЦБ и Комитетът на финансовите министри в страните от еврозоната да приемат, че България ще се развива в посока, която ще ни позволи скоро да станем членове на еврозоната.
 
- Голяма част от решенията на БНБ в казуса с КТБ са решения на Управителния съвет. Не е ли бягство от отговорност обяснението, че Иван Искров не е можел да контролира работата на своите подуправители?
- Да, те са решения на Управителния съвет, но той всъщност слага печата върху решенията, които са взели подуправителите. Формално управителят участва при вземането на решенията, но в работата си подуправителите са абсолютно независими.
 
- Една година по-късно - как се отрази кризата с КТБ на банковата система и на икономиката?
- Банковата система преглътна кризата с КТБ. Депозитите продължават да растат, макар и не с темповете от предходните години, защото има оживление на икономическата активност. Фирмите започват да инвестират, а гражданите да харчат. Това е добра новина за икономиката на България. Без ръст на инвестициите и потреблението няма как да има икономически растеж. Когато ЕБВР и Световната банка миналата есен обявиха прогнозите си за икономическия растеж през 2015 г. коментирах, че са доста консервативни и България ще постигне добри резултати. Засега се оказвам прав. Ръстът на БВП през първото тримесечие е доста по-голям от същия период на 2014 г. Според Министерството на финансите всички важни бизнес индикатори като инвестиционна активност и заетост показват, че 2015 г. ще бъде по-добра, отколкото предварително се смяташе.
Трябва да се има предвид и намаляването на лихвените проценти по депозити и по кредити. Това намалява стимулите за спестявания, но пък гражданите и фирмите, които искат да инвестират, ще могат да вземат кредити при по-ниска цена. Дефлацията вече почти е овладяна. Затова съм оптимист за икономиката на страната и очаквам ръст от около 2%, а не 1,2%-1,3%, както се предвиждаше.
 
- Ще се увеличи ли кредитирането?
- Да и не само заради спадащите лихви, но и заради кредитните линии, които се отпускат по “Конкурентоспособност” и по другите европрограми. Българската банка за развитие също получи кредитни линии от Европейската инвестиционна банка и бизнесът може да има достъп до финансиране при изгодни условия.
 
- Предстои да се проведе цялостна оценка на активите и стрес тест на банковата система. Ще се справят ли българските кредитни институции?
- Не виждам причина да не се справят. Като цяло банковата система у нас няма проблеми с активите си. Това ясно може да се види от данните на БНБ. Съотношението на собствения капитал на банките спрямо активите е доста по-добро, отколкото в Европейския съюз. За банките в ЕС е мираж този показател да стигне до 10%, а в България собственият капитал е над 15% спрямо активите. Освен това преди кризата през 2008-2009 г. значителна част от ресурса, който ползваха кредитните институции у нас, беше от банките майки. Това вече не е така. Основната част на отпуснатите кредити е от депозити. Вече няма риск да се намалят парите в българските банки по линия на банките майки.
 
- Напоследък зачестиха сигналите срещу екоорганизации, които буквално рекетират инвеститори и дори държавата при изпълнението на важни проекти. От Асоциация “Българско Черноморие” обявиха, че това е бизнесът на тези организации. Вие имате отношение по темата, така ли е наистина?
- Има екоорганизации, на които това им е бизнесът. Нова телевизия хвана Дончо Иванов, който е в ръководството на десетки такива организации, обединени под името “Коалиция за устойчиво развитие”. Те гледат на устойчивостта според това доколко е устойчиво за джобовете им.
Много “зелени” организации обжалват проекти, като например този за завода за боклук в София, който има одобрена Оценка за въздействие върху околната среда. Проектът е одобрен и от Европейската комисия, но нашите “еколози” се правят на по-големи католици и от папата и обжалват. Дори когато съдът прецени на първа инстанция, че нямат основание, продължават да обжалват на втора инстанция. Затова трябва да се въведе доста сериозна такса при повторно обжалване. При обжалване на първа инстанция е логично да има по-ниска такса, за да може гражданите и неправителствените организации да не се натоварват финансово, но когато има решение на съда на първа инстанция, на втора трябва да има сериозна такса.
 
- Колко е сега таксата и колко трябва да стане според вас?
- Не съм обжалвал, но е около 10 лева. Преди време една от зелените организации, свързани с Тома Белев, жалеха проект в Добруджа и бяха забравили да платят таксата. Или може би след като са жалили, нещо са се разбрали с инвеститорите и са “забравили” да платят таксата. Но трябва да има значително повишение на таксата на втора инстанция.
 
- От Асоциация “Българско Черноморие” съобщиха още, че от 1100 жалби на такива организации близо 90% се оказват неоснователни. Какво още трябва да се промени, за да не се блокират важни проекти и в същото време да не се пренебрегват екологичните изисквания?
- Много по-бързо да се разглеждат тези жалби от съдебната система, защото понякога се бавят много. И инвеститорите, особено чужденци, които искат да развиват проекти у нас, лесно могат да се откажат, докато приключи обжалването.
 
Нашият гост:
Владимир Каролев е роден на 31 юли 1961 г. във Варна. Завършил е УНСС през 1986 г. През 1993 г. завършва магистратура по бизнес в университета на Алберта, Канада. Участва в икономическия екип на НДСВ и е общински съветник от НДСВ в Столичната община. В момента е съветник на икономическия министър Божидар Лукарски.
Управляващ съдружник е в Балканска консултантска компания. Тя развива дейност в областта на корпоративните финанси и чуждестранните инвестиции. Преподава “Управление на инвестициите” в Магистърската програма на City University of Seattle. Владее руски и английски език. Хобитата му са моторните спортове, гмуркането и сноубордът.
Женен, с две деца.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4826286