КАЛЕЙДОСКОП

24 май е повод за равносметка за училище „Джон Атанасов” - Чикаго

02 юни 2015

 


 
Нашите училища вървят напред...
 
Всяко по своему, но заедно по светлия път на просвещението!
    

За добро или лошо помним още първите крачки... Като че беше времето на старото и престаро българско килийно училище. Българското школо в чужбина бе сгушено в една или в две стаички под крилото на църквата или в нечий благодетелски дом и „обучението” беше повече романтично приключение на деца, родители и учители, но, забележете - ЗАЕДНО!
 
     Първите, които започнаха, знаят какво значи пътят напред. До днешното. Колко снопа изхабени нерви коства да стигнеш с ръка до първите достояния - до първото признаване, до първата официална диплома, до първото държавно рамо и подкрепа ,защото „науката е слънце”. Защото „народността не пада там, дето знанието живей...”
 
      Във всяко едно дело от голям, и особено от национален мащаб като образованието, участват мнозина. Едни с повече умение и възможности, други с повече младост и дързост...   Но когато се проправя пъртина към недостигнатото, важно е да не се пречи, камо ли да се отправят упреци към тези отпред... Защото пътят, който се прокарва, е за всички.
 
    В случай този първопроходец стана АБУЧ, Асоциацията на българските училища в чужбина. Една от международните български организации, която на практика свърши много повече от писането на декларации, съчиняването на ялови програми и пилеенето на сили в потушаване на междуличностни проблеми... Фактите от историята на вече цяло съзвездие от български училища в чужбина доказват това. Иска ни се да вярваме, че и БУ„Джон Атанасов”, училището в което отдаваме сили и опит, всичко, каквото можем, прави същото в „редови план”, ако можем да го наречем така. Защото всичките наши достижения, от информация и опит до лицензиране, всичките отворени врати към по-добро и успешно бъдеще на образованието, отворени за БУ „Джон Атанасов”, са отворени и за всички български училища в чужбина, с които вървим заедно към по-доброто бъдеще на българския род - където и да е по света! Нужно е да се подкрепяме по трудния път и всеки да помага на другите с това, което може и е постигнал. А не обратното...   
 
Единствено непревземаемата българска територия е тази на духовността ни, на словото ни, на буквите ни, на националното ни единение.
 
   Току що отмина 24-ти май - неповторимият български празник на преклонение пред делото на Светите братя Кирил и Методий. Ден, станал символ на традиционния стремеж у българина към просвета и наука.
 
С техните букви народът ни е изписвал векове наред изстраданата си история. И препрочитайки я днес, след всички превратности на многовековното ни съществуване - чужди влияния, набези, борба за територии или икономическо надмощие и други, откриваме как българският народ и до днес усеща единението си чрез Духовността! И нека стратезите на световната глобализация знаят и винаги да помнят, че могат да създадат световна икономика, но не и един световен етнос, могат да открият една световна банка, но не и един световен език.
 
    Българското училище „Джон Атанасов” в Чикаго посреща всеки празник на българската писменост и култура с особена гордост от усилията и достиженията си за издигане и развитие на българското просветно дело в САЩ и по света - достижения, които винаги сме споделяли с всички наши родни училища. Искали сме и особено сме се старали да сме пример за обединение в опазване на богатството на българския дух зад граница. Всичко постигнато от нас е било и продължава да бъде достояние и от полза за много български училища в чужбина.
 
През 2001 година, по инициатива на част от досегашния учителски колектив и с подкрепата на посланик Елена Поптодорова, бяха лицензирани към Министерството на образованието в България дотогавашните училища към двете православни църкви в Чикаго. Това постави българското училище зад граница на нова основа, с нови програми, нова организация и структура. Започна издаването на удостоверения за завършено обучение по български език и родни предмети. Това естествено допринесе за бързото разрастване и укрепване на българските училища като институция не само в Чикаго, които днес са повече от 10, но и в САЩ - където броят им днес е над 40.
 
    Тук трябва да споменем, че в Европа, почти по същото време, тази инициатива се реализира от Българското училище в Хамбург с ръководител Ваня Велкова, с което стартира разрастването на училищата и в Стария континент.
 
    Преди месец и половина т.г. БУ „Джон Атанасов” стана и първото училище в САЩ с призната учебна програма по български език, но този път от Образователното министерство към щата Илинойс. Това признаване на обучението ни допринася за включването на българския език, изучаван в българското училище, като кредитен предмет за чуждоезиково владеене в американските дипломи за завършена гимназиална степен.   По припознатия вече път за признавaне на учебните програми по български език от щата Илинойс вече са тръгнали други родни училища в Чикаго. Очаква се и българските училища в Европа по нашия пример също да извоюват достоен статут на българския език на Стария континент.
 
     Като съучредител на Асоциацията на българските училища в чужбина /АБУЧ/, от 2007 година насам българското училище „Джон Атанасов” работи в ползотворно партньорство с Минстерството на образованието и науката в България за реализиране на конституционното право на българските граждани по света да владеят български език.
 
    Форумът на българските училища в САЩ, иницииран и организиран през 2011г. от БУ „Джон Атанасов” и АБУЧ, в присъствието на министъра на образованието и науката, председателя на Народното събрание, дипломати и представители на училища от 13 щата на САЩ и 4 страни от Европа, бе първата по рода си инициатива в САЩ, която затвърди имиджа на българските училища по света и подпомогна приемането на постановлението на Министерския съвет 334( ПМС 334) . Крайната цел в дейността на АБУЧ днес, след преминаване през програмата „Роден език и култура зад граница” и ПМС 334, е да се узакони статутът на българските училища в чужбина чрез включването им в Закона за общоучилищното образование на България.
 
    Всичко инициирано и постигнато с участието на БУ „Джон Атанасов” днес е достояние и е от полза и за другите български училища в Чикаго и САЩ. Такава следва да бъде обединяващата мисия на всяко просветно дело. То не може да бъде само за един или двама. То трябва да обединява не само усилията на пряко ангажираните в него, а на цялата общественост - организации, сдружения, медии... Училището е традиция, която се развива и иска грижи от всички нас. Включително и държавата. Нима, ако цар Борис-Михаил и Симеон Велики не бяха предоставили мощта на своята държава в помощ на книжовните школи, днес щяхме да говорим за приноса на България в световната цивилизация?
 
    И дотогава, докогато 24 май е повод за равносметка на постигнатото в отстояване на българската просвета, докогато е повод за осъзнаване, че обединението е постижение и сила в полза на всички без изключение, и докато все още  съществува усещането за духовно единение на сънародниците ни извън Родината и в нея, то България ще я има и пребъде!
 
Боянка М. Иванова,
 
директор на българско училище „Джон Атанасов” в Чикаго, САЩ

Информацията е предоставена от г-жа Снежина Мечева, Лондон, говорител на АБУЧ