ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Ваня Велкова от Германия споделя за културата на лужичаните

13 май 2015

 

Великденските яйца на лужичаните
Знаете ли, че великденските яйца на лужичаните са едни от най-красивите в света? Знаете ли кои са лужичаните, как празнуват Великден и какви са техниките им за изписване на яйца?
В петъчния ден, преди Възкресение Христово, около масата се събира цялата фамилия, за да боядисва и украсява яйца. Не мислете, обаче, че изписването на лужишките яйца е бързо и лесно! Напротив, рисуването им трае часове.  При това се изисква особено търпение, прецизност, фантазия, както и много добро познаване на традиционните орнаменти и техники за боядисване на яйца. Великденските яйца на лужичаните са уникални и очарователни по красота! Истински филигранни произведения на изкуството!
Лужичаните особено държат на обичая – Писане на яйца и с голяма любов и грижовност го предават от поколение на поколение. Бих могла да Ви споделя, че всички лужичани от немското село Шлайфе (провинция Саксония), с които разговарях, с радост разказаха за това, че рисуването на великденски яйца при тях е голяма и прастара семейна традиция. Тя се предава от майка на дъщеря, от баба на внуче, от баща на син... Рисуват и жени, и мъже, и деца, и млади, и стари...
Разбира се, изписването на великденски яйца по старите лужишки техники се учи както вкъщи, така и в детската градина, в училище, в различни клубове и организации. Дори и 4-годишните малчугани напират с восък и перо да рисуват кокоши, гъши, патешки и какви ли не още малки и големи яйца! А организираните конкурси за най-красиви лужишки великденски яйца са безчет.

Кои са лужичаните?
Лужичаните, наричани още „лужишки сърби” (нем. Sorben) са западнославянски народ, който в днешни дни населява немските провинции Саксония и Бранденбург. „Столицата” на лужишките сърби е град Баутцен. В Германия лужичаните са признати като национално малцинство. Те имат свой език, флаг и химн. Лужичаните са католици или  евангелисти. В официални данни се посочва, че лужишките сърби наброяват около 60 000.
По време на преселението на народите лужишките сърби напускат обитаваните от тях тогава земи, т.е. северно от Карпатите, между реките Одер и Днепър и се отправят на запад. През 6 век от н.е. те се заселват на територията, разпростираща се между планината Ерц и Балтийско море. Двайсетте лужишки племена живеят заедно с други славянски племена и поддържат мир с тях. През 10 век, дори и когато по тези места започва да се налага господството на германите, лужишките сърби запазват своя език, традиции и начин на живот.
И още нещо, най-ранните писмени доказателства за лужичаните датират от 631 г. Първата отпечатана книга на лужишки език е през 1597 г., първият вестник – от 1790 г.
Днес лужишките сърби имат свои училища, детски градини, църкви, музеи, издателства, вестници, радио, дружества, фолклорни ансамбли. Създадени са Институт на лужичаните, Институт за лужишки език към Университ Лайпциг, „Фондация за лужишкия народ”, Лужишки национален ансамбъл, Музей за историята и културата на лужишките сърби, а също така Дом на лужишката народна култура, в който е седалището на главната организация на лужичаните „Domowina” (бълг. „Родина”), основана още през 1912 г. В град Баутцен се намира също така единственият двуезичен градски театър в Германия, а именно Немско-лужишкият народен театър.
Със сигурност бихме могли да кажем, че лужишките сърби се гордеят със своята 1400-годишна история, свидно пазят езика си и активно работят за съхраняването на своя богат фолклор и култура.
 
Великден - най-големият празник през годината
Най-големият и най-обичан празник в календара на лужишките сърби е Великден. Във връзка с това свещеник Михаел Брецан казва: „Лужишкият народ, всъщност, е един великденски народ, ние имаме нашия празник и нашите най-хубави обичаи около Великден, а това е показателно за надеждата на народа ни. Всъщност,  силата на нашия народ винаги е това: да залага на вяра и надежда.” 
Яйцата играят особена роля в празниците на лужишките сърби - в пролетните и сватбените ритуали, кръщенките..., присъстват в легендите, сказанията, приказките и др. Така например, децата кръщелници получават на Великден от кръстниците си три шарено боядисани яйца, като числото 3 е символ на Триединството - Бог Отец, Син и Светия Дух. Освен трите яйца кръстниците поставят в кошничката великденско козуначе, меденка, дребни пари, малки играчки. Тези дарове са придружени от пожелания за здраве, щастие и благоденствие. На това място ще извърша следното поясние: само на децата кръщелници, които са по-малки от една година, кръстниците подаряват три сурови бели яйца. Учениците в средния и горния курс в училище получават шарени яйца като сувенир. Студентите свързват подареното им пъстро яйце с отлични успехи в учението и късмет. На Великден обичащите си поднасят един на друг червени яйца.

Най-стари данни за великденските яйца на лужишките сърби
Най-старата информация, в която се споменава за боядисани великденски яйца на лужишките сърби, датира от 1717 г. При това в нея се посочва единствено за боядисани великденски яйца. Изписването и украсяването на великденските яйца се появява по-късно.

Традиционни техники за боядисване и изписване на лужишки яйца
За украсяването на великденските яйца лужичаните използват следните четири техники: восъчен батик, изстъргване (издраскване), окисляване, цветно-восъчна техника. Много строго се съблюдава това използваните цветове и мотиви за украса на яйцата да съответстват на традиционните цветове и мотиви за лужишки яйца, тъй като отделните елементи от декорациите имат своето специфично значение за лужишкия народ.

Материали и инструменти
Според традицията лужичаните рисуват варени, сурови или кухи яйца, т.е. на които чрез издухване е отнета вътрешността. Най-честно използваните „инструменти” за рисуване са фино подострени гъши или гълъбови пера, както и карфица с метална или стъклена глава, втъкната в неподострен молив. Боите, в повечето случаи, са хранителни (под формата на таблетки). Много от майсторите разказват, че сами приготвят боите си от лук, орех, червено цвекло, билки и др. За техниките „восъчен батик” и „цветно-восъчна” се използват смес от пчелен восък и/или цветен восък от свещ. Необходими са също запалена свещ, изкривена лъжица, молив... За техниката „изстъргване” са нужни инструмент за гравиране, подострени гъши пера, фини пили, игли и др. За техниката „окисляване” трябва да се набавят перодръжки със стоманени писци, лимонена или винена киселина... И още една интересна подробност: големите майстори изработват украсата на яйцата само под лупа.

Орнаментите на лужишките яйца и тяхната символика
Посочва се, че посредством изписването на великденските яйца се повишава стойността не само на яйцето, но се подсилва и силата на неговото магическо въздействие. Дори при цялата свобода на боядисване и рисуване на лужишките яйца, винаги се открива типичната за тях симетричност в декорацията, както и магически  орнаменти като триъгълник, слънчев кръг, лъчи и др.
От една страна цветовете и орнаментите на лужишките великденски яйца отразяват цветовете на лужишките народни носии. От друга страна яйцата символизират живота, Възкресението, събуждането на природата през пролетта, надеждата за топли и слънчеви дни, за плодородие, за здраве и любов, за вярност.
И още нещо. Подредбата на мотивите при лужишките яйца в повечето случаи е симетрична и затворена като с това символизира кръговрата на живота и природата. Яйцето, казват лужишките сърби, трябва в своята пълнота да предава една хармонична картина. Типични са следните орнаменти: пчелни клетки, зъби на вълк, слънце като кръг или полукръг, сноп от слънчеви лъчи, изгряващо слънце, гъши крачета, кръст, цветя и др. Някои от тълкуванията за орнаментите са:

•    Слънце: символизира пролетта, топлина, светлина, пробуждането и развитието на живота
•    Пчелни клетки: символ на пролетта, старателност, стабилност и хармонично   равновесие
•    Пчелна клетка без точка в средата: израз на ново начало
•    Зъби на вълк: символ на Светата Троица – Бог Отец, Син и Светия дух; защита от злото и зимата
•    Слънчев кръг с вълчи зъби: говори за щастието в живота и защитата, символизирани чрез зъбите на вълк, както и чрез магически кръг на триъгълниците
•    Кръг от вълчи зъби: закрила за къщата и двора
•    Колело, кръг: символизира човек, животно, а също така има предпазна символика
•    Кръст: представеният, посредством триъгълници кръст, е израз на  вярата
•    Три точки, съответно три триъгълника: църковен символ за Светата Троица; а също на семейното единство – баща, майка и дете
•    Гъши крачета: символизират богата реколта в градината и на полето, а също така мъдрост и правилен път
•    Грозде: символ на плодородие
•    Меч: сила и защита
•    Борово клонче: символ на здраве
Цветовете на лужишките яйца и тяхната символика
Лужишките сърби боядисват яйцата си в един или много цветове, при което белият цвят не се брои. В този смисъл „едноцветно” е това яйце, което е боядисано само веднъж и показва определен бял мотив. За лужишките яйца са типични  следните цветове: жълт, оранжев, розов, червен, син, зелен, виолетов, кафяв. Ето и няколко примера за значението на цветовете:
•    Червен: сила, енергия, любов, огън, страст
•    Жълт: слънце, светлина, мъдрост, благосъстояние, твърдост, безграничност
•    Оранжев: смелост, оптимизъм, амбициозност, познание и знание, доверие в себе си
•    Зелен: надежда, здраве, плодородие, растеж, природа
•    Син: хармония, спокойствие, мир, дружелюбие
•    Кафяв: опит, земност, връзка с природата
Интересно е и това, че в регионите на Гросрешен, Финстервалде и други  лужичаните чертаят на яйцето свежи мотиви върху черна основа. За района на Шлайфе типичните цветове за боядисване и украса на яйца ярки. Използват се също така розово, яркозелено, както и активни сини тонове. За околностите на град Хойерсверда, освен старите орнаменти, са характерни и природни елементи. Обичани и до днес са също мотиви като върбови клонки или цветя: кокичета, теменужки, нарциси, рози. Има яйца, на които е изрисувано дървото на живота, на други са изписани интересни цитати.

Великденски огън
Няколко дни преди Великден на хълм или по-високо място в селището или извън него хората събират дърва и ги подреждат за висок огън. Въпреки че в повечето случаи този, така наречен, Великденски огън се запалва на Велики петък, лужичаните палят Великденския огън в полунощ срещу Великден. Всъщност, огънят е висок от 3-6 метра и около него се събират всички. В източници се посочва, че паленето на Великденски огън е обичай, който съществува от 1559 г. Светлината на пламъците трябвало да провъзгласи пролетта, както и да пази светлината в домовете. В някои региони пепелта от огъня се разстила по нивите, за да има богат урожай.

Великденско пеене
От събота през нощта до неделя сутринта, когато звънят църковните камбани, момичета и жени ходят по улиците и пеят великденски песни. С великденското пеене се оповестява Възкресението Христово. Този обичай е характерен най-вече за региона на Долен Лаузиц.

Търкаляне на великденски яйца
Търкалянето на великденски яйца се провежда в неделя, на Великден. Този лужишки обичай е на повече от 400 години и живее до днес. В миналото обичаят е  свързван с плодородието. Днес той е наричан от децата „Великденска игра” и доставя радост както на малки, така и на големи. Търкалянето на великденски яйца е една от главните атракции на Великден. В град Баутцен, например, всяка година той събира около 15 000 посетители.
Обичаят се състои в това, че от малко хълмче, височина или наклонена повърхност децата пускат да се търкалят великденски яйца. В подножието на хълмчето друго яйце очаква идващото от горе яйце. Победител е този, чието търкулнато яйце успее да блъсне яйцето, намиращи се долу. За най-добрите търкулачи на яйца са предвидени сладки награди.

Великденска вода
Здраве и красота обещава Великденската вода на тези момичета и млади жени, които са я донесли и са се измили с нея. Затова на разсъмване, още преди изгрев слънце, в неделя, момичетата отиват до близката чешма, кладенец, река или езеро, за да налеят Великденска вода. Задължително условие, обаче, е на отиване и на връщане от чешмата момичетата да не изричат нито една дума, защото само една произнесена  дума може да развали „вълшебната вода”. И още една интересна подробност: някога момчетата се опитвали да закачат момичетата и с това да ги склонят да кажат някоя дума. Понякога, разбира се, момчетата успявали, в други случаи това не им се удавало. Великденска вода се дава и на животните, за да може те също да са здрави и силни. Носенето на Великденска вода е много стар обичай, запазен от лужичани и обичан от тях.

Великденски ездачи
Знаете ли, че един от най-старите ритуали на лужишките сърби е Великденското яздене? И до днес, на Великден, в неделя, празнично облечени мъже яздят украсени коне. Ездачите пеят песни, минават по улиците и оповестяват новината: „Христос воскресе!”. Някои от ездачите, например в Остро, прекосяват с конете си и нивите, за да има богата реколта.
Традиционно великденските ездачи са мъже и всички официално и еднакво облечени. Те имат бяла риза, черна вратовръзка, черен панталон, черен фрак, черен цилиндър, обути са с черни ботуши. Предполагам, че ще Ви бъде интересно да узнаете и това, че младите мъже, които за първи път вземат участие във Великденската езда, носят на гърдите си малък зелен венец. Тези мъже, които яздят 25 или повече години, носят сребърен венец, а тези ездачи, които повече от 50 години участват във Великденското яздене, се отличават със златен венец.
И още нещо. Ден преди празника, в събота, конете за яздене се почистват добре. На Великден гривата на конете е сресана, сплетена и украсена с панделка. Накитите за главата на конете са обсипани с бродерии, панделки, миди, метални перли, свежи цветя и др. Панделка е поставена и на опашката на коня.
Преди началото на конната процесия всички присъстват на тържествена  литургия в църквата. След това ездачите се качват на конете си и обикалят църквата. Пеейки, яздейки и носейки голям кръст, статуя на Христос и знамето на църквата, те обикалят по улиците и околностите на селището като понякога изминават 40 километра. Преди да поемат път за обратно, свещеник благославя ездачите.
За лужишките сърби язденето на Великден е значимо религиозно събитие. Наблюдава се, че през последните години броят на великденските ездачи непрекъснато нараства и към настоящия момент е около 2 000.
Няколко думи и изрази на лужишки език:
великденски сорбски яйца - serbske jutrowne jejka; шарени яйца - pisane jejka; украсяване на великденски яйца - woskowanje jutrownych jejkow; кръг, колело - kolesko; цветни мотиви - kwetkate; вода - woda; ръка – ruka; ден – dzen; човек – clowjek; Добър ден! – Dobry dzen!, Stanyl je horje Jezus Khryst, alleluja! – Христос воскресе!
Великденските празници наближават, шарените яйца са вече в кошничките, козунакът е изпечен, трапезата е приготвена, а лужишките сърби посрещат гостите си със следните думи: „Колкото по-мили са гостите, толкова по-хубави са празниците!”

http://www.bulgariasega.com/sviat_novini/24714.html


Ваня Велкова
в. „България Сега”, Германия