ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

"Твоят закон е в сърцето ми” от Теодора Димова

17 април 2015

 

Къса ми се сърцето като гледам… Заболя ме сърцето като чух… Безсърдечен човек! Човек без сърце!… Изпращам ти сърдечен поздрав!…Обичам те с цялото си сърце!… Възмутен съм от дъното на сърцето си! Сърцето ми е разбито. Сърцето ми ще се пръсне.
Ако това са само метафорични изрази, защо те са свързани все със сърцето и само със сърцето? Нима никой друг орган на нашето тяло не е достоен за тази чест, с която е удостоено сърцето? Нима умът не е достоен?
Да, във всички тези изрази става дума за нашето сърце, но не като анатомичен орган, мускул, помпа. В тези изрази става дума за някакво друго сетиво, свързано със сърцето, но по-голямо от него.
Не само в разговорния език е така; същото откриваме и в Свещеното Писание. „Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро” (Мат. 12:35). „Дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” (Мат. 6:21). „Сърце чисто създай в мене, Боже… сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш” (Пс. 50:12,19). „И ще им дам едно сърце, ще вложа в тях нов дух, ще взема из тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът” (Иез. 11:19). Тези думи ни звучат разбираемо, но ако се замислим по-дълбоко, стават загадъчни. Какво е това съкровище на сърцето? Какво е каменното сърце и какво е сърцето от плът? Това метафора ли е? Или става дума за нещо по-конкретно? Защото още е казано, че „от препълнено сърце говорят устата” (Мат. 12:35). Тоест връзката между сърцето и говоренето е директна. „Със сърце се вярва за оправдание, а с уста се изповядва за спасение” (Рим. 10:10). Още по-директна е връзката между сърцето и виждането – „блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8). Бог също вижда сърцето ни и ни преценява по сърце – на фарисеите, които се подсмихвали на Христос, Той казал: „вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца” (Лук. 16:15).
Думата сърце е не само най-употребяваната дума в Свещеното Писание. Със сърцето са свързани най-дълбоките откровения, най-поетичните изрази, всичко най-важно в човешкия живот. Сърцето е орган и на чувство, и на познание, и на боговидение.
Ето какво пише светителят Лука Войно-Ясенецки в една своя проповед  за втората неделя на Великия пост: „В какво се състои коренната разлика между Христовото учение и всички човешки учения? В това, че Той ни учи за царство, което е вътре в нас; учи ни да слушаме гласа на сърцето си….В нашия духовен живот, а следователно и в целия външен живот, който се намира в много тясна връзка с духовния живот, над нашия ум, над волята и стремежите ни царства и властва нашето сърце. Ние мислим така, както иска сърцето, ние вярваме на това, което се харесва на сърцето, волята си насочваме в съответствие със стремежите на сърцето. Чувството, орган на което е сърцето, господства над цялото ни мислене, вяра, познание, над целия ни мироглед, над всички обществени и политически стремежи….Каквото е сърцето ни, такава е и дейността ни. Ако сърцето ни е чисто, свято, проникнато от гореща любов, то всичките ни деяния, помисли, всички обществени и политически възгледи, цялата ни философия ще бъдат проникнати от това чувство, от тези свети повели на сърцето.”
Архиепископ Лука (1877-1961) е не само забележителен съвременен духовник, но и забележителен лекар хирург. Автор е на повече трудове по медицина, отколкото по богословие. Приел е духовен сан през време на най-кървавите гонения на Църквата от болшевишкия режим. Осъждан е и е изпращан на лагер и в затвор многократно. Въпреки това заслугите и приноса на професор Войно-Ясенецки в медицината са оценени и той е удостоен с най-високата награда – Сталинска премия с парична равностойност от 200 хиляди рубли, 130 хиляди от които той дарява на детски домове. Като архиепископ е произнесъл над 1200 проповеди. В една своя проповед през 1948 г. казва: „Наука без религия е небе без слънце”.
През 1995 г. Архиепископ Симферополски и Кримски Лука Войно-Ясенецки е причислен от Синода на Украинската православна църква в лика на светците. През следващата година са разкрити неговите св. мощи, които днес почиват в катедралния храм на Симферопол. През 2000 г. е канонизиран и от Синода на Руската православна църква като изповедник. Красноярският медицински университет носи неговото име.
Архиепископ Лука е автор на двутомен трактат, в който на базата на най-съвременни научни открития обосновава единството на науката и религията. Първата част на трактата носи заглавие „Дух, душа и тяло”, а втората – „Наука и религия”. В първата част на трактата архиепископ Лука размишлява над въведеното от него понятие в християнската антропология, което разглежда човека като единство между дух, душа и тяло и определя сърцето като орган на общението на човека с Бога, като орган на богопознанието. Тази цялостност на човека, на неговото телесно и духовно битие, е наречена кардиоцентризъм. В самопознанието и в познанието на света и на Бога сърцето и разумът не си противоречат, а взаимно се усилват.
Едва ли някога ще узнаем докрай как това се случва в сърцето. Още Паскал е казал: „Сърцето има своите доводи, които разумът не познава”. За хладния разум сърцето може би винаги ще си остава единствено анатомичен орган. А хората, които възприемат всичко само с хладен разум, ние винаги ще считаме за безсърдечни.
Сърцето винаги ще е съкровищницата на човека. Божието слово дава добър плод, когато падне на добра земя и се пази в добро и чисто сърце (Лука 8:15). А когато сърцето се е вкаменило, дори Божие чудо не може да го трогне и вразуми (Марк 6:52). Вкамененото сърце е като ослепени очи (Иоан 12:40). На някои „неразумното им сърце се помрачи” (Рим. 1:21). А на пътниците за Емаус сърцето горяло, когато Иисус им говорел по пътя и им обяснявал писанието (Лука 24:32). Дали може да има нещо по-блажено от това да гори сърцето ти!
 
http://kultura.bg/web/%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%82/