ПОСТИЖЕНИЯ

Двете мечти на Жорже Косиков от Бразилия

26 януари 2015

 

 
Някои сънародници израстват в чужбина. Родителите им са напуснали Родината и са емигрирали някъде по света.
Имигрантите, като правило, следва бързо да се приспособят към новата среда и чуждата култура, с компромиси и воля да вървят напред.
Кариерата за всеки имигрант в чужбина е плод на много усилия и образование, стремеж към развитие и самоусъвършенстване.
Всичко това притежава Жорже Косиков, потомък на бесарабски българи. Наскоро в ИЕФЕМ в София се състоя премиерата на книгата му „Имиграцията в Бразилия – бесарабски българи и гагаузи”.
Завършил офицерска школа към военната полиция, магистър по право, адвокат и съдия, той е активна и креативна личност. Едва ли можем да си представим по-настойчиво търсене на реализация в чужбина.
Косиков е роден в далечната ни 1935 година, баща му е бесарабски българин, преселил се в Бразилия. Така са направили хиляди семейства бесарабски българи през втората половина на 20-те години на XX век.
Трябва да се замислим както им е струвало преселването на тези хора: след Първата световна война територията на Бесарабия вече не е в състава на Руската империя, а е преминала към Румъния.
Само няколко години румънската администрация запазва училищата им и още от 1925 година им предлага…обучение в румънски училища.
Човек, чиято идентичност се основава на езика, родния край и родовата памет, свързана е с разказите на роднините за обичаи и празници, е нормално да изпадне в стрес.
Човек се хваща и за сламката в самосъхранението. Болезнено пулсира в него самосъзнанието. А Бразилия в този момент го изкушава с предложение: заминаваш за натам и се сдобиваш със свое парче земя.
За да станеш собственик, обаче, трябва първо да работиш в плантациите за кафе, да събереш пари и един ден да си закупиш земя, ако законът разрешава това.
Бразилия привлича през онези години емигранти от всички посоки. Натам пътуват десетки хиляди италианци, германци, испанци, португалци, както и  поляци, руснаци, литовци…и десетина хиляди бесарабски българи, отбелязва в книгата си Косиков.
Сложно е да се правят изводи за идентичността на преселилите се по данните на статистиката, защото те се регистрират в Бразилия по документи. Бесарабските българи са заминали като румънски граждани.
Перипетиите са неимоверни, битките за оцеляване в много от случаите въпрос на ситуация, развитие на колонията и житейска драма, който не е изследвана задоволително постфактум.
Косиков създава книгата си, воден от разбирането, че „ако не знаят своето минало, то те са хора без корен, които не знаят откъде идват и накъде отиват”.
Книгата е написана като от човек с ускорено дишане, който колкото повече навлиза в проблематиката, толкова по-силно установява как фактите изпепеляват душата.
Страданието от изучаването на житейските драми, споходили мнозина, хиляди, се вплита в гордостта за устойчивия характер, пословичното трудолюбие и имунитет за оцеляване на тези корави българи. Независимо от превратностите на съдбата те продължават напред.
В общността им се раждат изключителни личности, като Жорже Косиков, който не само реализира успешна кариера в Бразилия, но иска да внесе и внася своя принос към изучаването и развитието на общността.
След пенсионирането си, той консултира местната бразилска администрация по юридически въпроси. Съпричастен е и с живота на сдружението, създадено от потомците на бесарабските българи в Сао Паоло.
Косиков пише книги за имиграцията на бесарабските българи и гагаузи в Бразилия. Използва като метод на изследването анкета и предлага животоописание на 53 фамилии. Пише и втора книга за живота на още 95 фамилии. Проучванията продължават.
Създава уникален труд, първо изследване по темата, излязло на български език,  с послание към изследователи в България, Молдова, Украйна за това да разработват и занапред разглежданата проблематика.
Жорже Косиков има две мечти: да излезе книгата му на български език и да получи българско гражданство. Хубаво е, когато мечтите на хората се сбъдват!
Димитър Карарусинов
Дирекция „Български общности и информационна дейност”