СРЕЩИ

С Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, разговаря Виолина Христова, Рим

18 декември 2014

 

 
Ирина Бокова: София заслужено е „Град на киното”
 
София. 1 декември 2014 . Министърът на културата Вежди Рашидов обсъди с генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова възможностите за участие на страната ни в проекти на организацията за опазване и популяризиране на световното културно-историческо наследство. Бокова и Рашидов са категорични, че страната ни и ЮНЕСКО могат да си партнират добре по общи проекти.
Рашидов посочи, че още български обекти ще кандидатстват за списъка на ЮНЕСКО:
„Разбира се, до тази година се надяваме Перперикон да приключи и да стане претендент, това е един изключителен обект. Има и бъдещи проекти, неща, с които и ние бихме могли да бъдем полезни за ЮНЕСКО, защото ние сме една от малкото страни, да го кажем „филиал на ЮНЕСКО", поради което както се радваме, така имаме и отговорности и задължения към ЮНЕСКО".
 

„Аз съм тук и за да връча сертификата на г-жа Йорданка Фандъкова за включването на София в една друга голяма мрежа на ЮНЕСКО - на творческите градове. София - Град на киното, това е признание за всичко, което е направено - и за филмовата индустрия, и за създаването на една уютна градска среда, а също така и за стимулиране на икономически растеж, на туризма дори. Това е една голяма световна мрежа и София се включва в нея. Искам да отбележа, че не всички градове, които кандидатстват, се включват в тази мрежа, тъй като това е един много сериозен процес на оценка на експерти. Но София мина този тест и аз съм много щастлива, че това нещо ще се случи".

 

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1365910
 
 
С Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО разговаря Виолина Христова, Рим
Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО: Има нова тенденция - културното наследство се руши съзнателно
 
- Г-жо Бокова, на световния форум на ЮНЕСКО във Флоренция стана ясно, че София е кандидат за творчески град на киното. Как се стигна до тази кандидатура?
- Много бих искала София да се превърне в средище на културата и на културния туризъм и да развие културните индустрии. Това лято се видяхме с г-жа Фандъкова, с която отдавна поддържам добри отношения, и разговаряхме на тази тема, включително и за опазването на част от археологическото наследство, пострадало от наводненията. Предстои да видим как ЮНЕСКО може да помогне.
Визията на
организацията
напълно съвпада
със стремежа на
г-жа Фандъкова
да се подкрепи онази част от софийската икономика, която е свързана с развитието на културата и въобще с всичко онова, което оказва влияние за постигането на по-уютна градска среда, на социално включване на изключените от трудовия пазар, на създаването на работни места. Това беше и акцентът на конференцията ни във Флоренция. Поканих софийското кметство заедно с другите неправителствени организации - особено от сферата на киното,
да кандидатства
за творчески град
на киното
и да се присъедини към световната мрежа, която ЮНЕСКО създаде преди 8 г. и която с най-голямо удоволствие се опитвам да разширя. София може да се присъедини, ако бъде одобрена от независимите ни експерти.
Подобни творчески градове има в различни части на света. В областта на дизайна например - Монреал и Шанхай, на литературата - Единбург и Рейкявик, на гастрономията - китайският Ченду, на занаятчийството - американският Санта Фе и Ханджоу... Ще направя всичко възможно София да стане творчески град на киното - това би помогнало за развитието не само на филмовата индустрия, но и за създаването на работни места, за подобряването на имиджа. Филмовите фестивали вече са изградили традиции в София - София фест, Кинопанорама, Фестивала на документалното кино. В области като документалното кино и анимационните филми България има не само традиции, но и световни награди.
- Значи това е един от вашите приоритети като българка начело на ЮНЕСКО, а кои са останалите през втория ви мандат?
- В началото човек тръгва с определени идеи, но, за съжаление, те се променят според ситуацията. В момента насочвам усилията си към неща, свързани с една наистина голяма трагедия. Когато започвах мандата си, не съм мислила, че ще ми се наложи да се занимавам толкова много с
опазване на
световно
наследство в зони
на конфликти
Това е нещо, което ме тревожи безкрайно и ме кара да мисля, че ролята на ЮНЕСКО в сегашния свят е още по-голяма, отколкото си представяме. Още в началото на мандата си поставих ясната цел да превърна ЮНЕСКО в адекватна на това, което се случва в света. В ООН в момента всички обсъждаме какъв точно трябва да бъде световният дневен ред - не само за развиващи се, а и за бедни страни. Говорим за дневен ред на устойчиво развитие. Той е универсален - засяга България и всяка друга страна независимо от равнището на икономическото или социалното ѝ развитие. Говорим за климатични промени, от които и България е засегната, за качествено образование, за това как иновациите могат да послужат за по-добро качество на живота. За съжаление, въпреки икономическия растеж в много държави, те не могат да преодолеят неравенството в икономическата и социалната сфера - то се задълбочава. Това са големите теми, по които ЮНЕСКО също дава своя принос. През последните години насочих усилията си за това да останем лидер в областта на образованието. Генералният секретар на ООН лансира по наша идея инициативата “Образование преди всичко”, в чийто комитет съм изпълнителен секретар.
Правим и много усилия в областта на културата. Виждаме как културно наследство се руши съвсем целенасочено и съзнателно. Става въпрос за нова тенденция, а не за странични последствия от конфликти. Виждаме как
културното
наследство се
унищожава в
страни като Ирак,
Сирия, Мали
и др., които преминават през период на преход и търсене на нов модел на развитие. Всичко това води до незаконен трафик на културни ценности. Доказано е, че част от екстремистите в Ирак и Сирия финансират своята дейност с незаконен трафик. Затова се обърнах с призив към Съвета за сигурност на ООН - по време на много важна конференция, която осъществихме с държавния секретар Джон Кери в “Метрополитан мюзиъм” в Ню Йорк - да приеме забрана за търговия с такива културни ценности.
Сматам, че това е нашият отговор на екстремизма и на опита му за културно прочистване и за заличаване на националната идентичност на тези народи и общности. Това е в пълно противоречие с другата визия на света за културно разнообразие и за общата ценност и наследство. Тя е в основата на нашата Конвенция за световното наследство, според която целият свят признава, че един паметник е ценност за всички, въпреки че може да се намира на другия край на света. Това е велика идея.
- В миналото църквата и богатите фамилии са финансирали изкуството и културата. Днес те на кого разчитат?
- Смятам, че културата трябва да разчита на всички. Традиционното виждане от последните години е, че
за култура се
разчита основно
на правителствата
До голяма степен именно те трябва да създават условия за развитието ѝ, тъй като те приемат правилата и се присъединяват към международните конвенции на ЮНЕСКО. Задължение на правителствата е и да създават фискални режими, които да благоприятстват развитието на културата и инвестициите в нея. Инвестирането в културата съвсем не е просто харчене на пари, а има възвръщаемост. То създава работни места, национален доход, а също и чувство на принадлежност. Да не говорим за чисто духовното измерение на това, какво означава за един народ опазването на културното наследство.
Днес обаче са ни необходими широки партньорства. Когато говорим за меценатство и за опазване на културни паметници, мисля, че ролята на гражданския, на неправителствения сектор е огромна. Частният сектор пък е изключително важен за развитието на културните индустрии. Силна роля играят и местните власти, тъй като голяма част от културните индустрии и културния туризъм са местни. Те не могат да бъдат изнесени от държавата и това е хубавото им.
Всяка друга индустрия може да бъде преместена в друга държава заради по-изгодни условия, докато културната индустрия не се изнася.
- Имате ли рецепта как Пловдив може най-добре да изиграе картите си като европейска столица на културата през 2019 г.?
- Много се зарадвах, че град със стари културни традиции като Пловдив спечели. Не бих се наела да давам съвети, но си мисля, че Пловдив има много голяма стойност като град с традиции в междукултурната и религиозната толерантност и именно там трябва да наблегне. Спомням си, когато правих първата кампания за избирането ми - основната ми цел беше да покажа България такава, каквато е. Мисля, че и затова спечелих. Бях поканила 60 посланици, които посетиха България и ги заведох в София, в Казанлъшката гробница, Боянската църква, Велико Търново, Арбанаси...Показах им Пловдив с католическата църква, с джамията, срещнахме се с мюсюлманската общност, показах им синагогата. Достатъчно е да се прочете великолепната книга на Анжел Вагенщайн “Далеч от Толедо”, в която описва детството си в Пловдив с еврейския квартал, с турската махала, с арменската махала.
Разбира се, не може да се отмине и старият Пловдив. ЮНЕСКО дълги години е работила с японски фондове за възстановяване на някои от старите къщи и античния театър. Те показват дълбоката традиция, която е колкото стара, толкова и съвременна. Пловдивската школа, художниците, модерното изкуство също са големи достойнства.
- Проблемите в културата днес се дължат повече на липса на пари или на лоша организация?
- Стремежът ни е да променим манталитета, свързан с виждането, че културата е нещо, което само получава, а не дава на обществото, че е свързана с изкуство за елити. Смятам, че сега трябва да преобърнем оптиката в това отношение. Амбицията ни е да демократизираме културата и да я направим достъпна, за да могат хората да се чувстват уютно в музеите, за да има образование в областта на изкуството и културата. От друга страна обаче, се опитваме да подкрепим всички възможности, които културата дава за бизнес и за създаване на работни места. Мисля, че когато дадем повече възможност за култура на хората, те стават по-щастливи и уверени.
Спомням си, когато посетих Исландия - първата страна, която се срути финансово, и се срещнах с президента им. Той ми каза, че първото нещо, за което иска да му помогнем, е да довърши проекта за един огромен дворец на културата. Имаше много критики как ще бъдат изхарчени толкова пари при дълбока криза. Сега обаче всички са доволни. От една страна, хората са щастливи, защото има къде да отидат в трудни моменти и да се докоснат до нещо красиво, до култура. От друга - както те ми казаха, всичко това е довело до конферентен и до културен туризъм, до поредица от културни фестивали. Т.е. изведнъж променихме начина им на живот и тръгнахме отново напред. Това е силата на културата.
С Ирина Бокова разговаря Виолина Христова, Рим 
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4361575